Европейският съюз въвежда по-строги изисквания за безопасността на адаптираните млека за кърмачета след мащабен скандал със замърсяване с цереулид – токсин, който може да причини тежко повръщане при новородени.

На 6 ноември всички 27 държави членки одобриха въвеждането на постоянни критерии за безопасност по отношение на наличието на опасното вещество в бебешките храни, съобщиха от Европейската комисия.

Решението идва след поредица от изтегляния на адаптирани млека от международния пазар. През декември 2025 г. швейцарският хранителен концерн „Нестле“ изтегли десетки партиди от свои продукти в около 60 държави заради съмнения за наличие на токсина. До април 2026 г. подобни мерки предприеха и други големи производители, сред които „Данон“ и „Лакталис“.

Според Европейската комисия причината за замърсяването е съставка, внесена от Китай – масло, съдържащо арахидонова киселина, което се използва в производството на адаптирани млека. От Брюксел посочват, че попадането на цереулид в крайните продукти е свързано с пропуски в производствения процес.

Цереулидът е токсин, произвеждан от определени бактерии, който може да предизвика гадене и повръщане. Особено притеснително е наличието му в храните за кърмачета заради уязвимостта на най-малките потребители.

С новите правила се въвеждат строги максимално допустими нива на токсина както в сухите, така и в течните адаптирани млека. Целта е да се гарантира по-ефективен контрол върху производството и предлагането на тези продукти и да се предотвратят нови случаи на замърсяване.

От Европейската комисия подчертават, че мярката е насочена към повишаване на защитата на най-малките потребители и укрепване на контрола върху безопасността на храните в целия Европейски съюз.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е длъжна да заплати биомаркерната диагностика на здравноосигурени пациенти с онкологични заболявания. Заключението е на Върховния административен съд (ВАС) и е окончателно.

За това съобщи адв. Силвия Величкова. Повод за произнасянето на ВАС е жалбата на Медицински център „Полимед“ срещу здравния фонд за незаплатени биомаркерни изследвания на здравноосигурени пациенти с рак.

С Решение от 04.11.2026 г. Върховният административен съд оставя в сила решението на Административен съд – София-град, с което Националната здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Медицински център Полимед“ АД извършени и незаплатени биомаркерни изследвания на здравноосигурени пациенти с онкологични заболявания. Решението е окончателно.

Какъв бе спорът

Лечебното заведение има сключен договор с НЗОК, извършил е посочената медицинска дейност в полза на здравноосигурени лица и е отчел правилно същата според изискванията на договора. Въпреки това НЗОК отказва да изплати договорените и извършени от клиента биомаркерни изследвания на пациенти със злокачествени заболявания.

Единствените основания за отказа са писмо на директора на СЗОК, според което „извършените изследвания не се заплащат от НЗОК“; писмо на управителя на НЗОК, в което се изразява мнение, че биомаркерните изследвания не се заплащат от НЗОК и че „След сключване на новият НРД за МД 2026-2028 г. няма да бъдат заплащани дейности, свързани с извършване на изследвания на биомаркери. Предвид горното, е допустимо да бъдат прекратени договори с лечебни заведения за заплащане на диагностични дейности по тази амбулаторна процедура, ако има сключени такива“.

Какви са аргументите

Изследването на биомаркери по Амбулаторна процедура (АПр) № 43 е част от основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Тя е включена в Приложение № 7 към чл. 1 от Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, който лечебните заведения предоставят в рамките на системата на задължителното здравно осигуряване. Процедурата е част от Приложение № 18 „Амбулаторни процедури“ към Националния рамков договор за медицинските дейности 2023 – 2025 г., а съгласно чл. 287, т. 2 от НРД, а НЗОК сключва договори именно за тези процедури.
С Решение № 14689 от 16.04.2026 г. по адм. дело № 1132/2026 г. Административен съд – София-град уважи изцяло иска и осъди НЗОК да заплати извършената дейност.

Окончателно решение на ВАС

Амбулаторната процедура е договорена като вид медицинска помощ, заплащана от НЗОК, в полза на здравноосигурените лица и същата е част от основния пакет здравни дейности, на които имат право като престация срещу задължението им за заплащане на здравноосигурителни вноски, отсъди ВАС.

Защо това решение е важно

Значението на това решение надхвърля конкретния спор между „Медицински център Полимед“ АД и НЗОК, тъй като Върховният административен съд потвърждава, че здравноосигурените лица с онкологични заболявания имат право на биомаркерна диагностика по АПр № 43 като част от основния пакет, срещу който плащат здравноосигурителни вноски.

След като делото приключи, очакваме да видим ще изпълнява ли НЗОК занапред договорните си задължения към изпълнителите по индивидуалните договори, без да се налага сяко плащане да бъде търсено по съдебен ред; ще изпълни ли НЗОК задължението си да осигури биомаркерна диагностика на пациентите като ангажимент срещу здравноосигурителните им вноски; ще сключи ли НЗОК нови договори с изпълнители за извършване на биомаркерни изследвания, или ще прекрати вече сключените, коментира адв. Силвия Величкова.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Познато е почти на всички – след вечеря, когато уж сме сити, час или два по-късно търсим в шкафовете за нещо сладко или солено. Поведението е толкова разпространено, че около една трета от възрастните похапват всяка вечер след вечеря, а при хората между 18 и 24-годишна възраст делът достига четири от всеки петима, съобщава „Би Би Си“ в публикация, обобщаваща последните научни наблюдения по темата.

На пръв поглед изглежда безобидно, но диетологът д-р Кристин Больо предупреждава, че хроничното похапване непосредствено преди сън не е лека тема. Тя се позовава на изследвания, според които колкото повече ядем в рамките на два часа преди лягане, толкова по-високи стават шансовете за наддаване на тегло и затлъстяване. Същевременно науката предлага обяснение защо вечерта изкушението е толкова силно – и защо то не е просто въпрос на самодисциплина.

Независимо че през нощта тялото ни остава без храна в продължение на много часове, апетитът ни естествено достига пик именно вечер – почти независимо колко сме яли през деня. Проф. Джеймс Бетс от Университета в Бат, който изследва как тялото се справя с храната и енергията, посочва като основен виновник „хормона на глада“ грелин, който обикновено е по-висок в по-късната част на деня.

„Той се потиска от храненето, но това реално се случва само след първото хранене за деня, не след обяд или вечеря“, обяснява ученият. Съставът на вечерята също има значение – ястия, богати на протеини, фибри и обем, държат ситостта по-дълго, докато „лека“ или недостатъчно хранителна вечеря може да доведе до спад по-късно, който тласка към похапване.

При част от хората допълнителен мотиватор е страхът да не се събудят гладни през нощта. Навикът също играе голяма роля. „Ако похапването често се случва в една и съща обстановка, самата среда започва да задейства желанието“, обяснява проф. Сюзан Хигс от Университета в Бирмингам, специалист по апетита. „Ако някой обикновено похапва, докато гледа телевизия, е достатъчно само да я включи, за да усети нужда от нещо за хрускане.“

Втората част от обяснението е още по-интересна. Вечер нараства не само усещането за глад, но и специфичният апетит към калорично натоварени храни – и то движен не от истинска енергийна нужда, а от системата за възнаграждение в мозъка.

„Харесването и желанието за храни с високо съдържание на мазнини са по-силни в по-късните часове на деня в сравнение с нискомаслени храни“, казва Больо, която работи между Университета в Лийдс и Университета в Монктън в Канада.

„Този хедонистичен подтик може да заглуши сигналите за ситост и да ни накара да искаме междухрана или десерт, дори когато сме сити.“ Храните, богати на захар, мазнини и сол, продължават да активират мозъчните механизми за награда и след солидна вечеря – което е и причината много хора да се чудят защо все още „имат място“ за нещо допълнително. С други думи, когато в 21.00 ч. се озовете пред кутията с бисквити, зад желанието стои биология, а не липса на воля.

Що се отнася до връзката между вечерното похапване и съня, науката все още не дава еднозначен отговор. Безспорно е, че голямо ястие късно вечер нарушава храносмилането и подготовката на тялото за сън. При закуските обаче картината е по-смесена. Има данни, че храни, богати на рафинирани въглехидрати и добавени захари – бял хляб, бял ориз, бисквити, торти – може да бъдат свързани с по-лош сън, вероятно заради резките колебания в нивата на кръвната захар и промените в хормоналните сигнали, регулиращи съня и апетита.

Разделянето на причините от следствията обаче е трудно, защото хората с лош сън често посягат именно към такива храни. „Доказано е, че лишаването от сън увеличава не само апетита, но и влечението към калорично богата храна“, коментира проф. Джонатан Джонстън, експерт по сън и биологичен часовник в Университета в Съри. Според Бетс това е и една от причините доказателствата да „далеч не са ясни“ и „вероятно да отразяват факта, че различни хора реагират по различен начин на различни храни преди лягане“.

Какво тогава може да се направи? Експертите започват с един прост съвет – да се разбере какво стои зад похапването. Ако причината е истински глад, подобряването на по-ранните хранения в посока по-засищащи порции може да намали нуждата от вечерна междухрана. Ако похапването е навик, помага промяна на рутината и предварително планиране – както на момента, така и на самото съдържание на закуските.

„Хапването в разсеяно състояние, например пред телевизора, кара хората да консумират повече, защото обръщат по-малко внимание на количеството, което вече са изяли“, отбелязва Хигс. Според Больо обаче пълна забрана на вечерните закуски не е необходима – по-устойчиво е да има „разумна порция от нещо приятно“. Полезно е у дома да има налични здравословни алтернативи – плодове, кисело мляко, ядки, – а малко шоколад от време на време не е драма.

„Нормално е да се ядат такива жадувани храни от време на време, в умерени количества“, казва тя. Нейният съвет е практичен: трикът е здравословният избор да е направен лесно достъпен. „Ако жадуваните храни не стоят постоянно в шкафа, а има здравословна опция, човек много по-често ще посегне именно към нея.“

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg