Софийската районна прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. Това съобщи във вторник държавното обвинение.

Новината идва, след като края на февруари симпатизанти на проруската партия „Възраждане“ хвърлиха бомбички и запалиха вратата на сградата по време на протест срещу влизането на България в еврозоната. След това беше съобщено за 10 ранени полицаи, а първоначално бяха задържани общо шестима участници.

За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на „Възраждане“ – Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров. Прокуратурата поиска имунитетите им, за да им повдигне обвинения, но на няколко пъти, с помощта на ГЕРБ, „Величие“, МЕЧ и ДПС – Доган, парламентът взе решения, с които да запази имунитетите на депутатите на „Възраждане“.

Сред действията, заради които шестимата души са обвинени от прокуратурата, попадат раздаване и хвърляне на яйца, пълни с червена боя срещу сградата на ЕК, удряне с метален чук по фасадата на сградата, блъскане и чупене на стъкла и врати.

От прокуратурата уточняват, че сред шестимата има и един непълнолетен, който обаче е „разбирал свойството и значението на деянието“ си.

В месеците преди България да получи финалното одобрение за влизането си в еврозоната, „Възраждане“ многократно заплаши и атакува различни институции в страната, които имат отношение към процеса. Такива бяха Националния статистически интитут (НСИ), Българската народна банка (БНБ), представителството на ЕК, както и отделни партии и политици.

България получи окончателно одобрение за присъединяването си към еврозоната от началото на 2026 г. на 8 юли. Днес партия „Възраждане“, която иска България да излезе от ЕС и НАТО, твърди, че ще „унищожи еврозоната отвътре“ и иска запазване на валутния борд и закачането на българския лев за американския долар, а не както е досега за еврото.

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с въпроса кой да изпълнява функциите на председател на съда, съобщи правният сайт „Лекс“ във вторник.

Решението е по повод факта, че на 21 юли изтича 6-месечният срок, в който сегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничение беше въведено за председателите на двете върховните съдилища, както и за главния прокурор, със законови промени в началото на годината.

Но само преди седмица прокурорската колегия на ВСС взе решение, което противоречи на това на съдийската колегия – да не назначава нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който заема поста още от юни 2023 г.

Според прокурорската колегия промените в закона от януари не засягат т.нар. заварено положение, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата вече заемаха временно съответните постове към датата 21 януари, когато промените в закона и 6-месечното ограничение влязоха в сила.

Членовете на прокурорската колегия решиха, че на промените не е придадена обратна сила и затова ограничението не засяга Сарафов. Това се случи въпреки тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функциите главен прокурор и нов временен шеф на ВАС.

Сега членовете на съдийската колегия не приеха, че промените в закона не следва да се приложат, и взеха различно решение – да поискат от Пленума на ВАС да предложи кой да изпълнява функциите на председател на съда на мястото на Чолаков.

Този вариант беше предложен от Драгомир Кояджиков, който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на възможност самите съдии да изберат временен шеф представлява „еманация на принципа на съдийско самоуправление“.

„Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във ВАС за приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и за издигането на кандидат за изпълняващ функциите председател на ВАС“, каза и Даниела Марчева от съдийската колегия, цитирана от „Лекс“.

Другата обсъждана опция беше да се отправи питане до най-старшия зам.-председател на ВАС – Маринка Чернева, дали е съгласна временно да ръководи съда. За този вариант се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Всичко това се случва на фона на поредната препоръка на Европейската комисия България да реформира ВСС, както и на решение на Съда на Европейския съюз, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови кадрови решения в съдебната власт. Настоящият състав на ВСС е с изтекъл мандат от три години.

Чолаков беше назначен за временен шеф на ВАС през ноември 2024 г., след като изтече 7-годишният му мандат на същия пост.

Това решение беше взето в нарушение на Конституцията. Според решение на Конституционния съд (КС) от 2005 г., председателите на върховните съдилища и главният прокурор нямат право да останат на поста си след изтичането на мандата.

Подсъдимият по делото за насилие срещу Дебора Михайлова Георги Георгиев излиза на свобода срещу парична гаранция от 25 хиляди лева. Той е пуснат заради влошено здравословно състояние.

Това постанови във вторник Районният съд в Пловдив. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжния съд в Пловдив.

Новината идва, след като преди близо две години стана ясно, че тогава 18-годишната Михайлова от Стара Загора е била пребита и обезобразена с макетен нож. Заподозрян за посегателството беше бившият ѝ приятел Георгиев, но по случая все още няма присъда.

През януари делото започна отначало, след като съдебният състав си направи отвод по искане на защитата на Георгиев.

В средата на април Районният съд в Пловдив отново пусна Георгиев под парична гаранция от 25 хил. лв., но впоследствие Окръжният съд го върна в ареста.

Делото по случая „Дебора“ се точи от близо две години, а на различни етапи по него досега имаше множество проблеми.

След като случаят придоби публичност, старозагорски лекари отказаха да изготвят съдебномедицинска експертиза на Михайлова за определяне на степента на телесна повреда.

През ноември 2023 г. прокуратурата приключи разследването. През декември 2023 г. обвинителният акт срещу Георгиев беше внесен в съда, но всички съдии в Стара Загора си направиха отвод и отказаха да гледат делото. Така то отиде в Районния съд в Пловдив.

Насилието срещу Дебора Михайлова предизвика масово обществено недоволство и многобройни протести през лятото на 2023 г. Те дойдоха на фона на дългогодишни сериозни, но игнорирани от властите проблеми във връзка с насилието над жени.

По същото време депутатите приеха дългоочаквани промени в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), а след случая „Дебора“ те бяха допълнени, така че законът да защитава и хора, преживели насилие в условията на интимна връзка, а не само тези в брак или фактическо съжителство с насилника си. Интимната връзка обаче се разбира само като връзка между мъж и жена.

Сред заложените промени беше и създаването на Национална информационна система, която да събира данни за случаите на домашно насилие. Такава до момента още не съществува.

Данните се събират от неправителствени организации. Според колектива „Феминистки мобилизации“, най-малко 10 жени са убити от мъже в България от началото на 2025 г. досега.