Състоятелни директори на общински и държавни болници, милионери сред собствениците на частни лечебни заведения, добре платени директори на болници със затворени отделения и енергични пенсионери, които не пускат властта и пестят пенсии – и през 2025 година декларациите за имущество и интереси, публикувани от Сметната палата, не изненадват.

Традиционно добре платените шефове на общински болници

И през 2025 г. управителят на МБАЛ „Д-р Ангел Пешев“ – Тетевен, урологът д-р Михаил Николовски, декларира солиден доход по основно трудово правоотношение и също толкова впечатляващ от дейност извън заеманата длъжност управител. Общият брутен годишен доход на доцента възлиза на 365 528 лв. – или 30 460 лв. брутна месечна заплата. Д-р Николовски декларира 32 400 лв. от пенсии и близо 500 000 лв. спестявания от заплати.

Сред добре платените общински болнични директори е и хирургът д-р Димитър Ермов, управител на свиленградската многопрофилна болница. Той декларира 394 516 лв. годишен доход – или 32 876 брутна месечна заплата. Почетният гражданин на Свиленград има и 33 793 лв. доход от пенсии, както и солидни спестявания от близо 860 000 лв. от заплати в банкова сметка. 

Другият „аристократ“ сред управителите на общински болници е д-р Николай Колибаров от МБАЛ Карнобат. Изминалата 2025 г. е била успешна за придобиването на земеделски имоти. Той се е сдобил с 4 ниви с пари от заплати (всяка по 30 000 лв.). Д-р Колибаров е декларирал 237 080 брутна годишна заплата – или 19 765 лв. месечно.

Сред столичните управители на общински болници приличен годишен доход генерира акушер-гинекологът д-р Румен Велев, управител на Втора САГБАЛ „Шейново“. Дългогодишният ръководител на АГ болницата е посочил брутен годишен доход по основния си трудов договор в размер на 155 419 лв., 180 000 лв. от допълнителна дейност. Това му формира брутен месечен доход в размер на 27 951 лв.

Държавните болници

Традиционно солидни приходи декларира изп. директор на столичната СБАЛАГ „Майчин дом“ проф. д-р Иван Костов. Брутната годишна заплата на акушер-гинеколога възлиза на 439 559 лв. или 36 630 лв. месечно. От медицинска дейност професорът е заработил 125 229 лв., 611 917 лв. са приходите му от наеми, а от „други източници“ генерираната сума е 237 263 лв. Проф. Костов е притежател и на внушителен брой акции в различни дружества.

Сред директорите на останалите столични държавни болници с впечатляващо възнаграждение е директорът на УМБАЛ „Св. Анна“ д-р Славчо Близнаков с годишна заплата в размер на 236 461 лв. Над 220 000 лв. от директорски заплати са декларирали д-р Николай Стоилов от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ и изп. директор на „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

С по-скромно годишно възнаграждение са директорът на УМБАЛ „Александровска“ проф. Атанас Йонков – 184 118 лв., както и директорът на Националната кардиологична болница (НКБ) д-р Красимир Джинсов – 176 364 лв.

Сравняването на доходите според основен трудов договор обаче не представя пълната картина на заработените през изминалата година средства от последните двама. Като специалисти те са извършвали и лечебна дейност, която при проф. Йонков е генерирала приход от 148 557 лв., а при д-р Джинсов – 164 489 лв. Директорът на НКБ е спечелил и 173 263 лв. от стопанска дейност.

Сред безспорните рекордьори по приходи в държавните лечебни заведения са УНГ специалистът проф. Карен Джамбазов, изп. директор на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и неврологът проф. Силва Андонова от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Според имуществената декларация проф. Джамбазов има годишна заплата като изп. директор от 249 066 лв., като специалист обаче е заработил 394 571 лв., което акумулира брутен годишен доход от 643 637 лв. – или около 53 640 лв. месечно. Аналогична е картината на доходите и при проф. Андонова – доходът ѝ като изп. директор е в размер на 268 812 лв., от допълнителни правоотношения – 304 537 лв., или общо 573 350 лв. (47 780 брутно средномесечно възнаграждение).

Добре платен се оказва и директорът на силистренската многопрофилна болница, която в началото на август затвори три отделения. Независимо от кадровите проблеми в лечебното заведение, д-р Васил Славов декларира стабилен брутен годишен доход в размер на 251 889 лв. – или 20 990 лв. месечно. През 2025 г. д-р Славов се е сдобил с къща с двор в Гърция.

Заплата, която може да съперничи и на директор на университетска болница, е получавал и д-р Георги Гелов. Доскорошният изп. директор на МБАЛ Хасково е декларирал годишен доход от 267 825 лв. – или около 22 318 лв. бруто на месец.

Ведомствени болници

При ведомствените лечебни заведения впечатлява заплатата на директора на Медицински институт на МВР – уролога проф. Ненчо Смилов. Той е декларирал годишен доход в размер на 303 864 лв. (около 25 330 лв. бруто месечно). Специфичното за този вид болници е, че заплатите се индексират с увеличаване на възнагражденията в сектора. В този смисъл всеки ръст на възнагражденията в МВР води и до ръст на заплатите в МВР болница.

Колегата на проф. Смилов, ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски, е декларирал брутна годишна заплата от 205 421 лв.

За разлика от ръководителите на лечебни заведения към МВР и МО, тези, които са на издръжка директно на здравното министерство, са с осезателно по-ниски заплати – красноречив пример е годишният доход на директора на Държавната психиатрична болница в Карлуково д-р Христо Василев, който възлиза на 86 799 лв. годишно – или 7233 лв. бруто месечно.

Частен бизнес

Очаквано по-различна е картината сред частните болници. И тази година сред милионерите са управителят на СБАЛ „Св. Лазар“ д-р Тияна Николова и съпругът ѝ д-р Валентин Николов, с годишен доход от 1 268 809 и 1 346 879 лв.

Традиционно високи са възнаграждения на собствениците/управителите на очни болници, какъвто е примерът с офталмолога проф. Ива Петкова – с брутен годишен доход от 687 660 лв.

На този фон недоумение буди скромният приход от заплати на управителя на МБАЛ „Сърце и мозък“ в Плевен Петя Диновска, която е посочила в декларацията си сумата от 21 394 лв.

Има ли санкции при некоректни данни

Законът предвижда глоба от 500 до 1500 евро при неподадена или подадена извън срока декларация. Между 1750 до 3000 евро е санкцията при повторно нарушение.

След публикуването на декларациите се извършва проверка на декларираните факти. Тя започва с искане до външните регистри (НАП, Имотен регистър, Търговски регистър, МВР-КАТ, БНБ-Централен кредитен регистър) за предоставяне на нужната информация, която се съпоставя с декларираните данни.

Проверката приключва с доклад за съответствие или несъответствие. При установено несъответствие подателят на декларацията е уведомяван да го отстрани в 14-дневен срок. В случай че не се предприемат действия за това, Сметната палата публикува на интернет страницата си данните за разминаване между декларираните имущество и интереси и установеното при проверката.

Ако несъответствието е в размер, не по-малък от 5000 евро, Сметната палата приема решение за изпращане на резултатите на НАП за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В случаите на несъответствие не по-малко от 12 500 евро Сметната палата сезира Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) за извършване на имуществена проверка на задълженото лице и свързаните с него.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg