Балкани
За разкрита иранска прокси мрежа в Северна Македония, замесена в планирането на терористичен акт на територията на Гърция, съобщиха службите в Скопие

Шестима граждани на Северна Македония от Скопие и Куманово, на възраст между 22 и 73 години, са били свързани в мрежа, която според службите за сигурност на страната е подготвяла терористичен акт на територията на Гърция. За операцията за разкриване и предотвратяване на дейността на терористичната група, при която има четирима арестувани съобщиха на пресконференция директорът на Агенцията за национална сигурност Боян Христовски и директорът на Бюрото за обществена сигурност в страната Александър Янев.
От шестимата заподозрени като част от терористичната група, четирима са арестуваните в Северна Македония, един в Гърция, а шестото лице все още не може да бъде открито, като най-вероятно не се намира на територията на Северна Македония.
Работата по разкриване на групата, осъществена в сътрудничество с Гръцката национална разузнавателна агенция и други партньорски служби, е продължила почти десет месеца, а по време на операцията в последните дни са иззети огнестрелни оръжия, боеприпаси, телефони и други електронни устройства, както и тефтери и скици с маркирани конкретни места.
Според директора на Агенцията за национална сигурност на Северна Македония групата е била част от иранска прокси мрежа, а членовете ѝ са имали връзки и с престъпни структури, включително хора, свързани с наркобарон в Иран, които са подготвяли убийство на гражданин, който е на територията на Гърция.
„В координация и обмен с чуждестранни партньорски служби беше разкрит техният начин на действие за провеждане на конспиративни срещи на територията на трети страни, включително Иран и бяха потвърдени връзки с иранския гражданин Едрис Джахангири Маванех, който е основният автор на планираната терористична операция“, каза директорът на Агенцията за национална сигурност, който подчерта, че няма информация за евентуални атаки на територията на Северна Македония, нито такава, че в страната има личности, потенциални цели на подобни атаки.
Източник: БТА
Балкани
АНА-МПА: Гръцкият премиер Мицотакис и кипърският президент Христодулидис потвърдиха връзките помежду двете страни на четвъртата среща на високо равнище Гърция – Кипър

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис подчерта по време на съвместни изявления с кипърския президент Никос Христодулидис след четвъртата междуправителствена среща на върха между Гърция и Кипър, че двете страни са доказали, че са фактор за стабилност и просперитет. Мицотакис добави, че тази двустранна среща на върха представлява институционален формат, създаден съвместно с фокус върху подобряването на ежедневието на гражданите, предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
В началото на съвместната пресконференция Мицотакис изрази радостта си, че е отново в Никозия и отбеляза, че инициативата носи осезаеми резултати в редица сектори. Той поздрави Христодулидис за кипърското председателство на Съвета на ЕС и каза, че Гърция възнамерява да се възползва от опита на Кипър с оглед на гръцкото председателство през втората половина на 2027 г.
„Очакваме с нетърпение присъединяването на Кипър към Шенгенското пространство на 1 юли и това да бъде първото решение, взето по време на гръцкото председателство“, каза Мицотакис.
Гръцкият премиер отбеляза също, че предстоят две ключови заседания на Европейския съвет, „на които ще трябва да постигнем съгласие относно размера на европейския бюджет, а ние многократно сме заявявали, че Европа има амбициозни цели, затова трябва да разполагаме и с финансовите средства за постигането на тези цели, които сами сме си поставили“.
По кипърския въпрос Мицотакис подчерта, че Гърция подкрепя усилията на генералния секретар на ООН за възобновяване на преговорите оттам, докъдето са стигнали, с цел постигане на справедливо уреждане въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и принципите на Европейския съюз, като се търси жизнеспособно решение за двузонална, двуобщностна федерация без окупационни сили.
„Доказахме, че двете ни страни са фактор за стабилност и просперитет. Това са две икономики, които успяват да намалят публичния дълг, да поддържат фискален баланс и да подкрепят гражданите пред лицето на високите разходи за живот“, подчерта Мицотакис, като добави, че съществуват перспективи за по-нататъшно сътрудничество в сферата на инвестициите, корабоплаването, туризма и търговията.
„Приветствам факта, че проучванията на морското дъно за електроенергийната връзка започнаха миналата седмица. Това е проект от европейски интерес, който напредва гладко, безпрепятствено и в съответствие с нашите планове. Става въпрос за стратегически проект, който се развива успешно, преодолявайки пречките, с които се сблъскахме по пътя“, подчерта той.
Гръцкият премиер засегна също така обсъдената с кипърския президент тема относно изкуствения интелект, определяйки го като технологична революция, която променя всичко, както и климатичната криза, която подлага региона на изпитание чрез засушавания, горски пожари и наводнения.
„Радвам се, че приложенията на гръцката „дигитална държава“ вече се внедряват и в Кипър. Започнахме с нещо просто – издаването на пълномощно, и бързо преминаваме към множество подобни услуги. Чрез дигиталния асистент можем да правим запитвания към тези инструменти на естествен език. Дигиталните портфейли се използват широко. Доколкото разбирам, билетите за спортни събития също ще бъдат интегрирани в приложението „Дигитален гражданин“. Това е мярка, която даде резултати в борбата с насилието сред феновете в Гърция. Акцентирам върху това как държавните служители ще се запознаят с тези инструменти, както и върху използването им за осигуряване на прозрачност – особено в сферата на обществените поръчки, където Кипър постигна значителен напредък“, добави той.
В този контекст Мицотакис отбеляза, че Гърция е първата европейска държава, която забранява достъпа на деца до социалните мрежи, като добави: „Радваме се, че и Европа се движи в тази посока. Искаме вашата подкрепа, за да може това да се превърне в европейска политика. Предоставяме основната си инфраструктура на разположение на Кипър.“
Гръцкият премиер също така акцентира върху сътрудничеството в сферите на правосъдието, търговското корабоплаване, здравеопазването и жилищното дело.
От своя страна, Христодулидис отбеляза, че още при първото му посещение в Атина през 2023 г. двамата лидери са се договорили да институционализират междуправителствената конференция, като изрази особено задоволство от нейните резултати.
„В центъра на нашите дискусии бяха три основни стълба. Първият е предаването на експертен опит във връзка с изпълнението на председателството на ЕС. Кипърските министри имаха възможност да запознаят своите колеги със ситуацията в един труден за Европа момент, който засяга както Гърция, така и Кипър. Вторият основен стълб е изкуственият интелект, като същевременно се отчитат и потенциалните рискове. Кипър и Гърция се стремят да играят активна роля в този преход, насочен към повишаване на производителността. По-рано този месец нашето правителство прие национална стратегия за изкуствения интелект, а министрите ни обмениха мнения и обсъдиха възможностите за бъдещо сътрудничество. Третият стълб беше посветен на гражданската защита – как Гърция и Кипър могат още по-ефективно да осигурят безопасността на своите страни. Сътрудничеството ни в тази област придоби допълнително оперативно измерение чрез изпращането на гръцки пожарникари в Кипър,“ каза Христодулидис.
Той добави, че по време на срещата на върха са били подписани двустранни споразумения. „Гърция и Кипър, с непоколебима ангажираност към международното право, утвърждават ролята ни на стълб на сигурността. Напредъкът по дейностите, свързани с (електропреносния) кабел, се вписва в тази рамка, като по въпроса се поддържа постоянна координация с гръцкия министър-председател и с френския президент“, отбеляза той.
По отношение на кипърския въпрос Христодулидис заключи: „Очакваме с нетърпение срещата с генералния секретар на ООН за възобновяване на преговорите от точката, в която бяха прекъснати. Благодаря на гръцкия министър-председател за неговата непоколебима подкрепа.“
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)
Източник: БТА
Балкани
БВП на глава от населението в Румъния достигна 80 процента от средното в ЕС за 20-те години на членство, заяви на форум румънски евродепутат

През 20-те години на членство в ЕС Румъния достигна 80 процента от средното за съюза равнище по показателя БВП на глава от населението спрямо 40 процента през 2007 г., заяви на икономически форум днес румънският евродепутат Юлиу Винклер, цитиран от агенция Аджерпрес. По думите му за всяко евро, внесено в общия европейски бюджет, в страната са се върнали три евро.
„В общественото пространство днес циркулират различни версии за това как бихме се справили извън Европейския съюз и смятам, че повечето от тях попадат в категорията „фалшиви новини“… Преди 20 години започнахме с БВП на глава от населението от около 38-40 процента от средното за Европейския съюз, а днес сме някъде около 80 процента. Нашият принос като държава членка към бюджета на Европейския съюз се доближава до 35 милиарда евро. Това означава съотношение 1 към 3: на всяко евро, внесено от Румъния в общия бюджет на Европейския съюз, са се върнали три евро“, заяви на „Румънския икономически форум 2026“ евродепутатът Юлиу Винклер от Демократичния съюз на унгарците в Румъния/Европейска народна партия.
Той отбеляза, че катализатор на процесите е била евроатлантическата принадлежност.
„(…) Решаващо значение има сигурността, от която се възползвахме и продължаваме да се възползваме в рамките на НАТО (…)“, отбеляза Винклер.
Румъния, България, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва се присъединиха към НАТО през 2004 г.
Румънският евродепутат посочи на икономическия форум, че „чуждестранните инвестиции не биха дошли без сигурност и предвидимост на законодателството“, които са пряка последица от евроатлантическата принадлежност.
„Румънският икономически форум“ е специализирана дискусионна платформа, която се организира от румънската медийно-издателска компания „ФинМедия“ (FinMedia) и списание „Пиаца Финанчияра“ (Piața Financiară). Форумът събира представители на държавните институции, европейските институции, бизнеса, финансовия сектор и академичните среди за обсъждане на икономическото развитие и конкурентоспособността на Румъния. Първото издание на този форум е през 2018 г.
Източник: БТА
Балкани
Румънският президент Никушор Дан ще участва в срещата на „Коалицията на желаещите“ утре в Берлин

Румънският президент Никушор Дан ще участва утре в Берлин в поредна среща на „Коалицията на желаещите“ за Украйна по покана на германския канцлер Фридрих Мерц, съобщава агенция Аджерпрес.
По-рано тази седмица украинският президент Володимир Зеленски заяви, че предстоящата среща на „Коалицията на желаещите“ може да се окаже историческа, предаде Франс прес. Целта е да бъде определена позицията на европейските страни в преговорите за прекратяване на войната с Русия, отбеляза агенцията.
Германският външен министър Йохан Вадефул отправи днес настойчив призив Европа да „участва в преговорите за прекратяване на руската война в Украйна“, предаде ДПА.
В края на миналата седмица в Дъблин бе обявено, че Франция, Великобритания, Полша, Германия и Италия, заедно с институциите на Европейския съюз, ще представляват Европа в предстоящите преговори за Украйна, но по-късно съветникът на Кремъл Юрий Ушаков заяви, че Русия не е давала съгласие за участие на европейски представители в следващия кръг от преговорите.
Администрацията на румънския президент посочва в прессъобщение, цитирано от Аджерпрес, че едно мирно споразумение трябва да отчита легитимните интереси на Европа в областта на сигурността, особено на държавите, които са най-силно изложени на рисковете и страничните последици от тази война, каквато е Румъния.
„Едно стабилно мирно споразумение трябва да укрепи сигурността на Европа като цяло, като се обърне особено внимание на Източния фланг на НАТО и Черноморския регион. Румъния смята, че трайният мир в Украйна предполага пълното възстановяване на сигурността в Черно море“, се посочва в съобщението на администрацията на румънския президент.
Румънският президент ще подчертае на срещата на „Коалицията на желаещите“, че на Русия не трябва да бъде позволено да оказва каквото и да било влияние върху решенията в областта на сигурността и външната политика на страните от региона, се посочва още в прессъобщението на администрацията на президента.
В контекста на преговорите между Русия и Украйна в Абу Даби на 10 и 11 ноември, в. „Вашингтон пост“ писа, че Киев и европейските му съюзници са обезпокоени от перспективата за европейски ред за сигурност, изготвен по руски проект.
Украинският външен министър Андрий Сибига написа в Екс след преговорите, че исканията на Русия за спиране на разширяването на НАТО и промяна на архитектурата на сигурност в Европа не са покана за диалог, а по-скоро предвестник на нова ескалация на агресията, предаде Укринформ.
„Вече сме виждали това. През 2007 г. в Мюнхен Путин определи разширяването на НАТО като „заплаха“. През 2008 г. в Букурещ Кремъл отправи заплахи във връзка с перспективите за членство на Грузия и Украйна в НАТО. Няколко месеца по-късно Русия нахлу в Грузия. През 2021 г. Москва поиска прекратяване на разширяването на НАТО и връщане към границите от 1997 г. Няколко месеца по-късно Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна“, напомни Сибига.
По думите му същият ултиматум сега се появява отново под ново наименование – „архитектура на европейската сигурност“.
Агенция Аджерпрес припомня, че инициативата „Коалиция на желаещите“ (Coalition of the Willing) е формат, обединяващ държави, поели ангажимент да предоставят засилена подкрепа на Украйна и да допринесат за мирните преговори. Тази подкрепа включва и предоставянето на достатъчно надеждни гаранции за сигурност на Украйна, които да осигурят трайността на мирното споразумение и да предотвратят нова агресия.
Инициативата се ръководи от Великобритания и Франция и беше създадена през март 2025 г.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
