Адриатическо-Йонийската магистрала трябва да бъде разглеждана като единен регионален и европейски проект, а не като серия от национални проекти, заяви министърът на транспорта на Черна гора Радош Зечевич на първата регионална конференция „Адрия Некст“ (Adria Next) в черногорския град Будва, съобщи агенция МИНА специално за БТА.

Адриатическо-Йонийската магистрала е планирана пътна артерия по източния бряг на Адриатическо и на Йонийско море. Тя ще започва от Триест, Италия, и ще преминава през териториите на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Гърция.

На форума Зечевич призова страните от региона и Европейския съюз да вземат политически решения за завършването на магистралата. „Инфраструктурата вече не е въпрос на индивидуалните държави, а на споделеното бъдеще на региона. Пътищата, които се строят, не просто свързват градове, а и пазари, икономики, пристанища, инвестиции и преди всичко хора“, каза министърът на откриването на конференцията.

Цитиран в прессъобщение на черногорското Министерство на транспорта Зечевич заяви, че Адриатическо-Йонийската магистрала е един от най-важните инфраструктурни проекти в Югоизточна Европа, който свързва седем страни с общо население от около 81,7 млн. души и годишен брутен вътрешен продукт от приблизително 3,1 трилиона долара.

Магистралата ще свързва четири страни членки на ЕС и три кандидатки за членство, като създава непрекъсната сухопътна връзка от северния бряг на Адриатическо море до Йонийско море.

Зечевич заяви, че завършването на оставащите отсечки в Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания ще осигури на региона модерна и непрекъсната пътна връзка по крайбрежието, като същевременно дава на съседните страни без излаз на море бърз достъп до пристанища и до европейския пазар. По думите му магистралата също така ще осигури на ЕС по-добра свързаност между вътрешния му пазар и Западните Балкани.

Черногорският министър съобщи, че Черна гора е подготвила проектна документация за магистралата на своя територия, а международни партньори и компании вече са изразили интерес към коридора. Той отбеляза обаче, че никоя страна не може да завърши коридора самостоятелно.

Зечевич призова Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания заедно с членките на ЕС, през които преминава магистралата, ясно да демонстрират, че желаят проектът да стане европейски приоритет.

Той каза, че целта е коридиорът да стане част от европейската транспортна мрежа, а за развитието му съвместно да бъде осигурено европейско и международно финансиране.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА.)

Източник: БТА

Първата среща на смесени комисии между Хърватия и Черна гора ще се състои днес в Загреб, с което официално се поставя начало на преговорите за решаване на отворените въпроси между двете страни, съобщи черногорската национална телевизия РТЦГ.

Във фокуса на разговорите ще бъде статутът на учебния военноморски кораб „Ядран“ и други въпроси, свързани с военното имущество, наследено от бивша Югославия. Хърватският министър на външните работи Гордан Гърлич Радман каза по-рано, че Хърватия иска от Черна гора връщане на кораба „Ядран“ на хърватска територия, както и на друго военно имущество, което, по думите му, е на стойност над 2,7 милиарда долара.

В изявление за хърватската национална телевизия ХРТ Радман отрече исканията на Хърватия да са опит за блокиране на европейския път на Черна гора и ги определи като „класически двустранни въпроси“.

„Как ще гледаме на бъдещето на Европейския съюз, ако Черна гора, която е кандидатка за членство, игнорира първата комисия и не иска да разреши тези въпроси“, подчерта той.

Черна гора и Хърватия от известно време имат отворени въпроси, сред които са учебният кораб „Ядран“ и връщането на военно имущество, както и определяне на точна морска граница, обезщетение за бивши задържани в лагера „Морин“, откриването на изчезналите лица от войните през 90-те години, осъждането на военните престъпления и отделни имуществени въпроси, припомня РТЦГ. За морската граница между двете държави е предвиден отделен формат за преговори, докато днешната среща в Загреб трябва да отвори конкретни разговори за военното имущество.

През декември 1991 г. Югославската народна армия, в това число черногорски войници и резервисти, обсаждат хърватския град Дубровник и близкия регион Конавле. Обсадата продължава девет месеца. През това време 270 хърватски военнопленници и цивилни, заловени около Дубровник, са държани в лагера „Морин“. Черна гора е съдена за обезщетение от 207 бивши затворници от лагера „Морин“.

Въпросът за статута и собствеността на военния учебен кораб „Ядран“ от години е един от най-чувствителните отворени въпроси между двете държави. Хърватия иска корабът да бъде върнат на нейна територия, докато Черна гора го възприема като част от своята военноморска традиция.

„Ядран“ е 60-метров ветроход за военноморско обучение и е построен през 1933 г. Оттогава до 1991 г. (с изключение на годините на Втората световна война, когато е завзет от Италия и по-късно от нацистка Германия – бел. ред.) е бил вписан в регистъра на флота на пристанищата на Хърватия (тогава в състава на Югославия). През 1991 г. корабът напуска Сплит, родното си пристанище, и отплава за черногорското пристанище Тиват, за да бъде ремонтиран там. Той остава в Черна гора след войната от 1991–1995 г.

Източник: БТА

Железопътният участък от турския град Черкезкьой до българската граница при граничния пункт Капъкуле, част от високоскоростна линия към България и Европа, ще бъде пуснат в експлоатация на церемония днес с участието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и еврокомисаря по разширяването Марта Кос.

153-километровият участък Черкезкьой–Капъкуле е част от изгражданата високоскоростна линия за пътнически и товарни превози между Халкалъ (Истанбул) и Капъкуле (Одрин). Строежът на линията започна през 2019 г. и се извършва със съвместно финансиране от Турция и ЕС. 

Новият участък ще бъде пуснат в експлоатация на церемония, която ще се състои на жп гара Бабаески, окръг Къркларели, съобщи турският министър на транспорта и съобщенията Абдулкадир Уралоглу в Истанбул на международна конференция по темите на транспорта и инфраструктурата.

В церемонията по откриването на новия участък ще участва и европейският комисар по разширяването Марта Кос, която ще пристигне в Одрин, след като беше вчера в София, за да участва в Международната министерска конференция, посветена на Коридор 8.

Проектът Халкалъ–Капъкуле, ключова транспортна връзка, свързваща Истанбул с българската граница, е първият реализиран резултат от междурегионалната програма на ЕС за свързаност, която свързва Централна Азия с Европа през Южен Кавказ, се посочва в прессъобщение на Европейската комисия.

Със своите 153 км участъкът Черкезкьой–Капъкуле е най-дългият етап от високоскоростната железопътна линия и чрез него високоскоростната железопътна мрежа на Турция ще се разшири до европейската граница при Капъкуле, посочи турският транспортен министър. Той уточни, че жп линията от Халкалъ до Капъкуле е с два коловоза и дължина 229 км.

Проектирана е да поддържа работна скорост от 200 км в час. Към линията ще бъдат включени и градовете Текирдаг, Къркларели и Одрин.

Времето за пътуване на пътническите влакове по линията Халкалъ–Капъкуле след окончателното ѝ завършване ще бъде намалено от 4 часа на 1,5 часа, а на товарните превози – от 8,5 на 3,5 часа.

Бабаески, където ще се състои церемонията по откриването на новия участък Черкезкьой–Капъкуле, е една от осемте гари (наред с Халкалъ, Ъспартакуле, Черкезкьой, Бююккъраштъран, Люлебургаз, Одрин център и Капъкуле) по високоскоростната линия. 

По данни на инвестиционната програма към Президентството на Република Турция общата стойност само на участъка Черкезкьой–Капъкуле е 58,2 млрд. турски лири, а заедно с другата част – Халкалъ–Черкезкьой, достига 113,5 млрд. турски лири. Проектът е с най-висок бюджет от всички, съвместно финансирани между Турция и Европейския съюз.

Днес ще бъде открита и новата централна железопътна гара на град Одрин, най-близката до българската граница, става ясно от разпространено от валийството в Одрин прессъобщение. Новата гара, чийто строеж продължи осем месеца, бе изградена на мястото на старата, която беше напълно разрушена.

Гарата разполага с 9840 кв. м перонно пространство и 8700 кв. м озеленена площ. Има три перона. Оборудвана е със съвременни съоръжения за движение, логистика, полиция и сигурност, посочва турският вестник „Йени шафак“.

В архитектурно отношение прави впечатление съчетаването на традиционни и модерни детайли, които отразяват и историческата идентичност на Одрин. Проектирана да обслужва пътнически влакове на дълги разстояния, гара Одрин е на път да се превърне в един от основните възли в железопътната транспортна мрежа на града, след като високоскоростната влакова линия Халкалъ–Капъкуле заработи пълноценно.

Източник: БТА