Рисковете и заплахите от евентуалното членство на България в еврозоната обсъдиха по време на конференция „България и еврозоната“ в София. Конференцията се организира от евродепутата от „Възраждане“ и член на група „Европа на суверенните нации“ Рада Лайкова.

Пред медиите преди началото на конференцията Лайкова заяви, че „Възраждане“ имат огромна обществена подкрепа за запазване на нашата национална валута. И в европейските институции срещаме подобни настроения, посочи Лакова. Тя посочи, че след протеста на „Възраждане“ пред Дома на Европа, от парламентарната група „Европа на суверенните нации“ са внесли проекторезолюция, която осъжда действията на управляващите в България и осъжда арестуването на техните членове – млади хора и студенти, изразили мнението си с участието в този протест.

По думите на Лайкова въпросната проекторезолюция е била подкрепена от 29 депутати в Европейския парламент от различни политически семейства. „Не бива да забравяме, че проектът „еврозона“ е чисто политически, който цели федерализация на Европа на всяка цена“, посочи Лайкова и изтъкна, че България, като страна с изключително ниска задлъжнялост, ще бъде абсолютна жертва на тази система. Нека не забравяме, че нашите управляващи ще имат възможността да взимат по-големи заеми, ЕЦБ е известна с това, че наводнява пазара с пари и нашата ниска задлъжнялост ще остане в миналото, добави евродепутатът. 

Общинският съветник в Столичния общински съвет от „Възраждане“ Деян Николов коментира, че целта на организираната в София конференция е да бъде върнат дебатът за ползите и рисковете от евентуалното влизане в еврозоната. Той посочи, че влизането ни не е предрешено. Ние сме едни от много малкото, които говорят за рисковете пред България, добави той и даде пример с Хърватия, където средната заплата е 1000 евро, а цената на един хляб е три евро. По думите му членството на една държава в еврозоната води до инфлация и проинфлационни процеси. По думите му проинфлационният натиск към България би бил още по-силен, тъй като задължителните минимални резерви по депозитите в момента, които се определят от БНБ в размер на 12 %, с влизането в еврозоната ще спаднат автоматично на един процент. Николов обясни, че това ще освободи средства, които в момента търговските банките са задължени да поддържат в БНБ, ще се върнат обратно в търговските банки и през тях под формата на кредитиране, ще влязат в икономиката, което, по думите на Николов, със сигурност ще предизвика проинфлационни процеси. Общинският съветник обясни, че това, което наблюдаваме на имотния пазар в София, ще се засили след членството на България в еврозоната. Ние говорим за реално намаляване на покупателната способност, посочи той и прогнозира, че на практика едно младо семейство в София, влизайки в еврозоната след две години, със сигурност няма да може да изтегли ипотечен кредит, да го обслужва и да създаде свой собствен дом. 

Проф. Торстен Полайт представи рисковете от членството на България в еврозоната, както и еврото като „фиатна валута“ и поради това си естество като една некачествена валута. Той даде пример с Великобритания, Швейцария и Дания, които са запазили националната си валута и въпреки това са или са били членове на ЕС.

Проф. Полайт уточни, че фиатните пари произтичат от това, че държавите искат да имат изключителното право да емитират пари и това се прави чрез централните банки. По думите му това води до голяма задлъжнялост на държавите и даде примери с Италия, където дългът е 140 % от брутния вътрешен продукт (БВП), 112 % във Франция, в Германия дългът е все още 62 %, но сега правителството ще емитира нов дълг от един милиард и това ще се промени, коментира проф. Полайт. Вие, в България имате държавен дълг под 25 %, посочи проф. Полайт. Той предупреди, че хората в еврозоната получават лихвен процент по-нисък от инфлацията и на практика по този начин се свиват и изгарят спестяванията им. Той посъветва България да не приема еврото и второ България да създаде свободен пазар на парите в страната. Ако България не приеме еврото, така ще следвате примера на Обединеното кралство, Дания и Швеция, каза проф. Полайт. 

Източник: БТА