Китайската компания за изкуствен интелект „Зет.ЕйАй“ (Z.AI) набра общо 5 млрд. долара чрез продажба на нови акции в Хонконг и емисия конвертируеми облигации, предаде Ройтерс, позовавайки се на съобщение до Хонконгската фондова борса.

Базираната в Пекин компания е осигурила около 2 млрд. долара чрез продажбата на акции и още около 3 млрд. долара чрез облигациите.

„Зет.ЕйАй“ предложи 21,97 милиона нови акции на цена от 714 хонконгски долара (91,05 щатски долара) всяка. Цената е с 10 на сто под нивото от 793 хонконгски долара, при което книжата приключиха търговията в петък.

Компанията е набрала също 20,14 млрд. юана (3 млрд. долара) чрез безлихвени конвертируеми облигации с падеж през септември 2027 г. Емитираните в юани ценни книжа ще бъдат изплащани в щатски долари.

Около 60 на сто от нетните приходи ще бъдат използвани за научноизследователска и развойна дейност, включително за създаването на следващо поколение модели и на система, способна да се обучава самостоятелно. Други 15 на сто са предназначени за разширяване на дейността, а останалите средства – за подобряване на капиталовата структура, оборотен капитал и общи корпоративни нужди.

Набирането на средства идва в момент, когато китайските разработчици на изкуствен интелект търсят капитал за скъпата изчислителна инфраструктура и специалистите, необходими за конкуренция с по-големите американски компании.

„Зет.ЕйАй“ излезе на борсата в Хонконг през януари. През юли компанията набра още около 4 млрд. долара чрез последваща продажба на акции.

Базираната в Пекин Z.AI, известна преди като Zhipu AI, е създадена през 2019 г. като компания, отделила се от университета „Цинхуа“. Тя разработва големите езикови модели GLM и е сред водещите китайски конкуренти на американските компании в областта на генеративния изкуствен интелект.

Източник: БТА

 До 4 на сто от световните петролни доставки могат да отпаднат, ако Саудитска Арабия не възстанови през следващите дни работата на основния си петролопровод към Червено море, заявиха пред Ройтерс купувачи и търговци на саудитски петрол.

По-силен спад на саудитския износ би задълбочил недостига на световния пазар, който вече изведе цените на горивата до рекордни равнища, засили инфлацията и повиши доходността по американските облигации до най-високите ѝ нива от световната финансова криза през 2008 година.

Петролопроводът „Изток–Запад“ бе спрян превантивно в петък след атаки с дронове, дошли според саудитските власти от Ирак. При нападенията в районите на Рияд и Медина бяха ранени няколко души, а съоръжението бе повредено. Иракското правителство осъди атаката и обяви разследване за установяване на извършителите.

Петролопроводът е дълъг над 1200 километра и може да пренася до 7 милиона барела дневно. Той свързва района на Персийския залив с Червено море и позволява на Саудитска Арабия да заобикаля фактически блокирания Ормузки проток. Значението му нарасна след началото на войната на САЩ и Израел срещу Иран. По данни, цитирани от Ройтерс, през последните шест месеца Рияд е пренасочвал по него около 4 милиона барела дневно – приблизително 4 на сто от световните доставки – към пристанището Янбу.

Саудитска Арабия все още не е предоставила подробна информация за нанесените щети и за срока, необходим за възстановяване на съоръжението. Оценките на източниците на Ройтерс се различават. Според един от тях ремонтът може да продължи между пет и шест седмици. Друг източник допуска, че повредите могат да бъдат отстранени по-бързо и че част от преноса може да бъде възстановена още по време на ремонтните дейности. Правителствената медийна служба и министерството на енергетиката на страната не са отговорили веднага на запитванията за коментар.

След спирането на петролопровода запасите в Янбу са достатъчни за поддържане на износа само за още пет до седем дни, посочиха трима запознати със саудитските доставки източници от сектора. Страната разполага и със запаси, чрез които може да снабдява клиентите си още няколко дни от египетските пристанища Айн Сохна на Червено море и Сиди Керир на Средиземно море, съобщи четвърти източник.

Капацитетът за съхранение в Янбу се оценява на около 35 милиона барела. Съоръженията в Айн Сохна и Сиди Керир могат да поберат съответно 18 милиона и 20 милиона барела. Хранилищата обаче не са пълни и запасите в крайна сметка ще бъдат изчерпани, ако работата на петролопровода не бъде възстановена, предупредиха източниците.

Последиците от ескалацията вече се усещат на енергийните и транспортните пазари. На 10 септември сортът Брент остана над 100 долара за барел, след като нападенията срещу танкери засилиха опасенията за доставките от Близкия изток. Ден по-късно разходите за превоз на петрол със супертанкери достигнаха рекордни равнища. Навлото за кораб от клас VLCC по маршрута от Оманския залив до Китай достигна равностойността на около 11,50 долара за барел.

Саудитските петролни доставки още през август са спаднали до най-ниското си равнище от повече от три десетилетия заради намаления пренос през Ормузкия проток и Червено море, съобщи Международната агенция за енергията (МАЕ). Организацията очаква световните доставки на петрол през тази година да намалеят с 5,7 милиона барела дневно, или с около 6 на сто.

Допълнителен риск за доставките възникна в петък, когато йеменските хуси, които заплашват саудитските петролни превози, установиха контрол над остров при южния вход на Червено море.

Преди войната Близкият изток е доставял около 22 милиона барела петрол дневно. По данни на източници от сектора преносът през Ормузкия проток вече е намалял до между 6 милиона и 9 милиона барела дневно.

Саудитска Арабия е уведомила Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), че добивът ѝ през август е спаднал до 6,2 милиона барела дневно спрямо 10,9 милиона барела през февруари, преди началото на войната.

Източник: БТА

Спекулативните инвеститори преминаха към обща нетна дълга позиция в японски йени за първи път от февруари, което означава, че договорите, залагащи на поскъпване на валутата, вече преобладават, предаде Ройтерс, позовавайки се на официални данни.

Нетната позиция на спекулативните инвеститори във фючърси върху йената е достигнала 10 796 дълги контракта през седмицата до 8 септември, показват публикуваните в петък данни на американската Комисия за търговия със стокови фючърси. Седмица по-рано инвеститорите са държали нетна къса позиция от 92 227 контракта, залагайки на поевтиняване на японската валута. Това е първата обща нетна дълга позиция от 24 февруари.

Обратът настъпва след силното поскъпване на йената през септември, подкрепено от очакванията, че „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) може да ускори повишаването на лихвите, както и от възможността японски инвеститори да върнат част от вложените в чужбина средства.

На 8 септември курсът достигна 152,89 йени за долар – най-силното равнище на японската валута от 17 февруари. Тогава йената достигна седеммесечен връх, след като инвеститорите започнаха да се отказват от залозите за нейното поевтиняване.

Промяната в нагласите стана видима още в началото на месеца.

На 3 септември йената продължи да поскъпва, което пазарните участници свързаха основно с преоценка на очакванията за лихвената политика, а не с нова намеса на японските власти. Ден по-рано управителят на „Банк ъв Джапан“ Кадзуо Уеда допусна повишаване на основната лихва още през септември, след като базисната инфлация се доближи до целта от 2 на сто. Още през август източници на Ройтерс посочиха, че централната банка обсъжда по-бързо затягане на паричната политика спрямо досегашния темп от около две увеличения на лихвите годишно.

Продължилият с години спад на йената се ускори след избирането на Санае Такаичи за министър-председател през октомври миналата година и заради възприятията, че „Банк ъв Джапан“ изостава със затягането на паричната политика.

През юли йената се понижи до 163,99 за долар – най-слабото си равнище от четири десетилетия. Последвалата съвместна валутна интервенция на Токио и Вашингтон и нарастващите очаквания за нови лихвени увеличения помогнаха на японската валута да възстанови част от загубите си.

Източник: БТА