Балкани
Премиерът на Черна гора предупреди, че се подготвя хибридна кампания за дестабилизиране на страната

Премиерът на Черна гора Милойко Спаич заяви днес, че е получил сериозна информация от сектора за сигурност за опити да бъдат осуетени усилията на страната да изпълни условията за пълноправно членство в ЕС, предаде агенция ХИНА.
Черногорският премиер посочи, че усилията на Подгорица ще бъдат съпроводени от координирани хибридни атаки, целящи дестабилизиране на страната, в които по думите му вероятно ще участват представители на най-малко две държави от региона.
Спаич написа в Екс, че планираното временно затваряне на глави от преговорите за присъединяване към ЕС ще бъде последвано от координирана хибридна активност, включваща представители на най-малко две държави от региона, с очакваната подкрепа на някои политически фактори и части от местните медии.
Черногорският премиер подчерта, че опитите за дестабилизиране на страната няма да променят курса ѝ и няма да спрат европейския ѝ път.
„Опитите да ни дестабилизират няма да променят курса ни или да спрат европейския път на Черна гора, който е по-голям от ежедневните интереси на която и да е политическа структура“, каза той.
По-рано днес черногорската обществена телевизия RTCG съобщи, че работната група на Съвета на ЕС по разширяването ще разгледа следващата седмица проектопозиции за приключване на преговорите по четири глави: глава 14 (Транспортна политика), глава 12 (Безопасност на храните), глава 18 (Статистика) и глава 19 (Социална политика и заетост).
Подгорица очаква четирите глави да бъдат затворени бързо на междуправителствена конференция между ЕС и Черна гора, която се очаква да се проведе следващия месец.
Черна гора е отворила всичките 33 преговорни глави, като по 18 от тях преговорите са временно приключени.
Страната се надява да стане пълноправен член на ЕС до края на 2028 г.
Източник: БТА
Балкани
Това е моментът на успех за Черна гора и това поколение трябва да довърши европейския ѝ път, заяви черногорският президент в Ню Йорк

Президентът на Черна гора Яков Милатович заяви снощи на годишната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че настоящото поколение черногорски политици носи отговорността за присъединяване на страната към Европейския съюз, защото това е нейният момент на успех, съобщи черногорската национална телевизия РТЦГ.
„Трябва да покажем, че Балканите могат да загърбят старите поделения и да оставят на следващите поколения повече възможности, отколкото ние самите сме имали“, подчерта Милатович в речта си. „Нашата цел е ясна – до 2028 г. да гледаме как знамето на Черна гора се вее сред знамената на страните членки на Европейския съюз“.
Той припомни, че следващата година Черна гора отбелязва 20 години откакто се е присъединила към ООН. По думите му за този период страната е преминала през пътя от обновление на една независима държава до страната, помагаща в оформянето на един регион, който не се дефинира от сблъсъците от миналото, а от възможностите, които носи бъдещето.
Милатович подчерта, че Черна гора основава международната си политика на спазването на Устава на ООН, синхронизирането на външната политика и политиката на сигурност с тази на ЕС и близкото сътрудничество със съюзниците в НАТО и европейските партньори.
Той се обърна и към актуалните геополитически проблеми и отбеляза, че ООН е изправена пред все по-сложни и взаимосвързани предизвикателства, като военни конфликти, климатични промени, изкуствен интелект и нови технологии. „Отговорът (на тези предизвикателства) не е отхвърляне на многостранното сътрудничество, а създаване на негов по-надежден вариант“, отбеляза още черногорският президент.
Милатович изрази подкрепа за Украйна и подчерта, че справедливият и траен мир трябва да се постигне чрез диалог и дипломация.
В кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН Милатович се срещна и с украинския президент Володимир Зеленски, пред когото отново изрази подкрепа за Украйна.
В съобщение на черногорското президентство бе посочено още, че скоро предстои и посещение на Зеленски в Черна гора.
Източник: БТА
Балкани
Силяновска и докладчикът на ЕП за Северна Македония са обсъдили възможностите и условията за деблокиране на процеса по евроинтеграция на страната

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова се е срещнала с докладчика за страната в Европейския парламент Томас Вайц, с когото се обсъдили „европейската интеграция на (Северна) Македония, възможностите и условията за деблокиране на процеса на присъединяване (на държавата към ЕС), както и политиката на разширяване на Европейския съюз през призмата на геополитическите заплахи и използването на вето”, съобщават от кабинета на президента на Северна Македония.
Силяновска и Вайц са обменили мнения за необходимите и възможни реформи на процеса на разширяване на ЕС, като Силяновска е приветствала „опитите и усилията на Вайц за обективен подход” при изготвянето на доклада на ЕП за страната и „ясната му позиция, че двустранните въпроси трябва да бъдат отделени от официалния процес на присъединяване към Европейския съюз”.
„За Силяновска-Давкова е важно да се ускори и защити динамиката на европейската интеграция от нерационални обструкции и да се даде възможност за по-силна институционална защита на принципа на заслугите в процеса на присъединяване. Тя посочи по-специално членове 4(2) и 4(3) от Договора за ЕС, които предвиждат зачитане на националната идентичност, конституционните и политическите структури, както и задължението на държавите-членки да си сътрудничат искрено и да не подкопават целите на ЕС, заключавайки, че злоупотребата с вето и двустранните условия, свързани с идентичност, история и език, са в противоречие с тези разпоредби”, се казва в съобщението. В документа се уточнява, че от своя страна докладчикът за Северна Македония е посочил „добрите си намерения, неутралност и ангажираност към процеса”.
Вайц е запознал президента на Северна Македония „с всички предприети действия по отношение на македонско-българските отношения”, като е посочил и „необходимостта от приятелски стъпки, които да бъдат предприети от двете страни, подчертавайки твърдата решимост на ЕС за разширяване”.
/МИД/
Източник: БТА
Балкани
Ердоган и Пашинян обсъдиха процеса по нормализиране на отношенията между Турция и Армения на среща в Ню Йорк

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и арменският премиер Никол Пашинян обсъдиха процеса по нормализиране на отношенията между двете държави на среща в Ню Йорк, съобщиха от Дирекцията по комуникации към Президентството на Република Турция.
„По време на срещата президентът Ердоган заяви, че Турция подкрепя процеса на нормализиране на отношенията между Турция и Армения в двустранната търговия и транспорта и че е важно постигнатият положителен тласък в отношенията да продължи“, пише в съобщението за срещата.
Освен това Ердоган заяви, че Турция приветства взаимните стъпки, които правят Азербайджан и Армения в процеса по постигне на мир.
Турският президент подчерта, че нарастващото сътрудничество между Турция и Армения при международни прояви ще допринесе за процеса по нормализация на отношенията и покани Пашинян на лидерската среща в рамките на Конференцията за климата COP31, която ще се проведе в Анталия през ноември.
От лятото на 2025 г. Анкара и Ереван отвориха нова страница в своите отношения. През юни миналата година турският президент Реджеп Тайип Ердоган се срещна с министър-председателя на Армения Никол Пашинян в Истанбул, където двамата обсъдиха възможностите за нормализиране на отношенията.
По-интензивното развитие на този процес започна, след като президентът на Азербайджан Илхам Алиев и Пашинян постигнаха споразумение за мир по време на среща във Вашингтон през август, която беше организирана от американския президент Доналд Тръмп.
През септември официални представители на Турция и Армения се срещнаха на границата между двете страни и изразиха готовност за отваряне на граничните пунктове и прилагане на споразумението за възстановяването им, подписано на 1 юли 2022 г. На тази среща бяха обсъдени също така възможностите за увеличаване на броя на полетите между двете държави. Бяха предприети и технически действия за рехабилитация и въвеждане в експлоатация на жп линията Карс – Гюмри.
В края на декември беше договорено опростяване на визовите процедури, а през март 2026 г. официално бяха възобновени полетите от Истанбул до Ереван.
На 29 април 2026 г. представители на Турция и Армения се срещнаха в турския граничен град Карс за първо заседание на съвместна работна група, която има за задача да възстанови и отвори отново железопътната линия между Карс и арменския град Гюмри, която спря да функционира през 1993 г.
В началото на май вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз стана първият официален турски представител, който посещава Армения от 18 години насам. Той беше в Ереван за осмата среща на високо равнище на Европейската политическа общност. В средата на май стана ясно, че двете страни са готови да започнат директна търговия.
Отново през май посланикът на Азербайджан в Турция Решад Мехмедов заяви, че границата между Турция и Армения ще бъде след промени в Конституцията на Армения, които трябва да доведат до заличаването на конституционни текстове, съдържащи териториални претенции към Азербайджан.
За последно Ердоган и Пашинян разговаряха по телефона през юни 2026 г., а последната им среща беше в Китай на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 4 седмициСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 4 седмициМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Политикапреди 4 седмициЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
