Пол Маккартни представи „The Boys of Dungeon Lane“ в Roundhouse в Лондон и разказа за детството си в Ливърпул, за Джон Ленън, Джордж Харисън и радостта да продължава да пише нова музика.

83-годишният музикант разговаря с комика Роб Брайдън на 10 юни и говори за албума като за пътуване назад — към Ливърпул, детството, приятелствата, първите песни и годините преди The Beatles да станат световен феномен.

Един от най-силните моменти във вечерта беше признанието на Маккартни, че и днес пише песни със същото непокорно отношение, което е имал като тийнейджър. Той казва, че не е от хората, които обичат правилата в писането на музика, защото именно липсата им запазва удоволствието от процеса.

„Не искам да знам никакви правила, защото това е забавната част“, казва Маккартни.

Това обяснява и защо в новия албум има не толкова опит за равносметка, колкото връщане към онази свобода, от която тръгва всичко — две момчета от Ливърпул, тайно влюбени в писането на песни, без да знаят, че един ден ще променят популярната музика.

Песните, които не искат да останат тъжни

Маккартни признава, че трудно пише мрачни и депресивни песни. Дори когато една песен започне тъжно, той инстинктивно се опитва да я изведе към светлина, да ѝ даде обрат, надежда или щастлив край.

Това е важен ключ към цялото му творчество. В най-добрите песни на Маккартни меланхолията почти никога не остава сама. Тя е обградена от мелодия, хумор, нежност, театралност или внезапна промяна на посоката. Дори когато темата е загуба, старост или памет, песента търси начин да продължи да живее.

Затова и „The Boys of Dungeon Lane“ не звучи като албум на човек, който се сбогува. По-скоро като албум на човек, който се връща към началото, за да види как оттам още може да се пише.

Срещата с Джон Ленън

В разговора Маккартни се връща и към първата си истинска връзка с Джон Ленън. Той си спомня момента с удивление — като среща, която по-късно изглежда почти невъзможна в своята съдбовност.

Двамата са били просто момчета от Ливърпул, които обичат да пишат песни. За Маккартни Ленън е първият човек, когото среща и който казва същото: че и той пише.

Тази подробност е малка само на пръв поглед. Преди мита, преди стадионите, преди „Let It Be“, „Yesterday“, „Hey Jude“ и „A Day in the Life“, има двама тийнейджъри, които откриват, че споделят странна, интимна и почти тайна амбиция — да измислят песни.

Оттам започва една от най-влиятелните творчески връзки в историята на XX век.

Джордж Харисън и пътуванията на стоп

Новият албум е свързан и със спомени за Джордж Харисън. Маккартни говори за песента „Down South“, вдъхновена от пътуванията на стоп, които двамата са правили много преди The Beatles да станат глобална група.

Той описва Харисън като умен, духовен, красив човек, с когото са преживели прекрасни моменти. Тези преживявания според него дават сила на The Beatles — не само като група, а като човешка близост, споделен път и общо порастване.

В този смисъл „The Boys of Dungeon Lane“ е албум за времето, когато легендата още не знае, че ще бъде легенда. За момчетата преди образите. За приятелствата преди канона. За песните преди историята да ги превърне в културна собственост на света.

Историята преди историята

„The Boys of Dungeon Lane“ излезе на 29 май и е първият нов солов албум на Маккартни от повече от пет години. Проектът е описван като един от най-личните му записи — връщане към следвоенния Ливърпул, детството, родителите му и ранните години преди The Beatles да се превърнат в световен феномен.

Албумът е създаван в продължение на няколко години, между отделни етапи от турнето на Маккартни, със записи в Лос Анджелис и в неговото студио Hogg Hill Mill в Съсекс. Сред най-обсъжданите моменти е „Home to Us“ — дует с Ринго Стар, представян като първия пълноценен дует между двамата оцелели членове на The Beatles. В песента участват още Chrissie Hynde и Sharleen Spiteri.

Заглавието „The Boys of Dungeon Lane“ препраща към ранния живот на Маккартни и към спомените му за Ливърпул. В песните той се връща към годините преди славата, към приятелствата с Джордж Харисън и Джон Ленън, към семейството и към онази част от биографията си, която предхожда Beatlemania.

Да гледаш назад като фен

Маккартни признава, че след толкова години вече може да се наслаждава на наследството на The Beatles по различен начин. Когато си вътре в историята, казва той, трябва да бъдеш скромен. Когато всичко вече е отминало, можеш да гледаш назад и като фен.

Това е може би най-хубавата позиция на късния Маккартни — не човек, който защитава статуя, а музикант, който си позволява да се радва на случилото се. На песните. На момчетата. На Ливърпул. На приятелствата. На факта, че светът още слуша.

На 83 години Пол Маккартни продължава да прави това, което винаги е било в центъра на работата му — да превръща спомените и преживяванията в мелодия. В „The Boys of Dungeon Lane“ той не се опитва да надбяга собствената си легенда. Връща се към началото ѝ: улиците, момчетата, първите пътувания, първите песни и онази свобода, в която няма правила.

Източник: Offnews.bg