От днес в Европейския съюз започват да се прилагат нови изисквания за прозрачност при използването на системи с изкуствен интелект (ИИ), предвидени в европейския Акт за изкуствения интелект (AI Act). Те задължават доставчиците и операторите на определени системи да уведомяват потребителите, когато взаимодействат с изкуствен интелект, както и да обозначават съдържание, създадено или променено с помощта на ИИ, припомня АПА. 

Актът за изкуствения интелект, който влезе в сила на 1 август 2024 г., е първата цялостна правна рамка в света за регулиране на тази технология. Той въвежда единни правила за всички държави от ЕС, основани на оценка на риска, като целта е развитието и използването на изкуствения интелект да бъдат безопасни, прозрачни и в съответствие с основните права.

От днес системите, които общуват директно с хора, включително чатботове, по правило трябва ясно да информират потребителите, че взаимодействат с изкуствен интелект. Изключение е допустимо, когато това е очевидно от естеството на услугата.

Нови изисквания се въвеждат и за т.нар. дийпфейкове. Изображения, аудио- и видеоматериали, създадени или променени чрез изкуствен интелект, трябва да бъдат обозначавани като такива. Задължението обхваща и текстово съдържание от обществен интерес, генерирано с помощта на ИИ.

Регламентът предвижда изключения за материали, използвани за целите на наказателното правосъдие, както и за художествени, творчески и сатирични произведения. Не се изисква обозначаване и когато съдържанието е преминало човешка редакционна проверка и отговорността за публикуването му се носи от физическо или юридическо лице.

Отлагане има единствено за изискването за машинно четимо обозначаване или цифров воден знак на генерираното с ИИ съдържание, което ще започне да се прилага от 2 декември 2026 година.

Прилагането на регламента се осъществява съвместно от Европейската комисия и определените от държавите членки национални органи за надзор. На европейско равнище контролът върху моделите с общо предназначение е възложен на Бюрото за изкуствен интелект към Европейската комисия.

За България национален координатор по прилагането на Закона за изкуствения интелект е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), определена със законови промени, приети по-рано тази година. Комисията участва в европейската система за надзор и координира изпълнението на регламента на национално равнище.

Европейският закон класифицира системите с изкуствен интелект в четири категории според степента на риск. За системите с минимален риск, като филтри за нежелана поща и видеоигри, не се предвиждат специални изисквания. При системите с ограничен риск, каквито са чатботовете, се прилагат правилата за прозрачност. За приложенията с висок риск, използвани например в здравеопазването, транспорта или критичната инфраструктура, са предвидени значително по-строги изисквания.

Регламентът забранява и определени практики, включително системи за манипулиране на човешкото поведение, социално оценяване на гражданите и някои форми на разпознаване на емоции.

При установени нарушения националните надзорни органи могат да разпоредят отстраняване на несъответствията, ограничаване или забрана на съответната система, както и изтеглянето ѝ от пазара. За най-тежките нарушения регламентът предвижда санкции до 35 млн. евро или до 7 на сто от световния годишен оборот на предприятието, а за доставчиците на модели с общо предназначение Европейската комисия може да налага глоби до 15 млн. евро или до 3 на сто от световния годишен оборот, в зависимост от това коя сума е по-висока.

Следващите етапи от прилагането на европейския Закон за изкуствения интелект включват въвеждането на задължително машинно четимо обозначаване на съдържание, създадено с ИИ, от 2 декември 2026 г., създаването до 2 август 2027 г. на поне една национална регулаторна тестова среда („пясъчник”) във всяка държава членка, както и поетапното прилагане на правилата за системите с висок риск.

Източник: БТА