В Пловдив днес официално бе открит 13-ият Централноевропейски конгрес по храните CeFood 2026. Организатор на международния форум е Университетът по хранителни технологии – Пловдив, а конгресен партньор е Congress Management & Events Ltd.

CeFood 2026 събира учени, преподаватели, представители на хранителната индустрия, предприемачи и млади изследователи от България и чужбина. В рамките на научната програма ще бъдат представени актуални разработки в областта на хранителната наука и технологията, биотехнологиите, хранителното инженерство, индустриалните технологии, туризма и хотелиерството, както и интердисциплинарни решения, свързващи науката с практиката. 

Престижният международен форум откри ректорът на Университета по хранителни технологии – Пловдив проф. д-р Галин Иванов. В приветствието си към участниците той изтъкна, че храната е нещо повече от просто продукт. Тя обхваща наука, технологии, култура, икономика и социална отговорност. Свързана е с човешкото здраве, устойчивото използване на природните ресурси, регионалното развитие и сигурността на бъдещите поколения.

Днес хранителната система е изправена пред сериозни предизвикателства: изменението на климата, ограничените ресурси, необходимостта от намаляване на отпадъците, променящите се нагласи на потребителите и бързият технологичен напредък. Решенията на тези предизвикателства могат да бъдат намерени само чрез сътрудничество между науката, образованието, бизнеса, институциите и обществото, посочи проф. д-р Иванов.

По думите му CеFood 2026 е нещо повече от научен конгрес. Конгресът е пространство за диалог, обмен на идеи и изграждане на партньорства. „Предоставя възможност да обсъдим как научните открития могат да бъдат трансформирани в реални технологични решения, конкурентни продукти и устойчиви производствени модели“, каза Галин Иванов и добави, че програмата на конгреса обхваща изключително актуални области: кръговата икономика, потребителските науки, новите технологии и образованието, функционалните храни и храните на бъдещето, връзката между храната и здравето, отворените иновации, както и зелената и дигиталната трансформация. Тези области показват, че бъдещето на хранителната промишленост ще изисква не само задълбочени познания, но и способност за съвместна работа, споделяне на опит и превръщане на научните резултати в социално значими решения.

„Убеден съм, че през следващите дни ще бъдат представени ценни научни резултати, иновативни разработки и практически решения. Но също така вярвам и в нещо още по-важно – че ще бъдат създадени нови контакти, нови идеи и нови възможности за сътрудничество“, заключи ректорът на УХТ- Пловдив.

В приветствието си към присъстващите областният управител на Пловдив Георги Янев изтъкна, че Пловдив е важен център на хранително-вкусовата, преработващата и консервната промишленост. По думите му Пловдив не е само земеделски район с развитие на консервната и хранително-вкусовата промишленост. Той има и друг индустриален облик Производството в Пловдив формира повече от 45 процента от регионалния брутен вътрешен продукт. „Тракия икономическа зона“ се превърна в една от най-развитите индустриални екосистеми не само в България, но и в Европа, подчерта Янев.

По думите му географското положение на Пловдив е стратегическо предимство, което дава основание  да реализираме  в бъдеще ключови транспортни, енергийни и дигитални връзки. „Тук можем да видим тази уникална сплав, уникална връзка между наука и образование връзка, която прави Пловдив естествено място за тази среща.“, каза Янев.

Според него продоволствената сигурност е едно  от ключовите предизвикателства пред нас. То включва изискването да произвеждаме продукти с висока добавена стойност, по-високо качество, по-голяма безопасност на храните и ефективно използване на ресурсите. Това може да бъде постигнато само с общи усилия на научните среди, бизнеса и институциите. Именно този форум е място, където да се дискутират решения да се търсят нови иновативни методи, нови партньорства и нови решения, допълни Янев. 

Конгресът се провежда с финансовата подкрепа на Националния фонд „Научни изследвания“ на Република България.

Централноевропейският конгрес по храните е международна научна инициатива, началото на която е дадено през 2002 г. в Любляна. След провеждането му в редица европейски градове форумът се завръща в България две десетилетия по-късно. CeFood 2026 продължава тази традиция като платформа за международно сътрудничество, обмен на знания и развитие на устойчиви решения за хранителния сектор.

Източник: БТА

Основните индекси на борсите в Азиатско-тихоокеанския регион днес се движат разнопосочно, докато инвеститорите осмислят развитието на петролните котировки и динамиката на пазара на американски облигации, предаде Асошиейтед прес.  

Японският Nikkei-225 отбеляза ръст от 0,8 на сто до 65 513,99 пункта, като някои производители на чипове получиха тласък от подновения интерес към изкуствения интелект.

Австралийският S&P/ASX 200 се понижи с 0,7 на сто до 8702,00 пункта.

Хонконгският Hang Seng загуби 0,4 на сто до 24 730,44 пункта, докато в континентален Китай Shanghai Composite отбеляза спад от 1,2 на сто до 3889,47 пункта.

Пазарите в Южна Корея са затворени заради отбелязване на есенния празник на реколтата „Чусок“. 

На енергийните пазари цената на американският лек суров петрол се повиши с 0,01 на сто до 92,17
долара за барел. Цената на суровия петрол Брент, който е референтен за Европа, отбеляза ръст от 0,21 на сто до 103,3 долара за барел. 

Цената на сорта Брент остава значително над нивото от около 72 долара, отбелязано преди началото на войната с Иран, и нарастват опасенията, че конфликтът ще задържи цените на петрола от Близкия изток високи за дълго време. Продължават преговорите с посредници между представители на САЩ и Иран, но засега те не са довели до конкретни резултати.

Инвеститорите също така ще следят отблизо преговорите между президентите на САЩ и Китай Доналд Тръмп и Си Цзинпин по-късно днес в Белия дом. Вероятно ще бъдат обсъдени много теми, включително търговията, войната в Иран и изкуственият интелект. Някои анализатори не са особено оптимистични, че ще бъдат постигнати значителни споразумения.

Уолстрийт беше подложен на натиск от американския пазар на облигации, след като изненадващо силен икономически доклад породи опасения за инфлация.

Индексът S&P 500 спадна с 0,8 на сто до 7706,03 пункта, след като в края на предходния ден затвори само с 0,4 на сто под рекорда, поставен миналия месец. Индексът Dow Jones Industrial Average спадна с 352 пункта до 51 511,59 пункта, или 0,7 на сто, докато индексът Nasdaq Composite се понижи с 1,1 на сто спрямо историческия си връх, достигайки 26 936,04 пункта.

Доходността на 10-годишните държавни облигации скочи до 5,10 на сто от 4,96 на сто – значително движение за облигационния пазар. Високата доходност подкопава цените на акциите и другите инвестиции, като същевременно забавя икономиката, тъй като прави заемането на пари по-скъпо за всички. Скокът вчера за кратко изстреля доходността по 10-годишните облигации до близо 5,14 на сто – обратно до нивото от 2007 г., преди световната финансова криза да доведе до срив на доходността. Доходността се ускори напоследък поради опасения от висока инфлация, големия дълг на американското правителство и други притеснения.

На валутния пазар американският долар отбеляза леко повишение до 158,45 японски йени от 158,30 йени. Еврото се търгуваше за 1,1385 долара, като почти не се промени спрямо вчерашния курс от 1,1388 долара.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА