Кюстендил става притеглен и туристически, каза президентът Илияна Йотова, която посети града за Празника на плодородието. Пред журналисти, докато вървеше към празничната сцена, тя посочи, че идва в Кюстендил за втори път през годината, защото той един от най-хубавите градове.

От сцената президентът Йотова поздрави хората на площада и посочи, че в това време от годината Кюстендил става уютния дом на есента. „Гальовните лъчи на слънцето, на есенното слънце огряват вълшебната Осоговска планина и в тази красота град Кюстендил става още по-цветен, още по-пъстър и още по-весел“, каза тя и поясни, че е така защото кюстендилци пазят най-ценното, а именно – в Кюстендил се усеща българския корен и всеки се чувства у дома. Защото хората го посрещат гостоприемно и с широки усмивки. Йотова, каза още, че неслучайно римските монети в Пауталия са изсечени с образите на земните блага, защото това е вълшебен край, плодородна земя, която ражда тези блага. И древните са знаели стойността на тази земя. „За нас българите най-ценното е, че тук в Кюстендил се пази българското, пазят се традициите и онази извечна, вековна вътрешна любов на всеки българин към земята, която го храни“, каза още Йотова.

В изказването си кметът на община Кюстендил Огнян Атанасов посочи, че тази година се навършват 130 г. от първото овощарско изложение в България, което се е провело в Кюстендил. Атанасов поздрави жителите и гостите на града и отправи пожелания за здраве и единство.

След изказването си президентът Илияна Йотова изслуша изпълнение на децата от Вокална група „Калпазани“ при Шесто ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – гр. Кюстендил. Празничната програма продължи с концерт на Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл.

Петвековната сграда на ямболския Безистен отбеляза 11 години от преобразуването си в културно-информационен център. Празничната програма включваше дигитални и арт работилници, изложби, музикално-художествен пърформанс, ученически пленер и концерт на Вениамин – участник в различни музикални формати.

През целия ден посетителите имаха възможност да разгледат интерактивната експозиция „Дигитални близнаци на занаяти от старо време“, представена от Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово. Мнозина „влязоха” виртуално в тюфекчийската работилница на майстор Марко и се обучаваха в традиционни умения. Имаше демонстрации на автентична техника за изработка на колани „на кори“, както и работилница за гайтанени изделия. В допълнение Общинският детски комплекс в Ямбол предложи творческа работилница по плетене на една кука.

По повод празника беше организиран и традиционният ученически пленер „Безистенът – място за срещи”. Своя поглед върху сградата – символ на града, представиха възпитаници на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ – Сливен и на ямболската Гимназия по строителство, архитектура, геодезия и дизайн „Кольо Фичето“.

В зала „Съвременност” посетителите се докоснаха до изкуството на Гита Маркова, представено в изложбата „Стъклени послания“. Експозицията включва мащабни стъклени пластики и пространствени произведения, вдъхновени от структурата на чергата и от цветовете и символите в българската везба.

Сред акцентите в програмата беше пърформансът „Формата на музиката“, при който в реално време пред публиката твориха съвместно концертмайсторът и художествен ръководител на местния Камерен ансамбъл „Дианополис“ Красимира Султанова и ямболският скулптор и художник Иван Стоянов.

Кулминацията на празника дойде вечерта с концерта на изпълнителя Вениамин, който поднесе на публиката хитови песни и спечели нейните аплодисменти.

Ямболският Безистен е бивш покрит пазар, смятан за еталон на османската архитектура, останал до наши дни. През последните сто години е претърпял няколко реконструкции, като през 70-те години на ХХ век е възстановен в първоначалния му вид. След последното обновяване от 2015 г. по европейска програма масивната сграда функционира като културно-информационен център и е средище на културния живот в града. Безистенът в Ямбол е част от 100-те национални туристически обекта и е със статут на паметник на културата с национално значение.