Свят
Министерството на финансите на САЩ наложи санкции срещу ирански „попечители на приходи“ от незаконната продажба на петрол

Министерството на финансите на САЩ съобщи днес, че е наложило санкции срещу четирима иранци, за които твърди, че са действали като
„попечители на петролни приходи“, събирайки средства от незаконни международни продажби на петрол за Техеран, с цел заобикаляне на санкциите и военноморската блокада на САЩ, предаде Ройтерс.
Финансовото министерство на САЩ посочи в изявление, че в много от случаите попечителите са задържали приходите от петрол за лична изгода.
Сред лицата, срещу които са наложени санкции, са Мохамад Джавад Баванд, бивш офицер от разузнаването на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), и Маджид Тадж, брат на председателя на Иранската футболна федерация Мехди Тадж, посочи министерството.
Мерките са част от засилената кампания на Министерството на финансите на САЩ за икономически натиск срещу Техеран, с цел да се сложи край на иранските атаки срещу корабоплаването в Персийския залив и да се отвори отново Ормузкият проток, който беше затворен през по-голямата част от тази година след американско-израелските атаки срещу Иран, отбелязва Ройтерс.
Новите санкции включват тези лица в списъка на „Специално определените граждани и блокирани лица“ на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите САЩ, като замразяват всички активи, които те могат да притежават под юрисдикцията на САЩ, и ефективно забраняват транзакции в долари с тях или с юридическите лица, които те контролират.
Министерството на финансите на САЩ също така съобщи, че е наложило санкции срещу Мохамад Хосейн Сервати, син на бригаден генерал Мохсен Сервати от КГИР, който е заемал длъжности в компании, посредничещи при доставки на ирански петрол за независими китайски рафинерии.
Друго лице, подложено на санкции, е Моджтаба Арабнеджад, синът на санкционирания изпълнителен директор на „Махан Еър“ Хамид Арабнеджад.
Министерството на финансите на САЩ заяви, че Моджтаба Арабнеджад е закупувал части за самолети за подложената на санкции авиокомпания „Махан Еър“ и е контролирал продажбите на петрол, които частично са поддържали авиокомпанията.
Източник: БТА
Свят
Американски медии съобщават за хакерски атаки срещу системи на министерството на земеделието на САЩ и на база данни на ФБР

Американското министерство на земеделието е станало обект на кибератака тази седмица, съобщи телевизия „Ен Би Си нюз“, цитирана от Ройтерс.
Хакери са получили достъп до система на министерството, която улеснява извършването на плащанията към земеделските производители. Министерството е уведомило за това служителите си в четвъртък, уточни вчера телевизията, като се позовава на бивши служители на ведомството.
Междувременно телевизия Си Ен Ен съобщи за предполагаем хакерски пробив в базата данни на ФБР, свързана с наказателното правосъдие.
ФБР разследва предполагаем пробив в национална база данни, използвана от федералните, щатските и местните правоохранителни органи за обмен на информация в областта на наказателното правосъдие, съобщи вчера телевизията, като се позова на запознати източници.
Предполагаемото компрометиране на базата данни на Националния информационен център за престъпността (NCIC) би било второто проникване в информационна система на ФБР през последните месеци и нова кибератака от поредица такива случаи, разтревожили през последната седмица американските власти.
За момента Федералното бюро за разследване не е отговорило на молба на Ройтерс за коментар.
Базата данни на ФБР се използва от правоохранителните органи в цялата страна за съхраняване и обмен на информация като заповеди за арест, криминални досиета и проверки на миналото.
Най-съществените киберинциденти през изминалата седмица бяха глобалният срив, засегнал стотици милиони потребители на „Майкрософт“ (Microsoft), както и спирането на въздушния трафик на цялата територия на САЩ, довело до нарушаване на над 18 000 полета.
При пробив през септември група за дигитално изнудване, известна като „Шайни хънтърс“ (ShinyHunters), е получила достъп до уебсайт на ФБР за кандидатстване за работа, при което са били изложени на риск данни на настоящи и бивши служители на бюрото.
Източник: БТА
Свят
Кубинските власти освободиха американска гражданка, задържана от близо 10 години

Кубинските власти освободиха американска гражданка, задържана в Куба от близо 10 години, съобщи днес Държавният департамент на САЩ, потвърждавайки информация на телевизионния канал Си Ен Ен.
„Приветствахме завръщането на Алина Лопес в САЩ през септември“, заяви пред Франс прес говорител на Държавния департамент, като подчерта, че освобождаването ѝ не е свързано с размяна.
Говорителят отказа да разкрие каквито и да било други подробности, позовавайки се на правото на неприкосновеност на личния живот.
Лопес бе освободена в момент на засилващ се натиск от страна на Вашингтон върху комунистическия остров, който е под американско ембарго от 1962 г., засилено чрез санкции и петролна блокада. Според Cи Ен Ен американското правителство е наело самолет в Хавана за връщането на Лопес в САЩ.
Според фондацията „Джеймс Фоли“, която работи за завръщането на „несправедливо задържани“ американци в чужбина, Лопес е педагожка, която се е върнала в Куба по настояване на бившия си съпруг през януари 2017 г. и е била осъдена от военен съд на 13 години лишаване от свобода по обвинения в шпионаж.
В отговор на международни протести, главно от ООН, тя беше освободена за първи път през 2022 г., но й беше наложена забрана да напуска кубинската територия, след което беше отново вкарана в затвора през 2023 г.
„Алина има спешни медицински нужди, които се изострят без лечението, от което тя се нуждае в САЩ“, посочи фондацията на своя сайт.
Източник: БТА
Свят
Участниците в климатичната конференция COP31 продължават работата си и днес, след като не постигнаха споразумение в предвидения срок

Участващите в годишната конференция за климата КОП31 (COP31) близо 200 държави не успяха да постигнат споразумение в предвидения срок и днес продължават преговорите в опит да преодолеят разногласията си по редица въпроси, сред които изкопаемите горива и финансирането за справяне с последиците от климатичните промени, предаде Франс прес.
Снощи, когато се очакваше конференцията на ООН в турския град Анталия да приключи, делегациите се събраха на пленарно заседание, за да приемат пакет от технически решения, но не и най-спорните текстове.
„Близо сме до финалната права, но все още не сме стигнали до нея“, призна председателят на форума Мурат Курум.
Той насрочи нова среща за тази сутрин и обеща в рамките на деня да бъде представено ново компромисно предложение.
Междувременно удължаването на срещата не попречи на работниците да започнат да разглобяват павилионите, издигнати за двуседмичната конференция.
Като свидетелство за интензивните преговори на „финалната права“, вчера следобед десетина държави, сред които Франция, Панама и Кот д’Ивоар, настояха заключителното решение на COP31 да съдържа ясен ангажимент за отказ от използването на изкопаеми горива..
За да избегнат провал на преговорите, съпредседателите на конференцията Австралия и Турция представиха в четвъртък проект за заключително решение, в който вече не се споменаваха изрично изкопаемите горива (нефт, газ и въглища), което предизвика остра реакция от страна на екологичните организации.
„На този етап никой не е удовлетворен“, призна Алоизио Лопес Перейра де Мело, който отговаря за въпросите, свързани с климата, в бразилското министерство на околната среда.
Очакванията от тази важна среща под егидата на ООН бяха умерени, но Турция се надява тя да завърши с напредък. Постигането на съдържателно споразумение обаче още е далеч в настоящата сложна геополитическа обстановка, белязана от рязкото покачване на цените на енергията, свързано с войната в Близкия изток. На този фон е за отбелязване, че САЩ за пореден път не участват в конференцията.
Турция реши да постави в центъра на форума „електрификацията“ на различните сфери на потребление, без обаче да уточни дали електроенергията трябва да бъде произведена от възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, или от замърсяващите околната среда въглища.
В представения в четвъртък проект за заключителен документ се призовава „до 2035 г. делът на електроенергията в общото крайно енергийно потребление в световен мащаб да нарасне до 35%“, при малко над 20% сега.
Друг разгорещено дебатиран въпрос е финансирането, което развитите държави – исторически отговорни за по-голямата част от емисиите – са се ангажирали да предоставят на развиващите се страни, за да им помогнат да преодоляват последиците от климатичните промени.
Африканският континент „няма да приеме резултат, който се свежда до декларации, без да бъдат осигурени необходимите средства за тяхното осъществяване“, заяви министърката на околната среда на Гана Занетор Агиеман-Роулингс.
Преди конференцията европейците предупредиха, че нямат никакво намерение да предоставят допълнително финансиране и ще изпълнят само вече поетите ангажименти.
Преговорите бяха затруднени и от разногласия за графика за публикуване на докладите на Междуправителствената експертна група за изменението на климата (IPCC) – водещата международна научна институция в областта на климатичните промени.
Европейският съюз, най-слабо развитите страни и малките островни държави настояват следващата поредица от доклади на IPCC да бъде публикувана преди предвидената за 2028 г. „глобална равносметка“ на усилията за намаляване на емисиите на газове с парников ефект. Държави като Саудитска Арабия и Индия обаче настояват това да стане през 2029 г.
Временният проект на документа изтъква също, че е много важно глобалното затопляне да бъде сведено до 1,5° по Целзий спрямо нивата от прединдустриалния период (1850–1900 г.) – едно от главните искания на малките островни държави, застрашени от покачването на морското равнище.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
