Свят
ИНА: Полицията за охрана на енергийната инфраструктура в Ирак изгражда постове на всеки за защита на петролопроводите в Джурф ан Наср

Началникът на иракската полиция за охрана на енергийната инфраструктура генерал-лейтенант Хамид ал Хусейни потвърди днес, че тя е започнала да осигурява охраната на мрежата от петролопроводи в района на Джурф ан Наср чрез разполагане на охранителни постове по трасетата на тръбопроводите, за да предотврати контрабандата и да гарантира тяхната защита, предаде Иракската новинарска агенция (ИНА).
Ал Хусейни отбеляза, че полицията за охрана на енергийната инфраструктура отговаря за защитата на над 9000 километра стратегически петролопроводи, като добави, че част от инфраструктурата, която води към рафинерията „Ад Даура“, преминава през района на Джурф ан Наср.
Той добави, че „участъкът от петролопровода, за който отговаря полицията за охрана на енергийната инфраструктура, е с обща дължина 100 километра, като 95 километра вече са обезопасени, а останалите пет километра се намират в района на Джурф ан Наср, който се характеризира с пресечен терен и земеделски площи“.
Ал Хусейни обясни, че „силите са започнали да разполагат машини и техническо оборудване с участието на специализирани екипи, за да проследят трасето. Освен това те координират действията си с военните подразделения за изграждането на охранителни постове по протежение на трасето, разположени на разстояние 500 метра един от друг, които ще бъдат свързани със съществуващите охранителни постове по защитното заграждение“.
Ал Хусейни подчерта, че „полицията за охрана на енергийната инфраструктура няма да допуска контрабандни операции или каквито и да било посегателства срещу петролопроводите“, като потвърди, че „проверките и инспекциите на трасетата се извършват в пряка координация с министрите на вътрешните работи и на петрола“.
Той отбеляза, че „операциите са започнали на 20 ноември с изграждането на нови охранителни постове и команден пункт в базата „Ас Садда“, като добави, че „планът предвижда разполагането на тези охранителни постове да приключи през следващите два до три дни“.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ИНА)
Източник: БТА
Свят
Канадският министър на отбраната заяви, че военните на САЩ и Канада продължават тясното си взаимодействие

Канадският министър на отбраната Дейвид Макгинти заяви, че не е виждал предполагаем таен американски меморандум, предвиждащ ограничения върху сътрудничеството между въоръжените сили на Канада и САЩ, и подчерта, че военните на двете страни продължават да работят в тясно взаимодействие, предаде Ройтерс, като цитира негово изказване в кулоарите на конференция по сигурността в Халифакс.
Макгинти каза, че не е виждал документа, изпратен според в. „Вашингтон пост“ от американския министър на отбраната Пийт Хегсет, който предвижда нови ограничения върху съвместната дейност на двете армии.
„Не виждам никакво разминаване в това, което правим, както във военната сфера, така и извън нея“, заяви Макгинти.
Той посочи, че канадските и американските сили продължават да работят „рамо до рамо“ по операции като борбата с трафика на кокаин, фентанил и други наркотици в Карибския басейн, интегрираните системи за противоракетна отбрана и съвместните мисии на бойната авиация над Северна Америка.
Засега Пентагонът не е отговорил на молбите за коментар.
Въпреки многократните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп за анексиране на Канада, Макгинти заяви, че не вижда промяна в начина, по който военните на двете държави си сътрудничат.
„Седемдесетгодишните ни отношения със САЩ в рамките на НОРАД са изключително ефективна система за континентална отбрана и ние искаме да продължим да инвестираме в нея и да си сътрудничим“, каза той.
Според Макгинти Канада трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, включително в огромния си арктически регион. Той разкри също, че страната работи по създаването на собствен конкурент на Старлинк, за да защити комуникационния си суверенитет.
Министърът призна, че част от последните промени в канадската отбранителна политика са били провокирани от заплахите на Тръмп, както и от промяната в световния ред, за която говори премиерът Марк Карни.
По време на управлението на Карни Канада за първи път достигна целта на НАТО за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП, а правителството планира този показател да нарасне до 5% до 2035 г.
„В продължение на десетилетия бяхме в комфортна позиция, но сега нещата се промениха“, заяви Макгинти.
Канада обяви днес, че се присъединява към Иновационния фонд на НАТО и става 25-ата държава от Алианса, която се ангажира да подкрепя високотехнологични иновации, насочени към нуждите на страните членки, предаде Асошиейтед прес.
Канадското правителство инвестира 64,59 милиона евро във фонда, като Банката за развитие на канадския бизнес ще държи и управлява участието на страната.
С това общият размер на поетите ангажименти към Иновационния фонд на НАТО надхвърля 1,1 милиарда евро.
Членството ще даде на канадските иноватори достъп до дългосрочен капитал, възможности за по-бързо внедряване на технологиите им от правителства и компании в рамките на Алианса, широка мрежа от съинвеститори и натрупания опит от работата на фонда в останалите 24 участващи държави.
Източник: БТА
Свят
Франция сезира Съвета за сигурност на ООН, след като Международният съд призна геноцида срещу малцинството рохинга в Мианма

Франция ще поиска да бъде проведено заседание на Съвета за сигурност на ООН предвид ситуацията в Мианма, след като Международният съд призна, че в страната се е извършвал геноцид срещу малцинството рохинга, предаде Франс прес.
Международният съд, който е най-висшата съдебна инстанция на ООН със седалище в Хага, постанови в четвъртък, че властите в Мианма са извършили геноцид срещу мюсюлманското етническо малцинство рохинга.
„Франция припомня, че решенията, постановени от Международния съд, са окончателни и задължителни за страните и трябва да бъдат приложени с оглед пълното спазване на международното право“, заяви Министерството на външните работи на Франция.
По молба на министъра на външните работи Жан-Ноел Баро Франция „ще поиска да бъде проведено заседание на Съвета за сигурност на ООН, за да бъде обсъдена ситуацията в Мианма“, посочва ведомството.
„Съгласно член 94 от устава на ООН Съветът за сигурност може да бъде призован да предприеме мерки, за да бъде гарантирано изпълнението на решение на Международния съд, ако някоя от страните в правния спор не изпълнява задълженията, произтичащи от вече постановеното решение“, уточни френското външно министерство.
Франция заяви, че е „силно загрижена“ от обстановката в Мианма, която значително се влоши след държавния преврат през 2021 г. През последните пет години в страната загинаха близо 100 000 души, а 4 милиона бяха принудени да напуснат домовете си.
Мирното население, включително и малцинството рохинга, е първата жертва на продължаващите насилствени прояви и липсата на достъп до хуманитарна помощ в Мианма.
Международният съд разпореди също така бежанците рохинги да бъдат настанени в безопасна среда и да им бъдат изплатени обезщетения.
Говорителят на президентската канцелария в Мианма определи решението на Международния съд като „несправедливо“. То беше разкритикувано също от Пекин, отбелязва АФП.
Източник: БТА
Свят
САЩ отхвърлиха твърденията, че Иран е изстрелял ракета по американски изтребител Ф-16 над Персийския залив

Централното командване на САЩ опроверга твърдение на Иран, че негови сили са изстреляли ракета по американски изтребител Ф-16 над Персийския залив, повреждайки самолета и принуждавайки го да извърши аварийно кацане, предаде Ройтерс.
По-рано иранските държавни медии съобщиха, че системите за противовъздушна отбрана на страната са взели на прицел самолета, което го е принудило да прекрати мисията си и да кацне на близко летище.
„Иран изобщо не е атакувал американски изтребител Ф-16 вчера“, заявиха от Централното командване в свое изявление, като добавиха, че всички американски бойни самолети в Близкия изток са в безопасност.
Иран и преди е твърдял, че е свалял или повреждал на американска летателна техника, но САЩ отхвърлят тези твърдения.
Междувременно ирански представител съобщи, че вчера в Техеран е пристигнала катарска делегация. Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади заяви, че Техеран поддържа връзка с посредниците, включително с Катар.
„Поддържаме връзка с посредници, включително с катарците, както очи в очи, така и виртуално. Водим необходимите дискусии, за да преценим дали може да се даде нов шанс на дипломацията“, каза Гарибабади, цитиран от полуофициалната информационна агенция Тасним.
Иранският външен министър Абас Арагчи каза, че няма да е трудно Ормузкият проток да бъде отворен отново, ако САЩ приемат разумните условия на Иран, които са в съответствие с международното право.
От своя страна президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран иска споразумение, но такова, което е неприемливо за него.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
