Американските гиганти ще отсъстват, германският канцлер ще бъде зает в страната си: какво остава от амбицията на първата международна среща на върха за космоса, организирана по инициатива на френския президент Еманюел Макрон?, отбелязва Франс прес.

Срещата на върха за космоса е предвидена да се проведе в Париж на 9 и 10 септември. На нея са поканени 120 държави, с изключение на Русия, Иран и Северна Корея. Тя ще се проведе под стъкления покрив на „Гран Пале“ в Париж.

Американските гиганти „Спейс Екс“ и „Блу ориджин“ , както и стартъпите „Стоук спейс“ и „Старклауд“ отмениха в четвъртък участието си на фона на слухове за натиск от Белия дом, съобщи пред АФП френското министерство на висшето образование, научните изследвания и космоса.

В петък беше официално потвърдено и отсъствието на германския канцлер Фридрих Мерц. Той трябваше да бъде съпредседател на тази безпрецедентна международна среща заедно с френския президент Еманюел Макрон, но натоварената му програма – реч в Бундестага и среща с председателя на Европейския съвет Антонио Коща в сряда, последвана в четвъртък от разговор с президента на Обединените арабски емирства Мохамед бин Зайед Ал Нахян – не му е оставила „никаква възможност“ да участва, според говорител на германското правителство.

В хода на подготовката на срещата французите и германците „се разбираха много добре и бяха готови да разговарят по всички въпроси, без да изключват и онези, по които има различия в оценките или дори съперничество“, посочват от Елисейския дворец няколко дни преди срещата.

Президентът Макрон вижда в тази среща възможност Европа да утвърди „своята визия за следващите десет години и мястото, което иска да заеме в космическите полети и изследвания“, посочват от Елисейския дворец.

Срещата се провежда в момент, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп е поставил цел от 1000 изстрелвания годишно до 2030 г.

Ръководителят на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер настоява за нова амбиция на Европа в областта на космоса, като уверява, че Европа би могла да разработи пилотирани космически кораби „на разумна цена“.

Досега пилотираните полети не бяха приоритет за ЕКА, която разчиташе на САЩ за достъпа на европейските астронавти до космоса, както и за част от своите амбиции за изследване на Луната.

Но оттеглянето на Вашингтон от някои програми накара европейците да се замислят за зависимостта си от САЩ и за собствената си роля в изследването на Луната, отбелязва Франс прес.

Източник: БТА