Нов подход за развитие на транспортната инфраструктура на България в тясно сътрудничество с частния сектор в целия процес представиха днес в Гранитна зала на Министерския съвет премиерът Румен Радев, министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков. 

Промяната на подхода при изграждане на инфраструктура в страната се дължи на фискалните ограничения и на ограниченията при инвестиционния ресурс за свързаност, обясни транспортният министър Георги Пеев. 

Моделът на изграждане на стратегическа инфраструктура трябва да бъде сменен, да не разчита изцяло на публичните средства и еврофондовете, а да се намерят нови модели на публично-частни партньорства (ПЧП), концесии, които могат да бъдат класически, възлагане с отложено плащане и смесено концесиониране. Това каза при откриването на събитието премиерът Румен Радев. 

Той използва случая, за да разясни и коя инфраструктура ще бъде отдавана на концесия или друга форма на ПЧП и за коя не се предвижда подобен подход.

„Искам да разсея едни спекулации, че ще даваме магистралите на концесия. Искам много ясно да заявя – там, където има изградено строителство с публични средства, където всеки българин вече е платил чрез бюджета, ние изобщо не говорим за концесия – като магистралите „Тракия“, „Марица“. Магистрала „Хемус“ ще бъде завършена докрай с националния бюджет, не с концесиониране, така ще бъде и при скоростния път от Видин до Ботевград, така ще бъде завършена автомагистрала „Струма“, каза Румен Радев.

Той обаче посочи, че особено по оста Север – Юг, като магистрала „Черно море“, Русе-Маказа, тунела през Петрохан, магистрала „Рила“, която да свърже магистрала „Струма“ с магистрала „Тракия“, и други възможни тунели през Стара планина, се планира проектите да се изграждат чрез концесиониране. 

Транспортният министър Георги Пеев запозна присъстващите на срещата представители на браншови организации и неправителствени организации с информацията, която се съдържа в анализ за идентифициране на стратегическите за България инфраструктурни обекти. Документът е разработен от работна група. 

Съгласно цитираните от него данни, съдържащи се в анализа, дължината на определената като стратегическа шосейна инфраструктура, подлежаща на модернизация, възлиза на 1875 км. От тях към момента се работи по отсечки с дължина от 340 километра. Повече от 1250 км са без влязла в сила екологична оценка. 

Дължината на стратегическата жп инфраструктура, според анализа, възлиза на 2056 км, от които се работи по 636 км. Без екологична оценка и предпроектна подготовка се намират над 453 километра.

Анализът съдържа още информация за проектната готовност на стратегическите обекти, оценени са и проектната им възвръщаемост в случай на отдаването им на концесия или други вид ПЧП. Документът съдържа още и информация за разработени предконцесионни анализи за пристанища, летища и интермодални терминали.  

Според министър Пеев България трябва да се възползва от геостратегическото си разположение, свързващо Азия с Европа и от необходимостта от търсене на алтернативни транспортни трасета, заради конфликти в Близкия изток. Това, според него, може да се ускори като процес както в тясно сътрудничество с бизнеса, така и с други държави. 

Регионалният министър Иван Шишков каза, че няма проекти за строителството на големи инфраструктурни обекти у нас, както и хоризонт, за който да се каже, че започва такъв проект.

По думите му за магистрала „Черно море“ от Бургас до Варна има начална процедура за оценка за въздействието върху околната среда и идейни разработки за трасе. Той допълни, че има и разработка за тунела под Петрохан и готовност да бъде възложен подробен устройствен план за обхода на Бяла до Велико Търново, както и че фазата за възлагане на последния участък от магистрала „Струма“ е напреднала. 

Той се ангажира и със завършването на строителството на започналите през последните години магистрални отсечки, с обща дължина под 400 километра, до две години. 

На представянето на новия подход за развитие на транспортната инфраструктура на България присъстваха представители на браншови организации на проектанти, инженери и строители, финансиращи институции и сдружения, ангажирани с транспортните политики.

Източник: БТА

Наследството на България е такова, че няма проекти за строителството на големи инфраструктури обекти и нямаме хоризонт, за който да кажем, че започваме да строим от утре магистралите. Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков по време на представянето на нов подход за развитие на транспортната инфраструктура. Събитието, което се състои в Министерския съвет, беше открито от премиера Румен Радев. В него участват представители на браншови организации на проектанти, инженери и строители, финансиращи институции и сдружения, ангажирани с транспортните политики. 

По думите на Шишков няма проектна готовност за магистрали дълги над 1000 километра. За магистрала „Черно море“ от Бургас до Варна има начална процедура за оценка за въздействието върху околната среда и идейни разработки за трасе, посочи министърът. Той допълни, че има и разработка за тунела под Петрохан и готовност да бъде възложен подробен устройствен план за обхода на Бяла до Велико Търново, както и че фазата за възлагане на последния участък от магистрала „Струма“ е напреднала. 

Трябва да се съсредоточим да достигнем до ниво на идеен проект и нов устройствен план и когато се реши кой голям инфраструктурен обект по какъв икономически начин да бъде построен, ще имаме готовност, отбеляза Шишков.  

Той акцентира, че властите са се концентрирали върху това да направят анализ за кои магистрали и инфраструктурни обекти трябва да се възстанови строителството. 

В огромната си част големите строителни обекти са със спрени строителни процеси, каза още министър Шишков. Като пример посочи магистрала „Хемус“, за която плановете са да бъде завършена на два етапа – първият до Велико Търново и следващия участък след него. По думите му магистралата от Монтана до Видин е един от големите и важни обекти, които трябва да бъдат завършени. 

Тези магистрали са в рамите на по-малко от 400 километра, това е което се строеше през последните 7-8 години и не е завършено. Това са обекти, които ще завършим в рамките на следващите две и половина – три години, обясни Шишков. По думите му това са обектите, за които има хоризонт.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА