Европейската централна банка (ЕЦБ) е изправена днес пред решение, което до голяма степен вече е калкулирано от пазарите: ново повишение на лихвения процент по депозитите с 25 базисни пункта до 2,50 на сто. Заседанието на централните банкери този път е изнесено и ще се проведе в централата на германската централна банка „Бундесбанк” в покрайнините на Берлин. Значително по-важният въпрос за инвеститорите обаче е дали това ще бъде последната стъпка от настоящия цикъл на затягане или началото на по-продължителен период на рестриктивна парична политика.

Очакванията за ново увеличение се засилиха през последните седмици, след като инфлацията в еврозоната се ускори до 3,3 на сто през август, достигайки най-високото си равнище от три години. Основният двигател на ценовия натиск отново е енергията, след като новата ескалация на конфликта между САЩ и Иран доведе до скок в цените на петрола и намали надеждите за бързо нормализиране на доставките през Ормузкия проток.

Това поставя ЕЦБ в трудна позиция. От една страна, инфлацията остава значително над целта от 2 на сто и ценовият натиск може да се засили допълнително. От друга, основната инфлация е по-умерена, икономическият растеж остава крехък, а доходността по облигациите вече се повиши значително.

„Изглежда сигурно, че Управителният съвет на ЕЦБ ще повиши лихвения процент по депозитите от 2,25 на сто на 2,5 на сто“, заяви пред Блумбърг Андрю Кенингъм, главен икономист за Европа в „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics).

Сходна е и оценката на повечето анализатори. „Много вероятно изглежда повишение на основните лихвени проценти с 25 базисни пункта“, посочва Джасмин Елерт, главен анализатор в платформата „Рейзин“ (Raisin). Алеса Берарди, директор в „Амунди Инвестмънт Институт“ (Amundi Investment Institute), определя такъв ход като „почти сигурен“, а Константин Файт от „Пимко“ (Pimco) също очаква депозитната лихва да бъде увеличена до 2,5 на сто.

След днешното решение започва по-трудният дебат

Именно тук обаче започват разминаванията. Пазарите вече отразяват не само днешното повишение, но и допълнително затягане през следващите месеци. Според анализаторите на Ай Ен Джи (ING) в цените на акциите е заложено кумулативно увеличение от още около 75 базисни пункта до юни 2027 г., което би изтласкало крайната лихва близо до 3 на сто. Банката смята, че тези очаквания може да са прекалено агресивни.

„Смятаме, че ЕЦБ трябва да даде сигнал на пазарите какво е най-голямото ѝ притеснение в момента: инфлацията или рискът от прекомерно затягане на монетарната политика“, посочват анализаторите на Ай Ен Джи.

Според тях и по двата фронта последните данни са по-благоприятни от очакваното. Основната инфлация се е понижила леко до 2,4 на сто през август, а икономическият растеж е изненадал положително. В същото време нестабилността на облигационните пазари се превръща във все по-важен фактор.

„Предполагаме, че това би могло да подтикне ЕЦБ към по-умерена позиция. Предвид нарастващите фискални опасения и покачващите се доходности по облигациите, не сме убедени, че банката е готова да налее масло в огъня, като възприеме по-тревожно наратива относно инфлацията“, посочват от нидерландската банка.

От Ай Ен Джи очакват днешното заседание да доведе до т.нар. гълъбово повишение: лихвите да бъдат увеличени, но комуникацията да остане достатъчно предпазлива, за да не насърчи нова агресивна преоценка нагоре на бъдещата траектория.

„Всяко по-нататъшно повишение след септември би преместило политиката от „застрахователния“ край на спектъра в „рестриктивна“ територия. Тази промяна все още не се подкрепя достатъчно от данните“, отбелязват още анализаторите на Ай Ен Джи.

Според тях пазарите може би подценяват риска от прекомерно затягане и последиците му за европейските облигационни пазари.

Инфлационният шок е силен, но остава концентриран в енергията

В основата на днешното решение стои въпросът дали новото ускоряване на инфлацията е начало на по-широк и устойчив процес, или предимно отражение на временен енергиен шок.

„Смятаме, че поредното повишение е грешка, защото почти няма доказателства за верижен ефект“, заяви Феликс Шмид, старши икономист в „Беренберг“ (Berenberg). „Не можеш да се справиш с шок в предлагането чрез по-строга парична политика“.

По думите му по-голямата част от инфлационния скок се дължи на енергията, а засега липсват достатъчно признаци, че натискът се пренася устойчиво върху услугите, заплатите и по-широката ценова система.

Шмид смята, че ЕЦБ е „много притеснена, че ще изостане от събитията поради опита от 2021–2022 г.“. По онова време централната банка беше критикувана, че реагира твърде бавно на ускоряването на инфлацията след пандемията и последвалия енергиен шок.

Това според Шмид обяснява защо ЕЦБ днес е склонна да реагира превантивно, дори при липса на ясно доказателство за вторични ефекти.

Джасмин Елерт от „Рейзин“ също гледа на днешната стъпка преди всичко като на застраховка. „ЕЦБ вероятно използва повишението на лихвите като целенасочена предпазна мярка, за да предотврати ефекти от втория кръг“, посочва тя.

Това би означавало ЕЦБ да се опита да предотврати ситуация, при която по-високите цени на енергията започват да се пренасят върху заплати, услуги и крайните цени на стоките.

Икономиката дава на ЕЦБ известно пространство за действие

За по-рестриктивния лагер в Управителния съвет аргумент е и по-доброто от очакваното представяне на икономиката.

Еврозоната отчете по-силен от очакваното растеж през второто тримесечие, което дава на централната банка известно пространство да увеличи разходите по финансирането, без незабавно да предизвика рязко влошаване на активността.

„Ако икономиката бе отслабнала, ЕЦБ би имала по-големи опасения да натовари допълнително икономиката с по-високи лихвени проценти“, обяснява Елерт.

Но точно тази устойчивост е и причината част от инвеститорите да очакват трето повишение до края на годината.

Не всички споделят тази теза. Файт от „Пимко“ смята за по-вероятна по-дълга пауза след септември. „Но само ако не се появят нови рискове за инфлационните очаквания. В противен случай ЕЦБ би могла да продължи курса си на увеличаване на лихвите“, посочва той.

На противоположното мнение е „Дойче банк“ (Deutsche Bank), която вече очаква още едно повишение на лихвите през декември. Банката ревизира прогнозата си и вече смята, че след очакваното днес увеличение с 25 базисни пункта ЕЦБ ще предприеме още една стъпка със същия размер в края на годината, което би повишило депозитната лихва до 2,75 на сто.

Досега анализаторите на „Дойче банк“ очакваха цикълът на затягане да приключи при 2,50 на сто, като прогнозата им се основаваше на допускането, че енергийният ценови шок ще бъде краткотраен, а икономическият растеж ще остане по-слаб. В последната си оценка обаче банката посочва, че тези предположения вече са поставени под съмнение заради продължаващите рискове в енергийния сектор.

Въпреки това от „Дойче банк“ не виждат основания за значително по-агресивно затягане. Условията на пазара на труда в еврозоната остават сравнително слаби и засега има малко доказателства, че по-широкият ценови натиск се пренася върху ръста на заплатите. Затова банката определя 2,75 на сто като най-вероятната крайна лихва. При по-бързо успокояване на геополитическата обстановка и по-слаб растеж цикълът все още би могъл да приключи при 2,50 на сто, докато повишение над 3 на сто според анализаторите няма достатъчна обосновка без признаци за по-широко разпространение на инфлационния натиск.

Промяната в прогнозата на „Дойче банк“ е част от по-широка тенденция сред големите финансови институции. Все повече анализатори вече очакват ЕЦБ да продължи затягането и след днешното решение, което засилва очакванията, че разходите по заемите в еврозоната ще останат по-високи за по-дълго време, ако икономическият растеж се задържи, а рисковете около енергийните доставки не отслабнат.

Пазарът вече е много по-„ястребов“ от самата ЕЦБ

Според Ай Ен Джи по-големият риск за днешното заседание идва от разминаването между пазарните очаквания и вероятната комуникация на централната банка.

„Кривата вече отразява „ястребова“ траектория на ЕЦБ, което повишава прага за поредно повишение на лихвите“, посочват анализаторите.

През последните месеци пазарната оценка за крайната лихва се е повишила с около 100 базисни пункта до близо 3 на сто. Според нидерландската банка това не може да бъде обяснено само с петрола. Значение имат и по-добрите перспективи за растеж, както и променените очаквания за лихвите в САЩ.

Но Ай Ен Джи не очаква ЕЦБ да потвърди изрично подобна траектория.

„Поради това балансът на риска сочи към леко „гълъбова“ реакция по отношение на лихвените проценти, тъй като не се дава потвърждение за по-нататъшни повишения“, посочват анализаторите. И точно това може да се окаже най-важният пазарен сигнал след днешното решение.

Лагард вероятно ще избегне конкретни ангажименти

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард почти сигурно ще повтори утвърдената формула, че решенията ще се вземат заседание по заседание и ще зависят от постъпващите данни.

Такава позиция вече изрази и управителят на Бундесбанк Йоахим Нагел.

„Цените на петрола и газа продължават да се колебаят. Финансовите пазари са силно нестабилни. Има много несигурности“, заяви той пред „Монд“.

„Това е неприятна ситуация – и от гледна точка на паричната политика. Но подходът ни да вземаме решения за всяко заседание поотделно ни е служил добре в миналото и със сигурност ще ни служи и в бъдеще“, поясни той.

Точно затова днешната пресконференция може да се окаже по-важна от самото решение.

Ако Лагард даде сигнал, че след септемврийската стъпка следва пауза, пазарите вероятно ще намалят очакванията за допълнително затягане. Ако обаче подчертае риска от ново ускоряване на инфлацията и остави широко отворена възможността за още действия през октомври или декември, доходността може отново да тръгне нагоре.

Какво означава решението за акциите и облигациите

Пазарите на акции едва ли ще реагират силно на самото повишение, тъй като то вече е почти напълно отчетено в цените.

„Тъй като финансовите пазари вече очакват повишение на лихвите, пазарите на акции вероятно ще реагират по-скоро сдържано“, смята Елерт.

Решаващ ще бъде тонът след решението. По-мека комуникация би могла да подкрепи акциите и да понижи доходността по облигациите.

„Ако президентът на ЕЦБ Лагард даде сигнал за възможна пауза след септември, очакванията за по-нататъшни повишения на лихвите биха могли да спаднат, а доходността на германските държавни облигации – да отстъпи“, коментира Максимилиан Винке, пазарен анализатор в „Иторо“ (eToro).

Обратният сценарий също остава възможен. Ако ЕЦБ остави ясно отворена вратата за ново повишение, доходността може да остане висока, а разходите за финансиране да продължат да тежат върху акциите.

Особено чувствителни са енергоемките сектори в Германия. Промишлеността, химическият сектор, автомобилните компании и транспортът вече са изправени пред значително по-високи разходи.

Според Винке ключовият въпрос е дали компаниите ще успеят да прехвърлят тези разходи към потребителите. „Ако това се получи само частично, маржовете ще бъдат под натиск“, посочва той.

И еврото може да се окаже под натиск

Валутният пазар също ще следи не толкова самото повишение, колкото сигналите за следващите стъпки.

Ай Ен Джи очаква т.нар. „гълъбово повишение“ да създаде известен натиск върху еврото, особено ако следващата седмица Управлението за федерален резерв на САЩ повиши лихвите.

„Нашата прогноза за „гълъбово“ повишение на лихвите от страна на ЕЦБ тази седмица означава някои рискове от понижение за еврото, тъй като тези „ястребови“ убеждения може да започнат да бъдат оспорвани“, посочват анализаторите.

Ай Ен Джи запазва краткосрочна цел за курс евро/долар около 1,150 и очаква възстановяване към 1,160 до края на годината.

Така днешното заседание на ЕЦБ в Берлин изглежда необичайно предвидимо по отношение на самото решение, но значително по-неясно по отношение на последиците му. Повишение до 2,50 на сто почти не се поставя под съмнение. Истинският въпрос е дали Лагард и колегите ѝ ще убедят пазарите, че това е достатъчно за момента, или ще оставят отворен пътя към още по-рестриктивна политика до края на годината. 

Източник: БТА