/ПК/

Източник: БТА

Сръбският президент Александър Вучич подаде оставка.

„Взех решение да помилвам 49 души“, каза той под аплодисментите на голям брой хора, които се събраха в „Пионерския парк“ в Белград непосредствено до сградата на Президентството. 
  
Вучич заяви, че в предпоследния ден от президентския си мандат е взел решение за помилването, „като 23-ма души от 49 са свързани с всички тези ужасни събития, през които преминаваме през последната година и половина“.

Хората се събраха в Пионерския парк преди обявения акт на оставката на сръбския президент тази вечер около 20 часа местно време (21 часа бълг. време). 

Струпване на хора има и в други части на сръбската столица, отново близо до сградата на Президентството, а по Бранковия мост има колони от автомобили, от които се развяват сръбски знамена.

Вучич се обърна към събралите се с благодарност за подкрепата.

„Винаги сме успявали да запазим мира, да запазим стабилността на страната ни. Винаги сме успявали да излезем по-силни, да укрепваме икономиката си всяка година. “, каза той.

Хората започнаха да скандират „Ацо, сърбино“ и издигнаха транспаранти с надписи „Александър Вучич, политически гений“ и „Баща на нашата нация“, някои запалиха факли.

„Служих на страната си вярно, почтено и честно“, каза той по-рано през деня в интервю пред обществената сръбска телевизия РТС. 

За първи път Вучич обяви оттеглянето си от президентския пост в края на юни, като тогава каза, че това ще се случи до няколко седмици.

Днес той се раздели с позицията на държавен глава, за да се включи в предизборната кампания като водач на Сръбската прогресивна партия (СПП), основана от него и доскоро доминираща в изпълнителната власт.

След изборите за нов парламент, които са насрочени на 25 октомври в Сърбия и при победа на СПП Вучич ще бъде издигнат за поста на министър-председател.

До изборите се стигна по настояване на студентското движение, което оглави масови граждански протести, продължили почти две години.

Социалното недоволство възникна след трагичен инцидент в северния сръбски град Нови Сад, където на 1 ноември 2024 година се срути бетонната козирка на наскоро ремонтираната жп гара и причини смъртта на 16 души, а един бе тежко ранен.

Източник: БТА

Председателят на парламента на Гърция Константинос Тасулас подчерта значението на обединяването на скулптурите от Партенона в реч, произнесена в Британското училище в Атина в петък вечерта, съобщи АНА-МПА специално за БТА. „Обединяването на скулптурите от Партенона би било жест с огромно значение“, заяви Тасулас, като подчерта, че „ако приемаме Партенона за фар на европейския дух и западната мисъл, не можем да се съгласим той да остане за неопределено време без своите скулптури“.

Държавният глава призова присъстващите да се замислят за „величието на самото обединяване на скулптурите от Партенона, което би последвало величието на един такъв жест“.

Говорейки за приноса на чуждестранните археологически школи към популяризирането на древногръцката цивилизация, Тасулас изтъкна тяхната съществена роля за възстановяването на паметта на Гърция и Европа, както и за утвърждаването на класическото наследство като универсален идеал и основа на европейската идентичност.

Тасулас отбеляза, че тяхното създаване е било мотивирано не само от потребността на Европа да търси корените си в класическата древност, но и от научната амбиция археологията да се развива като дисциплина, основана на методология, документация и международно сътрудничество.

Гръцкият президент припомни, че през XIX век археологията често се е свързвала със събирането, изземването и присвояването на антични паметници. През XX и XXI век обаче чуждестранните археологически школи – работейки съвместно с Гръцката археологическа служба, която още в началото е наложила стандарти, днес приемани за даденост – са допринесли за прехода към нов подход. Според него „находките принадлежат на мястото си на произход, изследванията трябва да се провеждат прозрачно и резултатите от тях да се споделят, а документирането е акт на отговорност“. „След Втората световна война броят на чуждестранните археологически школи нарасна, достигайки 19 днес, като те служат като средища на знания и опит“, отбеляза още Тасулас. 

Той добави, че „школите представляват институция, която е започнала с преклонение към гръцката култура, съзряла е чрез науката и днес функционира като глобална общност на паметта и знанието“. Тасулас отбеляза, че „чуждестранните археологически школи имат решителен принос за възраждането на нашата идентичност и култура – ​​и продължават да го правят. В резултат на това днес разполагаме с всички необходими материали, за да градим бъдещето. Защото семената на бъдещето се крият в спомена за вчерашния ден“. 

В заключение Тасулас определи школите като „мостове между гръцката античност и международната научна общност, които с течение на времето ще повлияят на етиката в науката.“

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА