Партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ) е основана в отговор на кризата с еврото, но фокусът ѝ се измества категорично към крайното дясно.

Строгата и твърда антиимиграционна позиция, разработена по време на европейската миграционна криза от 2015–2016 г., днес е емблематична част от програмата на партията.

Смята се, че АзГ е извлякла полза от натрупващото се от години безпокойство сред мнозина германски избиратели относно огромния брой бежанци, търсещи убежище в страната, след като пристигнат от разкъсвани от война страни като Сирия и Украйна.

В предизборната си програма за последните общонационални избори партията призоваваше за въвеждане на контрол по границите на страната и за „ремиграция“ – термин, използван в крайнодесните кръгове за насилственото преселване на определени имигранти.

Основана от евроскептици през 2013 г., партията е силно критично настроена към ЕС и насърчава националистическата гордост от германската история и култура. Въпреки това в предизборната си програма за изборите за Бундестаг (германския парламент – бел. ред.) през 2025 г. партията не призоваваше изрично за излизане от съюза.

По отношение на Русия позицията на АзГ се възприема от мнозина като по-прокремълска от тази на която и да е от основните партии. Партията критикува санкциите, наложени на Москва заради войната ѝ срещу Украйна и призовава за възобновяване на покупките на руски газ и прекратяване на доставките на оръжие за Киев.

Подобно на много други партии, АзГ не е монолитна и в е разделена на различни фракции. Радикалният регионален лидер на АзГ в източната провинция Тюрингия, Бьорн Хоке, е осъден за използване на забранен нацистки лозунг.

В съседната провинция Саксония-Анхалт водещият кандидат на партията Улрих Зигмунд използва по-умерен тон, но предизборната програма на местната структура предизвиква сериозни полемики.

Преди днешните изборите социологическите проучвания прогнозираха подкрепа от над 40% за АзГ и партията се надява да поеме контрола над местно правителство за първи път в историята си.

Партията е подготвила план от 10 точки с приоритети за първите си 100 дни на власт, в който се ангажира да въведе отделни паралелки за децата на хората, подали молби за получаване на убежище, да забрани знамената в цветовете на дъгата в училищата, да прекрати договорите с регионалната обществена телевизия Ем Де Ер, да закрие едно министерство и да създаде комисия за разследване на мерките за справяне с пандемията от коронавируса.

Други ангажименти включват разрешаване на домашното обучение на децата, спиране на строителството на вятърни турбини и създаване на работна група за ускоряване на депортациите.

Програмата на партията в Саксония-Анхалт също така изрично подкрепя семейството, основано на брака между мъж и жена, което разкрива напрежението между структурите на партията на национално ниво и на ниво провинция, тъй като съпредседателката на АзГ Алис Вайдел е в еднополова връзка.

Политиките на АзГ биха оказали реално влияние върху ежедневието на 2,1 милиона жители на провинцията, но тепърва предстои да се види колко от тези мерки действително биха могли да бъдат реализирани, като се вземе предвид вероятната съпротива от страна на съдилищата и федералното правителство.

Федералната система на Германия дава на правителствата на провинциите значителни правомощия в областта на здравеопазването, образованието, културата и медиите, докато националното правителство в Берлин запазва изключителни правомощия върху външната политика, отбраната, федералните данъци и, което е от решаващо значение, имиграцията. (БТА)

(Превод от английски език: Владимир Арангелов)

Източник: БТА