Най-малко 17 души, шестима от които полицейски служители, са ранени тази нощ при ескалация на напрежението на нестихващите протести в косовската столица Прищина, предизвикани от обявяването на осъдителни присъди за бившите лидери на Армията за освобождение на Косово (АОК) в средата на септември, съобщи Косовското радио и телевизия.

На 16 септември Специалният съд за Косово в Хага произнесе присъди срещу бившите лидери на АОК Хашим Тачи, Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи по обвинения във военни престъпления, извършени от тях по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Бившият президент на Косово Хашим Тачи и Якуп Красничи получиха по 25 години затвор, Кадри Весели – 18 години затвор, а Реджеп Селими – 13 години затвор. Решението на съда предизвика остри политически реакции в Косово и Албания, а от 16 септември до днес в Косово се проведоха редица масови демонстрации в подкрепа на четиримата бивши лидери на АОК.

В отговор на случващото се в края на септември опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) внесе искане за изменение и допълнение на закона, регулиращ работата на Специалния съд, като обвърза одобряването на поправките с подкрепата си за избирането на нов президент на страната, крайният срок за което изтича днес. От 5 април т.г. този пост се заема от изпълняващата длъжността президент на Косово Албулена Хаджиу, която бе назначена служебно, след като мандатът на предишния президент Вьоса Османи изтече, а косовските депутати не можаха да изберат неин наследник. 

Вчера по обяд косовските депутати одобриха проектопромените и проектоизмененията на закона, предложени от ДПК, с 91 гласа „за“, нито един „против“ и нито един „въздържал се“, като веднага след това от опозиционната сила поискаха предложението да бъде гласувано и на второ четене, но подобен вот не беше свикан. Със същото искане излязоха и протестиращите пред косовския парламент граждани, които в следобедните часове започнаха да хвърлят пиротехнически средства и други предмети по сградата на парламента и попречиха на някои от депутатите да напуснат сградата.

Малко преди полунощ протестът в района на парламента и по централните улици на града ескалира, като се стигна до сблъсъци между полиция и протестиращи, а органите на реда използваха сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръснат събралото се множество.

Според изявление на полицията през изминалата нощ медицинска помощ е оказана на общо 11 протестиращи и шестима полицейски служители. Полицията също така е задържала три лица за провокации по време на протеста.

По информация на „Коха диторе“ при вчерашните инциденти се е стигнало до конфронтация с депутатите от управляващото Движение „Самоопределение“ Фаруш Реджепи и Сами Куртеши, както и с журналиста Йетон Сопа. Според изявление на Организацията на ветераните от АОК, която организира продължителните протести, демонстрациите пред косовския парламент ще продължат днес в 09:00 ч. местно време (10:00 ч. българско време).  

Източник: БТА

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио се очаква да пристигне днес в Атина на официално посещение, по време на което ще разговаря с представители на гръцкото правителство по въпроси на сигурността, отбраната, енергетиката, търговията и международната обстановка, съобщиха гръцки медии. 

Рубио се очаква да пристигне тази вечер в гръцката столица, като основната част от програмата на американския държавен секретар е предвидена за утре, 7 октомври. 

Според информация на гръцката обществена телевизия ЕРТ в 9:00 ч. местно време на 7 октомври (сряда) Рубио ще се срещне в гръцкото Министерство на външните работи с министъра Йоргос Герапетритис. След срещата двамата ще направят изявления пред медиите и ще дадат начало на официалните разговори между делегациите на Гърция и САЩ.

След това се очаква американският държавен секретар да бъде приет от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в правителствената резиденция „Максиму“.

По информация на електронното издание на „Катимерини“ Рубио се очаква да отпътува от Атина рано сутринта в четвъртък, 8 октомври.

По време на разговорите между гръцката и американската страна ще бъдат обсъдени международната и регионалната обстановка, сигурността, енергетиката, корабоплаването, технологиите, търговията, инвестициите и отбранителното сътрудничество. „Катимерини“ отбелязва, че важна част от дневния ред ще бъде военното сътрудничество между Атина и Вашингтон. Сред темите, които представляват интерес за гръцката страна, са въоръжението за новите изтребители F-35, които Гърция ще придобие, както и възможностите за получаване на друга американска военна техника.

В рамките на посещението се предвижда подписването и на три документа за сътрудничество.

Гръцките медии поставят посещението на Рубио и в контекста на геополитическите развития в Източното Средиземноморие и по-широкия регион. Обществената телевизия ЕРТ отбелязва, че Атина отдава особено значение на момента на визитата и се стреми да затвърди ролята си на стабилен и надежден партньор на САЩ в Югоизточна Европа и Източното Средиземноморие.

Заради посещението гръцките власти въвеждат засилени мерки за сигурност в столицата. От днес следобед и вечерта се очакват временни ограничения на движението в централните части на Атина, които ще продължат и утре. Най-сериозни затруднения се очакват около площад „Синтагма“ и по основни булеварди в центъра на града. Гръцката полиция съобщи, че се въвежда и временна забрана за провеждането на обществени събирания и автомобилни шествия в центъра на гръцката столица. 

Източник: БТА

Въпросът за европейската интеграция на Северна Македония и условията за начало на преговори на страната – включването на българите в конституцията, не могат да бъдат квалифицирани нито изключително като билатерален въпрос с България, нито като проблем само между ЕС и Северна Македония, смята президентът на страната Гордана Силяновска.

„Когато казвахме, че по своята същност въпросът е двустранен, защото нито по отношение на  Плана за действие (по правата на малцинствата и общностите в Северна Македония), нито преди това, имаше забележки от други държави (освен от България). Никой не заплаши с вето, напротив, беше подчертана необходимостта от система по заслуги при оценяването… България казва, че въпросът не е двустранен, а си имаме работа с ЕС. А г-жа Фон дер Лайен казва: трябва да разговаряте и чрез диалога да размените различни позиции. Е, сега, не може да квалифицирате проблема и като двустранен, и като проблем с ЕС”, заяви Силяновска в интервю за ТВ Сител.

Силяновска каза, че протоколите с България „са част от заключенията” на Съвета на Европа, но по думите й те не са част от преговорната рамка на страната. 

„Не можете да променяте двустранен договор с протокол. Протоколите са протоколи, подписани от двама министри и не знам доколко е в рамките на правовата държава протоколът да е част от заключенията (на Съвета на Европа). Нашето предложение не е случайно, самият г-н (Томас) Вайц (докладчик на ЕП за Северна Македония) поиска  от правната служба на Европейския съвет да се произнесе,  относно естеството на протоколите. Каква е ролята на протоколите? Дали те са част от преговорната рамка или не, до каква степен могат да бъдат използвани като аргумент за блокади. Защото ако основното нещо, което търсим, е предвидимост, на практика нашата предвидимост зависи от тези протоколи”, каза Силяновска.

По думите й, като президент на Северна Македония тя не може да даде гаранция, че промените в конституцията на страната ще се случат, защото депутатите в парламента на Северна Македония, които трябва да ги приемат с мнозинство от две трети в парламента „представляват гражданите и както във всеки европейски парламент, гласуват според собствените си убеждения”. 

В отговор на въпрос, интерпретиращ думите на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, че „заплаха за македонската идентичност няма”, Силяновска заяви, че в преговорната рамка е вписана унилатералната декларация на България по отношение на езика в Северна Македония.

„Вярно е, че ЕС казва, че няма проблем с този език, но ако, противно на всички международни норми през 21-ви век, такова изявление е включено в преговорната рамка защо да не се съмнявам в заплаха? Защо иначе някой би настоявал за нещо подобно? Ако няма проблем, извинете, тогава какъв е въпросът, свързан с българите? Не е ли това въпрос на идентичност? Кой някога е преговарял в ЕС за идентичност? Нека попитам какво е историята, ако не идентичност? Какво е културата, ако не идентичност? Аз казвам така: политическите лидери идват и си отиват. Мен ме интересуват документите”, заяви в интервюто Силяновска.

По време на посещението си в Скопие, в края на миналата седмица, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен е посъветвала премиера на Северна Македония Християн Мицкоски да бъде потърсена среща с българския министър на външните работи, по време на предстоящата среща в София за жп Коридор 8, за да се направи опит за „възстановяване на пътя на страната към преговори с ЕС“.  По думите на Мицкоски Северна Македония иска да бъде част от ЕС, същевременно вярва, „че е дошло времето този процес да получи по-силна политическа подкрепа от всички европейски институции“. 

  „Моето послание е това: ясно е, че принадлежите към нас (ЕС)…, сега ви остава само една решаваща стъпка (промените в конституцията), която трябва да направите, за да можете да продължите напред и да отворите първия клъстър. Знам колко е чувствително това, но искам да бъда ясна – това очаква Европа. Ще приветстваме Северна Македония с нейната идентичност и език. Вярваме, че македонската култура и македонският език могат да направят нашия Съюз по-богат, защото нашето мото е: многообразие и единство и в това е нашата сила“, заяви Фон дер Лайен.

Източник: БТА