Свържете се с нас

Свят

Демократките, които написаха историята на междинните избори в САЩ

Във вторник стана ясно, че демократите в САЩ са спечелили още едно място в Сената на американския Конгрес. Две седмици след междинните избори, произведени на 3 ноември, резултатите от вота в щата Аляска бяха оповестени на 17 ноември и от тях стана ясно, че демократката Мери Пелтола е избрана за сенатор оттам, припомнят световните агенции.

Така демократите вече имат 56 сенаторски места. Това е отвъд социологическите прогнози и им отрежда най-голямото мнозинство в Сената от 16 години насам, отбелязва Франс прес.

Резултатите от вота в Аляска, оповестени във вторник, показаха, че Пелтола получава 50,12 процента, а опонентът ѝ, досегашният републикански сенатор от Аляска Дан Съливан, получава 45,8 процента.

Пелтола успя да се наложи на вота в Аляска въпреки скандала, белязал изборите там в последния момент. Седмица преди 3 ноември в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че предизборният щаб на Пелтола е издигнал още един кандидат за сенатор от Аляска, който се казва Дан Съливан, също като републиканския кандидат. Целта била да се предизвика объркване сред избирателите и досегашният републикански сенатор Дан Съливан да получи по-малко гласове, което пък да осигури победата на Пелтола. Мери Пелтола отрече да е била наясно с тази стратегия на предизборния си щаб, която, между впрочем, е допустима от закона в САЩ, отбелязва Франс прес. Тази стратегия досега често пъти е била използвана и от републиканците, и от демократите по време на избори и е една от странностите на американската политика.

След разкритията на „Ню Йорк таймс“ президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини демократите в манипулиране на изборите в Аляска, а неговата администрация се опита предварително да оспори пред съда резултатите от вота там, но усилията ѝ не се увенчаха с успех.

Въпреки полемиката относно двамата Дан Съливановци в Аляска резултатът от изборите в този щат потвърди очакванията на социолозите, че там ще победи Мери Пелтола. Броенето на бюлетините в Аляска протече много внимателно и затова бяха нужни цели две седмици. Преброяването показа, че Пелтола побеждава с близо 12 500 гласа преднина пред републиканския си противник Дан Съливан, докато „кандидатът паразит Дан Съливан 2“ получава само 4760 гласа.

„За мен няма по-голяма чест от тази да получа подкрепата на жителите на Аляска за нашата битка срещу алчността на големите компании, за намаляване на разходите за живот и на цените и за отстояване на интересите на Аляска на първо място“, заяви Мери Пелтола, след като научи резултатите от вота в Аляска.

Мери Пелтола е родена през 1973 г. в Анкоридж. Баща ѝ е американец от германско потекло от щата Небраска, преместил се в Аляска, за да работи като пилот и учител. Майка ѝ е представителка на народа юпик, който е част от коренното население на Аляска. Самата Мери Пелтола се идентифицира като представителка на юпик. Сега тя става де факто първият представител на коренен народ от Аляска, избран в Сената на Конгреса на САЩ.

Пелтола израства в района на река Кускокуим и от още от ранна възраст се занимава заедно с чичовците си с риболов, който е част от поминъка на коренното население на щата. На 12 години Пелтола вече разполага със собствено риболовно корабче, регистрирано на нейно име. На 14 години започва сама да лови риба и да я предлага за продажба. Паралелно с това Пелтола учи в гимназия в Аляска, а после посещава лекции в три университета в щата, но така и не се дипломира. В Университета на Югоизточна Аляска обаче основава студентска организация на представителите на коренното население на щата.

Мери Пелтола започва да се интересува от политика покрай родителите си, които са участвали в предизборната кампания на конгресмен от Аляска. Докато учи в Университета на Югоизточна Аляска, Пелтола стажува през 1996 г. в законодателния орган на щата. Същата година се кандидатира безуспешно и за място в долната камара на този законодателен орган. След това участва в предизборната кампания на представител на коренните народи на Аляска, регистриран в Демократическата партия.

Пелтола е била и репортер в две регионални медийни групи.

През 1998 г. Пелтола е избрана най-после за член на долната камара на законодателния орган на Аляска. Заема този пост в продължение на 10 години. През този период е член на различни парламентарни комисии.

През годините тя е била и член на градския съвет на Бетел, съдия в специален съд на коренните народи на Аляска, както и ръководител на междуплеменна организация на 33 федерално признати местни племена в басейна на река Кускокуим в Аляска.

Пелтола е избрана за член на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ през 2022 г., като тогава става първият представител на коренен народ на Аляска, заемащ тази позиция.

Мери Пелтола защитава центристката линия в Демократическата партия, отбелязва Франс прес. Тя също така критикува досегашните консервативни управници на Аляска и досегашния републикански сенатор от този щат, че са допуснали там да просперира индустрията на траулерите – риболовни кораби, които ловят минтай, но чиито огромни мрежи всяка година убиват хиляди други риби. Това е чувствителна тема в щата, предвид факта че някои рибни запаси, като например тези на сьомгата, намаляват в реките на Аляска.

Победата на Пелтола на изборите потвърди историческия разгром на Републиканската партия на Доналд Тръмп. На тези избори Аляска избра между впрочем и първия си губернатор демократ от 1998 г. насам, а именно Джонатан Крайс-Томкинс. Щатът от години се смяташе за територия, върху която контрол имат републиканците, припомня Франс прес.

Предизборната си кампания за Сената на Конгреса на САЩ Пелтола водеше под надслова „Риба, семейства, свобода“. Това обобщава и нейната философия. Риба, и то от различни видове, трябва да има в реките на Аляска и тя да е достъпна за всички, а не само за големите компании. Риболовът е основен поминък за семействата в Аляска. Чрез него тези семейства си осигуряват и своеобразна свобода, тоест икономическа независимост.

Потвърдената победа на Мери Пелтола в битката за Сената на Конгреса на САЩ я превърна в една от ключовите представителки на Демократическата партия, които ще бъдат следени с повишено внимание оттук нататък.

На изборите на 3 ноември още няколко дами от Демократическата партия постигнаха важни победи, било то в битка за място в Сената на Конгреса или за губернаторски пост.

Сред тях е например Кийша Ланс Ботъмс, известна и като КЛБ.

КЛБ е родена в Атланта през 1970 г. и е дъщеря на Мейджър Ланс, който е ар енд би певец, известен с редица хитове през 60-те години на миналия век. Семейството на КЛБ произхожда от роби от Джорджия.

КЛБ има бакалавърска степен по комуникации и медии и докторска степен по право от Юридическия колеж на Университета на щата Джорджия. Била е прокурор и е защитавала в съда правата на децата. Омъжена е и е майка на четири осиновени деца.

КЛБ е била член на общинския съвет на Атланта. През 2017 г. печели кметските избори в града, като така става втората афроамериканка, избрана за кмет на този мегаполис след Шърли Франклин. Начело на Атланта тя обявява града за гостоприемен за всички малцинства и бежанци. През 2018 г. КЛБ подписва заповед за забрана в затвора в Атланта да бъдат настанявани мигранти, задържани от американската Служба за имиграционен и митнически контрол.

КЛБ не се кандидатира за втори кметски мандат. Подкрепя кандидатурата на Джо Байдън за президент през 2020 г., като по онова време дори се обсъжда името ѝ за негов кандидат за вицепрезидент. След избирането на Байдън за президент той я номинира за поста заместник-председател на Националния комитет на Демократическата партия, като тя отговаря за въпросите, свързани с гражданското участие в управлението и защитата на избирателните права.

През 2022 г. КЛБ става старши съветник и директор на отдела за връзки с обществеността към Белия дом, където работи до 2023 г. Била е и член на Президентския съвет по въпросите, свързани с експорта.

На 3 ноември КЛБ спечели изборите за губернатор на щата Джорджия и стана първата чернокожа жена, която заема губернаторски пост в американски щат.

Сред дамите, написали историята на 3 ноември, е Деб Хааланд.

Пълното име на Деб Хааланд е Дебра Ан Хааланд. Тя е родена през 1960 г. в Уинслоу, щата Аризона. Майка ѝ е индианка и е служила във военноморските сили на САЩ. После е работила в Бюрото по въпросите на коренното население. Баща ѝ е от Минесота и е с норвежки произход. Бил е офицер в Корпуса на морската пехота. Получава отличието „Сребърна звезда“ за действията си във Виетнам. Погребан е с пълни военни почести в Националното гробище Арлингтън през 2005 г.

Деб Хааланд се причислява към индианския народ Лагуна Пуебло, който е коренно население на щата Ню Мексико.

Като дете на военни Деб Хааланд живее и учи на различни места. Завършва гимназия в Албъкърки, в Ню Мексико, и после работи в местна пекарна. По това време е имала проблеми с алкохола, но впоследствие се отърсва от този порок. Има бакалавърска степен по английски език и литература от Университета на Ню Мексико. След като се дипломира, ражда дъщеря си Сомах и я отглежда като самотна майка. За да преживява, основава малка компания за производство на салса. През този период няма достатъчно пари и е принудена да разчита на приятели и на хранителни банки.

След това учи право от 2000 до 2006 г. в правния факултет на Университета на Калифорния и в правния факултет на Университета на Ню Мексико, откъдето се дипломира.

През годините Деб Хааланд е работила различни неща – била е съветник на хора с увреждания, отговорник по административните дела на племето си, управител на казино и част от компания за развитие на индианския народ Лагуна Пуебло.

През 2012 г. Деб Хааланд отговаря за мобилизирането на избирателите сред коренното американско население в щата Ню Мексико в рамките на кампанията за преизбиране на Барак Обама за президент на САЩ. От 2012 до 2013 г. е председател на Групата на коренните американци към Демократическата партия на Ню Мексико.

През 2014 г. се кандидатира за поста вицегубернатор на Ню Мексико, но без успех. През април 2015 г. Хааланд е избрана за двугодишен мандат като председател на Демократическата партия на Ню Мексико. По време на нейното ръководство демократите възстановяват контрола си върху Камарата на представителите на  законодателното събрание на щата и върху поста държавен секретар на Ню Мексико. На Хааланд се приписва заслугата за възстановяването на позициите на партията в този щат след тежките изборни загуби там през 2014 г. Освен това тя успява да набере достатъчно средства, за да погаси партийните дългове на демократите в Ню Мексико.

После се кандидатира за Камарата на представителите на Конгреса на САЩ и е избрана през 2018 г. Откроява се като прогресивен кандидат, подкрепящ екологичния преход и достъпната медицинска помощ за всички.

С идването на власт на администрацията на демократа Джо Байдън Деб Хааланд е избрана за министър на вътрешните работи. Тя е първият представител на индианците, който заема този пост. По време на мандата си тя се фокусира върху разследването на дейността на интернатите, в които са били въдворявани индиански деца с цел асимилация, както и върху осигуряването на повече права на индианците при управлението на техните земи.

На 3 ноември Деб Хааланд е избрана за губернатор на Ню Мексико. Това я превърна в първата индианка, която заема губернаторски пост в САЩ.

На 3 ноември историята написа и Пеги Фланаган.

Пълното име на Пеги Фланаган е Маргарет Ан Хартман Фланаган. Пеги идва от обичайното умалително в САЩ на името Маргарет. Пеги Фланаган е родена в Сейнт Луис Парк в щата Минесота през 1979 г. Тя е от ирландско и от индианско потекло. По бащина линия тя е част от племенната общност оджибве. Отгледана е от майка си, която през годините разчита и на социални помощи. 

Пеги Фланаган завършва детска психология от Университета на Минесота. В политиката се впуска още като студентка, като работи за предизборната кампания на сенатор демократ от Минесота. Работи и като обучител на политически активисти и като изпълнителен директор на фонд за защита на децата в Минесота. Била е член на Камарата на представителите на законодателния орган на Минесота. После става и вицегубернатор на Минесота при губернатора демократ Тим Уолз. По време на мандата си се фокусира върху семействата, здравеопазването, безплатната храна за учениците, жилищната политика.

Пеги Фланаган защитава прогресивни идеи, подкрепя идеята за здравеопазване за всички, за федерална минимална заплата, защитава правата на индианците, защитава правата на транссексуалните.

Тя е разведена и има една дъщеря.

На 3 ноември Пеги Фланаган е избрана за член на Сената на Конгреса на САЩ от щата Минесота и стана първата индианка сенатор.

Сред жените демократки, написали историята в САЩ на 3 ноември, е Джина Инохоса.

Пълното й име е Реджина Инес Инохоса. Тя е родена през декември 1973 г. в Макалън в щата Тексас. Дъщеря е на политика Гилберто Инохоса, бивш председател на Демократическата партия в Тексас, и на юристка. От мексиканско потекло е.

По образование Джина Инохоса е юрист. Следва право в Университета на Тексас и в  Университета „Джордж Вашингтон“. 

Като адвокат защитава синдикални членове. Била е член на Камарата на представителите на законодателното събрание на щата Тексас.

През годините на политически активизъм Джина Инохоса защитава достъпността на образованието, правата на ЛГБТ общността, говори за по-строг федерален контрол върху развитието на ИИ, противопоставя се на безконтролното изграждане на центрове за данни в Тексас, предлага замразяване на цените на електроенергията за домакинствата, иска намаляване, а в перспектива и премахване на данъците върху имотите, подкрепя сигурността по американско-мексиканската граница, но смята, че имигрантите без легален статут, които спазват законите, трябва да получат някаква възможност за легализиране в САЩ.

Джина Инохоса е омъжена за адвокат и има две деца.

На 3 ноември тя беше избрана за губернатор на щата Тексас и стана първата жена от латинопроизход, която е губернатор там. Досега Тексас беше смятан за бастион на републиканците.

Друга демократка, написала историята на 3 ноември, е Ейми Актън.

Актън е родена през 1966 г. в Йънгстаун в щата Охайо. Тя има трудно детство. Дете е на разведени родители. След развода остава при майка си и през този период е била пренебрегвана и дори е живяла на улицата. После майка й се жени за втори път за мъж, който е съден за изнасилване на собствените си деца. Той посяга и на Ейми Актън, когато тя е едва на 12 години. Майката на Актън пък е осъдена за измама, след което губи попечителство над дъщеря си. Тогава Актън заживява с баща си и животът й става по-стабилен. Придобива бакалавърска степен от университета в Йънгстаун и докторантура по медицина от Североизточния медицински университет на Охайо. Има и магистратура по обществено здравеопазване от Университета на щата Охайо.

Била е преподавател по обществено здравеопазване в Университета на Охайо, работила е в Центъра за изследвания на травмите към Националната педиатрична болница в Кълъмбъс. Била е мениджър в благотворителната Фондация „Кълъмбъс“. Ръководила е програма, инициирана от болниците в Кълъмбъс, за насърчаване на ваксинацията на децата.

Актън е била и доброволец в предизборната кампания на Барак Обама през 2008 г. и така влиза и в политиката.

През февруари 2019 г. губернаторът на Охайо Майк Деуайн я назначава за директор на отдела по здравеопазване на щата. Така тя играе водеща роля по време на коронавирусната пандемия. За пандемията Актън казва, че това е нещо, което цяло едно поколение ще си спомня. Заради наложените рестрикции в Охайо заради пандемията обаче Актън заедно с други местни представители е дадена на съд от местни спортни зали и фитнес клубове. Срещу Актън са отправяни и заплахи от протестиращи срещу ковидните ограничения. В крайна сметка Актън се оттегля от поста си и се връща на работа във Фондация „Кълъмбъс“. 

През 2022 г. се бори за място в Сената на Конгреса на САЩ, но после се отказва от надпреварата. След това оглавява неправителствена организация, която се грижи за достъпната среда в парковете в района на Кълъмбъс.

Актън е омъжена за преподавател, като това е втори брак и за двама им. От първия си брак тя има три деца. Настоящият й втори съпруг има също три деца от своя първи брак и така двойката отглежда общо шест деца.

На 3 ноември на изборите губернатор на Охайо Актън победи подкрепяния от президента Доналд Тръмп републиканец Вивек Рамасуами, припомня Асошиейтед прес. Така тя стана първата жена губернатор на този щат. Актън е и първият представител на Демократическата партия, заел губернаторския пост на Охайо от 20 години. Тя постигна победата въпреки похарчените над 100 милиона долара от лагера на републиканците за кампанията на Рамасуами. Милиардерът Илон Мъск например дари 5 милиона долара за тази кампания. Съперникът на Актън за тези избори в допълнение е милиардер, натрупал състоянието си в биотехнологичния сектор. Той беше и кандидат за президентската номинация на Републиканската партия през 2024 г.

По време на предизборната си кампания Актън постави акцент върху достъпността на стоките и услугите и подобряването на достъпа до здравеопазване. Тя се стремеше да привлече избирателите от работническата и средната класа, като често разказваше за трудното си детство в Охайо.

Предизборната кампания в Охайо беше белязана от скандал, след като през последния месец Рамасуами излъчи предизборен клип с участието на майката на Актън, с която кандидатката на демократите не поддържа отношения отдавна. Във видеото майка ѝ я обвинява, че лъже за детството си, и призовава избирателите да не гласуват за нея. Видеото предизвика остри критики срещу Рамасуами на национално равнище както от демократи, така и от републиканци.

През последните седмици на кампанията президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който е родом от Охайо, многократно посетиха този щат, за да подкрепят Рамасуами.

Друга медичка и демократка също привлече вниманието на изборите на 3 ноември и това е Ани Андрюс.

Пълното й и име е Ани Елизабет Андрюс. Тя е родена през 1980 г. в Падука в щата Кентъки. Отраснала е в щата Индианаполис. Има доктрантура по медицина в Университета в Синсинати и магистратура по клинични изследвания от Медицинския университет в Южна Каролина. Била е педиатър в Детска болница „Шон Дженкинс“ към Медицинския университет на Южна Каролина.

Андрюс е разведена  и има три деца.

Започва да се интересува от политика след масовата стрелба в гимназия град Паркланд през 2018 г. Кандидатира се за място в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ през 2022 г., но губи надпреварата.

На 3 ноември Андрюс спечели мястото в Сената на САЩ от Южна Каролина. Тя надделя над лично избраната от президента Доналд Тръмп кандидатка на републиканците Дарлийн Греъм, сестра на покойния сенатор Линдзи Греъм. Андрюс, стана първият демократ, спечелил място в Сената от Южна Каролина от 28 години насам. Тя е и първата жена, избрана за сенатор от този щат.

В Южна Каролина на президентските избори преди две години Тръмп спечели пред опонентката си от Демократическата партия Камала Харис с преднина от почти 18 процентни пункта, припомня Ройтерс.

Своеобразната ветеранка от Демократическата партия Ейми Клоубъшар също е сред жените с исторически постижения на 3 ноември.

Пълното й име е Ейми Джийн Клоубъшар и тя е родена през 1960 г. в Плимут в щата Минесота. Майка й е учителка, а баща й е спортен журналист. По бащина линия е от словенско потекло, а по майчина линия от германо-швейцарско потекло. Родителите й са разведени, като дълго време тя не подържа връзка с баща си.

Завършва факултета по право на Университета в Чикаго, като преди това е учила и в Йелския университет. Работи в две юридически кантори, в които става партньор в Минеаполис. Избрана е за окръжен прокурор на окръг Хенепин през 1998 г.

Женена е за адвокат и има една дъщеря. В миналото е била диагностицирана с рак на гърдата, но се е излекувала напълно.

За първи път се кандидатира за място в Сената на Конгреса на САЩ на изборите през 2006 г. и печели тази битка, като оттогава тя е преизбирана непрекъснато. През 2020 г. тя се кандидатира за президент, но впоследствие се оттегли от надпреварата и подкрепя Джо Байдън за номинацията на Демократическата партия

На 3 ноември Клоубъшар е избрана за губернатор на щата Минесота, побеждавайки републиканката Лиза Демут, председател на Камарата на представителите на законодателния орган на щата. Клоубъшар ще наследи оттеглящия се губернатор Тим Уолз и ще бъде първата жена на поста губернатор на Минесота.

Надпреварата в Минесота беше белязана от мащабен скандал с измами в щатската администрация, предаде Ройтерс. Тим Уолз, кандидат на демократите за вицепрезидент на президентските избори преди две години, се отказа от борбата за трети мандат като губернатор на Минесота, след като разследването на присвояването на средства от социални програми се превърна в национален скандал и нанесе сериозен удар по репутацията на щата, отбелязва Ройтерс. В рамките на този скандал десетки души бяха осъдени за присвояването на стотици милиони долари, предназначени да осигуряват храна, подслон, здравни грижи и грижи за деца на хора в нужда.

На 3 ноември в победната си реч новата губернаторка на Минесота заяви, че ще бъде „губернатор, който ще преобрази щата“. „Не се интересувам от това да придвижвам Минесота нито наляво, нито надясно. Искам да я придвижим напред“, заяви тя. Тя обеща да извърши цялостен одит на щатската администрация и да инвестира в нови технологии за откриване и предотвратяване на измами. „Ще ускорим работата на администрацията, ще възстановим доверието и ще работим във ваша полза“, каза Клоубъшар. „Предупреждавам ви: може би няма да харесате абсолютно всичко, което правя“, допълни тя. Клоубъшар заяви също: „Ще изпълнявам задълженията си без страх и пристрастие. Ще управлявам в интерес на жителите на Минесота и на никой друг“, подчерта тя.

Освен борбата с измамите Клоубъшар постави акцент в предизборната си кампания и върху справянето с нарастващите разходи за живот. Тя призова за премахване на пречките пред строителството на жилища, за подобряване на резултатите на учениците на изпитите и за ограничаване на времето, което децата прекарват пред екраните в училище.

В интервюта Клоубъшар многократно е заявявала, че няма да се кандидатира на президентските избори през 2028 г., когато се очаква демократите да имат много претенденти за кандидатпрезидентската номинация, припомня Ройтерс.

На 3 ноември историята на демократическите жени написа и Нитя Раман, която беше избрана за кмет на Лос Анджелис, припомнят световните агенции.

Пълното й име е Нитя Варша Раман и тя е родена през 1981 г. в град Трисур в индийския щат Керала. Баща й е инженер, а майка й е банков служител в Индия. Те са част от индийската общност ивери. Семейството на Нитя Раман се мести от Индия в американския щат Луизиана, когато тя е на 6 годинки. После се устройва в щата Масачузетс.

Нитя Рамана завършва Харвардския университет с бакалавърска степен по социални науки през 2003 г. и магистратура по градско планиране през 2008 г. от Мазачузетския технологичен институт. На 22-годишна възраст тя придобива американско гражданство. Година по-късно се връща в родната си Индия и основава изследователска фирма в град Ченай, чиято цел е подобряване на санитарните условия в града.

През 2013 г. Нитя Раман се премества от Индия в Лос Анджелис и постъпва на работа в администрацията на мегаполиса. Тя основава и организация с нестопанска цел, която търси решения на проблема с бездомниците в града. Била е и изпълнителен директор на организация, свързана с кампанията „Времето изтече“, която разкриваше случаи на сексуален тормоз в Холивуд в края на второто десетилетие на 21-и век.

Нитя Рамана е омъжена на телевизионен сценарист, с когото се е запознала в Харвардския университет. Двойката има близнаци.

През 2019 г. Нитя Раман се кандидатира за място в градския съвет на Лос Анджелис и печели битката, като тогава за първи път от 17 години кандидат за място в градския съвет успява да победи претендент, който досега е заемал това място, отбелязва „Лос Анджелис таймс“.  През 2024 г. е преизбрана на поста.

През февруари на настоящата година Нитя Раман обявява, че се кандидатира за кмет на мегаполиса. Това решение е изненадващо. Раман обявява кандидатурата си броени часове преди изтичане на крайния срок и малко след като е обявила, че ще подкрепи преизбирането на демократката Карън Бас за кмет на Лос Анджелис. Самата Бас определя кандидатурата на Нитя Раман като изненадваща, но не нарича това предателство, посочва „Лос Анджелис таймс“.

Раман е дефинирана като социалистка в пределите на Демократическата партия. На 3 ноември тя се превърна в първи кандидат за кмет на Лос Анджелис, победил кмет, борещ се за преизбиране от 2005 г. насам, посочва Ройтерс. Нитя Раман е и първият кмет на Лос Анджелис от индийски произход.

Мнозина я сравняван с кмета на Ню Йорк Зохран Мамдани, избран начело на Голямата ябълка преди година. Самата Нитя Раман казва, че няма да е копие на Мамдани и подчертава, че тя е различна и има свой собствен управленчески стил, посочва „Венити феър“.

Нитя Раман води кампания за изграждане на жилища, в които могат да живеят хората, които сега живеят по улиците на Лос Анджелис. В мегаполиса има около 44 000 бездомници, като голяма част от тях обитават импровизирани лагери, коли или директно спят на улицата, а другите окупират изоставени сгради, припомня Ройтерс, като се позовава на данни от преброяване от миналата година.

Нитя Раман обещава и транспортна система, която ще отвежда хората там, където те имат нужда да стигнат. Тя казва, че иска да създаде един град, който е безопасен за работещите в него хора и за неговите семейства.

Досегашната кметица на Лос Анджелис Карън Бас призна поражението си от Нитя Раман. Тя беше в продължение на шест мандата член на Конгреса на САЩ, а по професия е медицинска сестра, работила в Бърза помощ. Когато беше избрана за кмет на Лос Анджелис през 2022 г., Карън Бас стана първата жена на този пост. Бас изгуби битката за преизбиране, защото беше критикувана заради проблема с бездомниците в града, но и заради неспособността на администрацията й да действа своевременно при пожарите през януари 2025 г., в които загинаха над 30 души, а хиляди сгради пострадаха, в това число и домове на знаменитости.

„Лос Анджелис, за мен е огромна чест да бъда следващ кмет“, заяви Нитя Раман след победата си на 3 ноември. „Работата започва още сега, за да можем да изградим достъпни жилища, паркове, в които децата ни да играят. Обичам този град и обичам неговите жители. Нямам търпение да започнем заедно да градим едно по-добро бъдеще“, добави тя.

На междинните избори на 3 ноември иначе затвърдиха позициите си в Демократическата партия и четири депутатки, които често пъти попадат в новините и това са Александрия Окасио-Кортес, Илхан Омар, Рашида Тлайб и Шарис Дейвис. Първите три са водещи фигури в крайнолявото крило на партията, докато Дейвис е представителка на по-умерените демократи. Всички те  на 3 ноември бяха преизбрани за пети мандат в Камарата на представителите на Конгреса.

Окасио-Кортес е родена в Бронкс,  в Ню Йорк и е  бивша барманка и активистка. За първи път е избрана в Камарата на представителите на 29-годишна възраст преди осем години и тогава стана най-младата народна представителка в историята на Конгреса.

Родената в Сомалия Илхан Омар е прекарала детството си в бежански лагер в Кения и е първият африкански бежанец в Конгреса и първият конгресмен от сомалийски произход. По образование тя е политолог и специалист по международни отношения.

Рашида Тлаиб е юристка, родена в Детройт в семейство на палестински имигранти и преди осем години стана и първата жена от палестински произход в Конгреса на САЩ.

Шарис Дейвис е юристка и бивша състезателка по смесени бойни изкуства, както и представителка на индианския народ Хо-Чънк. 

Източник: БТА

Свят

Китай призова САЩ да отменят наскоро предложени ограничения за китайски телекомуникационни компании

Китай призова Съединените щати да отменят предложените ограничения върху прекия достъп на китайски телекомуникационни оператори до телефонни номера в САЩ, като заяви, че тази стъпка нарушава принципите на лоялна конкуренция и е дискриминационна, предаде агенция Синхуа.

Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) е злоупотребила с регулаторните си правомощия и е разширила прекомерно обхвата на понятието „национална сигурност“, отправяйки произволни обвинения срещу китайски телекомуникационни компании без фактическа основа и злонамерено подкопава дейността им в САЩ, заяви говорител на китайското Министерство на търговията.

Говорителят добави, че напоследък американският регулатор продължава да настоява за „разделяне“ и прекъсване на веригите за доставки между Китай и САЩ в сферите на телекомуникациите, комуникациите, тестването и сертифицирането.

Подобни действия противоречат на важния консенсус, постигнат от двамата държавни глави – Си Дзинпин и Доналд Тръмп, и подкопават стабилността на китайско-американските икономически и търговски отношения, заяви той.

Китай призова САЩ незабавно да отменят тези мерки и да се върнат към правилния подход за решаване на проблемите чрез консултации, каза още говорителят, като подчерта, че Китай ще предприеме необходимите стъпки, за да защити твърдо собствените си интереси.

Преди дни Федералната комисия по комуникациите на САЩ взе решение да ограничи достъпа до американски телефонни номера на „злонамерени субекти“, считани за отговорни за „незаконни кампании с автоматизирани телефонни обаждания“, отбелязва Франс прес. 

Сред засегнатите субекти са големите телекомуникационни групи „Чайна Юником“, „Чайна Телеком“ и „Чайна Мобайл“. Според федералната комисия „разрастването на субектите, извършващи автоматизирани обаждания“, както в рамките на САЩ, така и в чужбина, създава „нови предизвикателства“ пред защитата на националните мрежи.

Американският регулатор вече включи в „черния си списък“ телекомуникационно оборудване, произведено от технологичния гигант Huawei и няколко други китайски компании, позовавайки се на съображения за националната сигурност.

Критиката на Пекин към Вашингтон идва само дни след срещата между китайския президент Си Дзинпин и американския му колега Доналд Тръмп в Шънджън, на която китайският лидер приветства „стабилните и подобрени“ отношения между двете страни.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Климатичната конференция на ООН COP31 наближава края си на фона на несигурност около приемането на обща декларация

Конференцията на ООН по въпросите на климата COP31 в Турция наближава края си, след като преговорите по приемането на обща декларация от форума продължиха до късно през нощта, предаде ДПА.

В новия проект на декларация се признава, че глобалното затопляне ще надхвърли критичния праг от 1,5 градуса по Целзий. В документа, който е с обем от 10 страници, обаче липсва изрично споменаване на въглищата, петрола и газа като основните фактори за глобалното затопляне. Вместо това се прави препратка към споразумение, постигнато на конференцията за климата през 2023 г. в Дубай, в рамките на което държавите поеха ангажимент за преход от изкопаеми горива към други енергийни източници.

Председателят на COP31 Мурат Курум призова за постигане на компромис след две седмици на трудни преговори в Анталия, като отбеляза, че различията между страните започват да намаляват. „Вярваме, че представихме текст, по който всички страни могат да постигнат съгласие“, заяви Мурат Курум.

Постигането на споразумение остава несигурно, тъй като редица държави разкритикуваха липсата на каквото и да е споменаване на постепенното премахване на изкопаемите горива, съобщава Франс прес.

Представител на Европейския съюз заяви пред агенцията, че съществува „напълно реална възможност“ форумът да приключи без споразумение. „Струва ми се, че се движим назад. Днес съм по-песимистично настроен, отколкото бях вчера“, посочи представителят.

През последните дни страни от Тихоокеанския регион, Европа и Латинска Америка многократно настояваха изкопаемите горива да бъдат изрично посочени в окончателния текст. Държавите производителки на петрол, начело със Саудитска Арабия, обаче се противопоставят на това искане. Много от преговарящите вече си тръгнаха, което създава риск да няма достатъчно присъстващи участници за правно валидно одобряване на споразумение.

От друга страна, проектът за решение включва цел, подкрепяна от Турция, за увеличаване на „дела на електроенергията в общото крайно потребление на енергия до 35% в световен мащаб до 2035 г.“, наред с усилия за разширяване на използването на „чиста енергия“.

Неправителствената организация 350.org разкритикува проекта, като по-конкретно се обяви против призива за развитие на технологии за улавяне, оползотворяване и съхранение на въглерод. „Нашите лидери са на път да попаднат в „капана“ с улавянето на въглерод. Това е „измама“, прокарвана от индустрията, свързана с изкопаемите горива, заяви Сара Шоу, представителка на екологичната организация.

Очакванията преди началото на конференцията на ООН в Анталия бяха скромни, но все пак съществуваше надежда за напредък в справянето с климатичната криза, тъй като планетата все по-тежко понася последиците от глобално затопляне. Постигането на съдържателно споразумение съвсем не е гарантирано предвид сложната геополитическа обстановка, белязана от рязкото покачване на цените на енергията вследствие на войната в Близкия изток. Също така САЩ за пореден път отсъстват от форума, отбелязва АФП.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Най-малко трима души загинаха, а 36 все още са в неизвестност при пожар във фабрика за сладкарски изделия близо до Джакарта

Най-малко трима души загинаха при пожар във фабрика за сладкарски изделия, разположена западно от индонезийската столица Джакарта, съобщи днес представител на спасителните служби, цитиран от Франс прес.

Той добави, че 36 души все още са в неизвестност, след като първоначално бе съобщено за 39 изчезнали. Четирима ранени са откарани в болници.

Пожарът избухна във фабрика, собственост на компанията за сладкарски изделия „Фонуа Агунг Мулия“, намираща се на около 50 километра от Джакарта, в окръг Серанг.

Кадри от дрон показват, че фабриката е частично разрушена. Части от покрива са рухнали, а от обекта се издига дим. Други снимки, споделени от спасителните екипи, показват как влизат в сградата, където на места огънят все още тлее.

Пожарникарите са получили сигнал за пожара вчера в 16:30 ч. местно време (09:30 ч. по Гринуич). Към момента на пристигането им фабриката вече е била обхваната от пламъци, обясни представител на пожарната служба. „Затова не можахме да установим дали системата за безопасност на компанията е функционирала правилно, или не“, каза той.

Близки на изчезналите са се събрали пред входа на обекта с надежда да получат новини.

През нощта губернаторът на провинция Бантен заяви, че в момента на избухването на пожара на мястото е имало около 60 души.

Причината за пожара все още се разследва.

В платформата ЛинкдИн „Фонуа Агунг Мулия“ се представя като дъщерно дружество на „Унифам“ – една от най-големите компании за храни и напитки в Индонезия.

Смъртоносните пожари не са рядкост в страната. През декември 2025 г. пожар, вероятно предизвикан от експлозия на батерия за дрон, опустоши седеметажна сграда в Джакарта, при което загинаха най-малко 22 души. През 2023 г. 13 души загинаха в източната част на страната след експлозия в завод за преработка на никел.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Обществопреди 34 минути

Над 400 000 контрабандни цигари заловиха на МП Лесово

Святпреди един час

Китай призова САЩ да отменят наскоро предложени ограничения за китайски телекомуникационни компании

Обществопреди един час

Почина Ловчанският митрополит Гавриил

Спортпреди един час

Макс Ферстапен спечели Гран при на Лас Вегас от Формула 1, Люис Хамилтън и Шарл Льоклер отново се сблъскаха

Българияпреди един час

С благотворителен базар и запалване на празничните светлини на 3 декември ще започне коледната програма в община Раднево

Обществопреди един час

Пилешко, яйца, сирене и масло поскъпват, минаваме на ориз и леща

Спортпреди 2 часа

Наполи надви Торино за петата си победа от началото на сезона в Серия А

Святпреди 2 часа

Климатичната конференция на ООН COP31 наближава края си на фона на несигурност около приемането на обща декларация

Спортпреди 2 часа

Мадс Бидструп донесе победа на Лион срещу Лил с първия си гол за сезона в Лига 1

Спортпреди 2 часа

Карлос Еспи донесе три точки на Реал Мадрид срещу Селта Виго с късен гол

Българияпреди 2 часа

Общо 56 пожара са потушени през изминалото денонощие, един човек е пострадал

Обществопреди 2 часа

Заледявания по пътищата от утре, предупреждава АПИ

Здравепреди 5 дни

Затворени отделения и отлив на специалисти в КОЦ Стара Загора

Здравепреди 5 дни

Проф. Кантарджиев: МЗ да си прави сметка от кого ще купува противогрипни ваксини

Технологиипреди 4 дни

Серията Galaxy Tab S12 съчетава голям екран с лесно споделяне между устройства

Културапреди 4 дни

Как се филмира светостта? “Пастир“ разкрива на голям екран духовния път на св. Йоан Рилски

Здравепреди 4 дни

Бебе се роди в линейка на път за болницата в Благоевград

Балканипреди 5 дни

Вучич в опозиция: Ще вършим работата си като депутати с достойнство и ще защитаваме интересите на Сърбия

Темидапреди 5 дни

Нови обвинения за трима от задържаните непълнолетни за убийството на Младежкия хълм

Икономикапреди 4 дни

„Пейхоук“ привлече 280 млн. долара за изграждането на световна финансова операционна система, оценката на компанията достигна 2 млрд. долара

Святпреди 3 дни

Русия е неразделна част от Азиатско-тихоокеанския регион, каза Владимир Путин пред лидерите от АТИС

Темидапреди 3 дни

Помагачът при убийството на Илиян Филипов остава в ареста

Културапреди 3 дни

Салман Рушди, Хана Лилит Асади, Абделрахман Елгенди с Национални литературни награди на САЩ

Темидапреди 3 дни

Времето на стария ВСС свърши. Въпросът е дали новият няма да е като стария

Новини