На финалната права е подготовката на нов проектозакон за публично-частните партньорства (ПЧП), който предстои да бъде представен в Народното събрание, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев в рамките на кръгла маса за насърчаване на инвестициите, организирана от областния управител на Велико Търново Марин Богомилов.

Министърът посочи, че публично-частните партньорства ще бъдат инструмент за мобилизиране на частен капитал и комбиниране на различни източници на финансиране, включително европейски програми, с цел модернизация на инфраструктурата в страната. Сред областите, в които се предвижда използването на механизма, са транспортната свързаност, пътищата, магистралите, тунелите и други мащабни инфраструктурни проекти, за които в момента липсват достатъчно средства в централния бюджет. Тези партньорства могат да бъдат използвани и в енергетиката, и при изграждането и развитието на индустриални зони, допълни Пулев.

Правителството разработва и национална програма за инвестиции в индустриални зони, която се предвижда да бъде заложена в бюджета за 2027 г., каза вицепремиерът. „Няма да имаме възможност да направим индустриална зона във всяка една община, но ще се насочим към областите, където вече има доказан интерес“, посочи той. По думите му при определянето на приоритетните райони ще се отчитат наличието на работна ръка, традиции в съответния сектор и производство, университети, както и наличие на млади хора и предприемачески общности.

Като част от подготовката на програмата екипът е посетил редица перспективни области в страната, сред които Видин, Шумен, Стара Загора, Бургас и Пловдив. Проведени са срещи с оператори на индустриални зони и компании, работещи в тях. Основните проблеми, посочени от бизнеса, са свързани с енергийната обезпеченост и транспортната свързаност. Според представените данни редица компании имат готовност да разширят производството си, но са възпрепятствани от липсата на необходимата инфраструктура.

Като друг важен инструмент за подкрепа на бизнеса министърът посочи смесените междуправителствени комисии. Според Пулев те са важен механизъм за създаване на политически диалог, който впоследствие да създава предпоставки за ангажименти между публични предприятия и частни компании от съответните държави. Той даде пример с посещение на българската делегация в Китай, водена от него, в която са участвали около 50 представители на български публични предприятия и индустрията. По време на визитата са проведени срещи с китайския вицепрезидент, вицепремиера, отговарящ за икономическите политики, и министъра на търговията. Подписани са и редица споразумения с фокус върху насърчаването на индустриалното сътрудничество между България и Китай. Предстоят подобни срещи във Виетнам и Индонезия, а наскоро са проведени и разговори в Полша.

„Използваме пълния инструментариум, с който разполагаме, за активна подкрепа към индустрията и бизнеса“, заяви министър Пулев пред представителите на бизнеса, общините и други институции във Велико Търново.

Източник: БТА

Цените на енергоносителите се доближават до равнищата, предвидени в „неблагоприятния“ сценарий на Европейската централна банка (ЕЦБ), но рязкото покачване на разходите по дългосрочното финансиране ограничава степента, в която тази инфлация може да се прехвърли върху по-широката икономика, заяви гуверньорът на финландската централна банка Оли Рен, цитиран от Ройтерс.

Инфлацията се повиши значително над 3 на сто през последните месеци и може да достигне близо 4 на сто до края на годината – два пъти над целта на ЕЦБ, което оказва натиск върху централната банка да повиши допълнително лихвените проценти след двете увеличения през лятото.

Макар ЕЦБ да заяви, че рисковете са насочени към по-високи от прогнозираното инфлационни показатели, Рен посочи, че съществуват рискове и в двете посоки.

„По-високите цени на енергията ни доближават до неблагоприятния сценарий на ЕЦБ по отношение на инфлацията“, заяви той. „От друга страна, повишаването на дългосрочните лихвени проценти ще забави растежа и ще ограничи прехвърлянето на енергийния шок върху други цени и заплати“, каза Рен. „Това подчертава факта, че прогнозите за растежа и инфлацията продължават да са подложени на много висока и всеобхватна несигурност“, допълни гуверньорът.

Разходите по държавното финансиране рязко се повишиха през последните седмици, до голяма степен отразявайки ръста на доходността по американските държавни облигации на фона на опасенията, че фискалната политика на Вашингтон е на неустойчив курс.

Доходността се повиши и тъй като най-големите технологични компании в света емитират рекордни количества дълг, за да финансират инвестициите си в изкуствен интелект, изтласквайки други кредитополучатели, включително държавите, от пазара.

При 3,57 на сто разходите по 10-годишното финансиране на Германия, един от най-сигурните кредитополучатели, са на 17-годишен връх, а доходността по сходни американски облигации е 5,32 на сто.

Рен предупреди също, че заемането на средства от технологичните компании представлява риск за финансовата стабилност, тъй като оценките им са много високи, което създава възможност за корекция.

„Рязка корекция на оценките на компаниите, свързани с изкуствения интелект, може да се разпространи на пазарите на акции и кредити“, заяви Рен. „Историята показва, че технологичните революции могат да преобразят икономиките, но също така, че финансовите пазари могат да надценят непосредствената им възвръщаемост“, поясни той.

Въпреки това икономиката на еврозоната показва изненадваща устойчивост, като растежът се задържа по-добре от очакваното на фона на високите цени на енергията, заяви Рен.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА