Култура
Пенелопе Крус ще играе и продуцира “Патрисия“ на “Нетфликс“ – драма за домашното насилие

Пенелопе Крус, която се очертава като основен претендент в предстоящата надпревара за наградите „Оскар“ с три филма с нейно участие, ще изиграе главната роля и ще продуцира „Патрисия“ (Patricia) – драма на „Нетфликс“ по сценарий и под режисурата на Хуан Диего Бото, съобщи „Варайъти“.
Снимките на „Патрисия“ предстои да започнат скоро, като това ще бъде първият игрален филм, продуциран от Moonlyon – продуцентската компания, която Крус основа в партньорство с Imagina.
Филмът събира отново Крус и Бото след неговия режисьорски дебют „На ръба“ – драма със силна социална насоченост.
Крус се превъплъщава в ролята на Патрисия – жена, която успява да се откъсне от 12-годишна връзка, изпълнена с насилие, само за да се изправи пред поредното тежко изпитание в съда, където трепери за безопасността на децата си.
Актьорският състав включва още Гоя Толедо, Рамон Бареа и Дилън Радли. „След две години писане и дълъг процес на проучване, който включваше часове интервюта с жени, доверили ни своите истории, за мен е привилегия да разкажа историята с този актьорски състав и този творчески екип“, каза Бото.
Крус разкри, че е била ангажирана с разработването на сценария на „Патрисия“ заедно с Бото в продължение на повече от две години. „Много съм развълнувана“, каза испанската актриса. „Това беше едно прекрасно и динамично пътуване заедно с моя скъп Хуан Диего Бото. Хуан е написал прекрасен сценарий и за мен е чест да разкажа тази история с него.“
„Това е изключително важна история и за мен е огромна привилегия да вдъхна живот на този образ. Патрисия олицетворява толкова много жени, които като нея всекидневно са подложени на насилие“, продължи Пенелопе Крус.
Актрисата похвали и испанския екип на „Нетфликс“. „Това е първият ми филм с тях и не бихме могли да бъдем по-щастливи от грижата и вниманието, които проявиха към нас“, допълни тя.
Пенелопе Крус влиза в надпреварата за наградния сезон през 2027 г. с три силни заглавия. Освен в продукцията на „Нетфликс“ „Черното топче“, под режисурата на Хавиер Амброси и Хавиер Калво, актрисата блести още в „Бункер“ на Флориан Зелер и в „Поканата“ на Оливия Уайлд, отбелязва „Варайъти“.
Наградният сезон включва поредица от престижни филмови отличия – от наградите на критиците, „Златен глобус“, БАФТА и отличията на професионалните гилдии до голямата кулминация с наградите „Оскар“ в началото на пролетта.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Култура
Филмът “Минотавър“ – голямото завръщане на Андрей Звягинцев в киното след кома и изгнание

Филмът „Минотавър“ бележи завръщането на руския режисьор Андрей Звягинцев след тежко заболяване, кома и живот в изгнание, отбелязва Асошиейтед прес. Продукцията излиза по кината в САЩ, Канада и Латинска Америка в петък, 20 ноември.
Преди броени дни стартираха и редовните прожекции на „Минотавър“ в редица големи европейски държави. Премиерата на филма в България е на 21 ноември в зала 1 на НДК в рамките на фестивала „Киномания“, а лентата тръгва в кината у нас от 4 декември. Световната премиера на „Миноватър“ беше през май на Международния кинофестивал в Кан, където филмът спечели Голямата награда.
За режисьор, който едва оцеля и в момента живее в изгнание далеч от родината си Русия, Андрей Звягинцев може да бъде доста забавен, допълва АП.
Попитан дали му е било трудно да премести семейството си във Франция, след като е взел категоричното решение да не се връща в Русия заради инвазията в Украйна, той не се колебае нито за миг. „Не, изборът на държава беше лесен, защото във Франция режисьорите имат право на окончателен монтаж върху филмите си“, казва Звягинцев през смях и добавя: „Това е само наполовина шега“.
Малко са филмовите творци, които са преминали през толкова изпитания през последните няколко години като известния руски режисьор Андрей Звягинцев, чиито филми „Левиатан“ и „Нелюбов“ бяха номинирани за „Оскар“. Въпреки че творбите му елегантно, но недвусмислено критикуваха корупцията в Русия на Владимир Путин, а тогавашният министър на културата на Русия дори заяви, че „Левиатан“ „открито плюе“ срещу правителството, Звягинцев продължи да живее и работи в родината си, отбелязва АП.
През 2021 г. обаче животът му се преобръща. След като си поставя ваксината срещу КОВИД-19 „Спутник V“, Звягинцев се разболява тежко и е поставен в медикаментозна кома. „Събудих се през септември 2021 г. след 40 дни в кома. Когато дойдох в съзнание, осъзнах, че не мога да направя дори това“, разказва Звягинцев в скорошно интервю, щраквайки с пръсти. „Ръцете ми изобщо не ме слушаха“.
„Когато разбрах, че не мога да движа нито ръцете, нито краката си, си помислих: Какво ще правя оттук нататък?“, каза той. „Минаваха ми мисли за самоубийство. За какво да живея, ако не мога да правя кино?“
Вече здрав и пълен с енергия, Звягинцев се усмихва, докато гледа през прозорците на втория етаж на „Линкълн център“ в Ню Йорк. „Сега картината е съвсем различна, нали?“.
„Минотавър“ е най-новият филм на Андрей Звягинцев и първият му от девет години насам, отбелязва АП. Продукцията вече е определяна като рядък и откровен портрет на руското общество по време на войната в Украйна. „Минотавър“ спечели престижната Голяма награда (Grand Prix) в Кан, а по-късно беше избран за официалното предложение на Франция – вместо на Русия – за наградите „Оскар“ в категорията за най-добър международен филм, допълва агенцията.
Андрей Звягинцев прекарва общо 11 месеца в болница. Нужни са пет процедури, за да бъде излекуван от синдрома на Гилен-Баре. В разгара на болестта му той е преместен в Германия. Именно там съпругата му го известява за руската инвазия в Украйна.
„Бях в хоризонтално положение. Дори не можех да говоря. В това състояние разбрах, че е започнала война“, разкрива той. „Още същия или на следващия ден решихме, че не можем да бъдем свързвани с това, което прави страната ни. Трябваше да измислим къде ще живеем“.
Откакто Русия започна война с Украйна, в страната се налага тежка цензура върху филмите, пускани по кината, като се допускат само одобрени от държавата продукции. Холивуд до голяма степен спря да разпространява филмите си там, отбелязва АП.
„Минотавър“ е заснет в Латвия и е семейна криминална драма, но действието се развива на фона на началото на войната. Руските мъже биват мобилизирани и пращани на юг. Малцина вярват, че те ще се завърнат.
Свободно адаптиран по филма на Клод Шаброл от 1969 г. „Невярната съпруга“, „Минотавър“ разказва за провинциалния мениджър Глеб (Дмитрий Мазуров), който научава за аферата на съпругата си Галина (Ирис Лебедева). Кървавата развръзка на личната драма съвпада с момента, в който Глеб трябва да изпълни държавната квота за мобилизация и да предаде списък със свои служители, които да бъдат изпратени на фронта.
„В Русия в продължение на много, много години няма да има такива филми“, казва Звягинцев. „Невъзможно е дори да си го представи човек. Извън Русия – може би. Затова разбрахме, че имаме определена отговорност към онези, които са против войната, но са принудени да мълчат. Там е невъзможно да надигнеш глас.“
Сега Звягинцев и семейството му живеят във Франция. „Аз говоря руски, а не френски. Направих филм за моите си, руски проблеми“, казва режисьорът. „Затова за мен този жест означава, че французите притежават добро сърце и широка, гостоприемна душа“.
Приемайки наградата си в Кан, Звягинцев призова от сцената Путин да прекрати войната в Украйна, заявявайки, че „милиони хора от двете страни на фронтовата линия имат само една мечта – безбройните убийства най-накрая да спрат“, припомня АП.
През септември Министерството на правосъдието на Русия добави Звягинцев в списъка на страната с „чуждестранни агенти“, с мотива, че той е „разпространявал недостоверна информация за решенията, взети от руските държавни органи“.
„Дълго време хората в Русия живееха с капаци на очите“, казва Звягинцев. „Те не можеха да повярват. Повтаряха непрекъснато: „Това е фалшификат. Това е провокация. Нищо не се случва“. Вярваха и се доверяваха на телевизията, а отказваха да приемат обективната реалност, за която им говореха независимите медии“.
Въпреки че „Минотавър“ завършва със зловещия тътен на войната, филмът не е просто политически памфлет. Както и в предишните творби на Звягинцев, вниманието тук е насочено към съдбите на отделните хора и изборите, които правят на фона на много по-мащабни събития. „Нямаше нужда да се набляга на нищо, нямаше нужда да се крещи на глас“, казва той. „Просто вдигаш огледало и показваш какво наистина се случва там“.
Днес Звягинцев е по-устремен от всякога да снима филми, отбелязва АП. Срещата отблизо със смъртта е родила у него непознато досега желание да твори без да отлага. „Завръщането към живота ме научи на едно: сега искам да действам по-бързо. Отлагането вече не е за мен. Трябва да правя филм след филм“, казва режисьорът и щраква с пръсти – същите тези пръсти, които преди три години бяха напълно парализирани, допълва АП.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Култура
“Вера с V. Като Victory“ оживява в дома на художничката Вера Недкова
Спектакълът „Вера с V. Като Victory. Разговор на актриса с пианист“, посветен на една от най-ярките фигури на българския модернизъм – художничката Вера Недкова (1906–1996), ще има своята премиера на 19 и 20 ноември в нейния дом на столичната улица „11 август“ №2.
В последните репетиционни дни творческият екип подготвя необичаен визуално-музикален пърформанс, в който слово, музика и движение съживяват спомена за голямата българска художничка. Представлението се разгръща в автентичното пространство на нейния апартамент, превърнат в място за среща между миналото и настоящето.
Приживе Вера Недкова дарява дома си на държавата чрез Националната галерия с желанието той да продължи да живее като пространство за изкуство – с изложби, концерти и театрални представления. Десетилетия след смъртта ѝ тази нейна мечта продължава да се осъществява.

„Вера с V. Като Victory. Разговор на актриса с пианист“ пресъздава отделни моменти от живота на художничката чрез своеобразен диалог между документалното и въображаемото. Писма на Вера Недкова, нейни картини и лични предмети се превръщат в отправни точки за сценичен разказ, в който спомените придобиват нов живот.
Спектакълът възниква от спонтанното взаимодействие между слово, музика и жест. В него артисти от различни области на изкуството изграждат съвременен образ на художничката, като преплитат биографични фрагменти с творческа интерпретация.
В екипа участват актрисата Линда Русева, композиторът и пианист Ивайло Василев, авторката Майя Праматарова, режисьорът Костадин Бонев и художничката Тита Димова-Вантек.
Премиерните представления са с покани, като всички места за 19 и 20 ноември вече са изчерпани. Организаторите обаче предвиждат спектакълът да продължи срещите си с публиката и след премиерата.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на програма „Култура’96“ на Столичната община и в партньорство с Националната галерия.
Автор на плаката е Мила Лозанова, а репетиционните фотографии са дело на Виолета Апостолова-Лети.

Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
Култура
Салман Рушди, Хана Лилит Асади, Абделрахман Елгенди с Национални литературни награди на САЩ

Писателката Хана Лилит Асади спечели американската Национална литературна награда за художествена литература с романа си „Paradiso 17“, а египетският автор Абделрахман Елгенди беше отличен в категорията за нехудожествена литература с „Huna: A Memoir of Revolution, Prison, and Becoming“ („Хуна: Мемоари за революция, затвор и израстване“). Писателят Салман Рушди получи почетно отличие за своя принос към литературата, съобщава Асошиейтед прес.
Наградите, често наричани „Оскарите на книгоиздаването“, бяха връчени за 77-и път от Националната фондация за книгата на САЩ (National Book Foundation). Отличията се присъждат в пет конкурсни категории, като всеки от победителите получава парична премия от 10 000 долара.
В категорията за поезия наградата спечели Бренда Хилман със „Still House in the Desert: An eco-contemplation“ („Тиха къща в пустинята: Екосъзерцание“).
За литература в превод беше отличен испанският писател Висенте Луис Мора с „Centroeuropa“ („Централна Европа“), а наградата за литература за млади читатели получиха Дейвид Левитан и Габриел Дъкълс за „The Fight of Our Lives: AIDS in America“ („Битката на живота ни: СПИН в Америка“).
Освен Салман Рушди почетна награда получи и американската педиатърка и застъпничка за детската грамотност Пери Клас.
Церемонията обаче беше белязана и от противоречия около американската визова политика. Двама от финалистите – египетският писател Абделрахман Елгенди, който понастоящем живее в Европа, и сирийската авторка Самар Язбек, номинирана в категорията за преводна литература – не успяха да присъстват, тъй като не са получили визи за Съединените щати.
От Националната фондация за книгата изразиха разочарование от ситуацията.
„Изглежда несправедливо, че някои, а не всички наши финалисти имат възможност да участват в събития, посветени на признанието за техните изключителни книги“, заявиха от организацията.
Американският Държавен департамент отказа да коментира конкретните случаи, но разпространи позиция, според която администрацията на президента Доналд Тръмп продължава да поставя интересите на САЩ на първо място и да прилага имиграционното законодателство.
От ведомството припомниха и изказване на държавния секретар Марко Рубио, според когото „визата е привилегия, а не право“.
Отказите предизвикаха недоволство сред литературната общност. По време на четене в навечерието на церемонията няколко от номинираните автори осъдиха решението на американските власти.
Останалите финалисти в категорията за нехудожествена литература посветиха своите четения на Елгенди, който проследи събитието дистанционно. Писателят Омар Ел Акад се появи от негово име, а произведението на Самар Язбек беше представено от преводачката ѝ Лери Прайс.
Така един от големите победители на вечерта – Абделрахман Елгенди – не успя лично да получи наградата си.
Тазгодишните отличия бяха присъдени след разглеждането на общо 1912 книги, предложени от издателства. Произведенията са оценявани от специализирани журита, в които участват писатели, редактори, книжари и други представители на литературната общност.
Американските Национални литературни награди са сред най-престижните литературни отличия в Съединените щати. Те се присъждат от 1950 г. и имат за цел да насърчават американската литература, да отличават значими съвременни произведения и да разширяват интереса към четенето.
През миналата година сред лауреатите бяха романистът Раби Аламедин и поетесата Патриша Смит.
Следете новините ни в :
Източник: Offnews.bg
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
