Свят
Енергийната мрежа на ЕС се нуждае от мащабни инвестиции, посочиха участници в среща в ЕП, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова

Енергийната мрежа в ЕС се нуждае от мащабни инвестиции, отчетоха участници в среща в Европейския парламент в Брюксел, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова (Социалисти и демократи/БСП). Предизвикателствата пред енергийната мрежа не може да намерят решение самостоятелно и трябва да работим заедно, каза Пенкова при откриването на събитието.
За страните от Източна Европа осигуряването на честна конкуренция е въпрос на оцеляване, добави тя по повод разликите в енергийните цени на континента. Произвеждаме достатъчно енергия, но не можем да я пренесем до там, където е необходима, отбеляза Пенкова. По нейните думи това е причината за големите ценови разлики при енергията.
Пенкова посочи, че нуждите от инвестиции за развитие на европейската енергопреносна мрежа надхвърлят бюджетните възможности и е необходимо участието на частен капитал. Според нея Европа трябва да продължи да влага средства за добиването на повече възобновяема и ядрена енергия.
Европейският енергиен пазар не е достатъчно свързан, отбеляза в изказването си Йоаким Балке от енергийната дирекция на Европейската комисия. По неговите думи това важи особено за страните от източната част на континента.
Директор на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор в България Димитър Зарчев разказа за успеха на българската система за съхранение на енергия в батерии. Това е история за успеха, но сега предизвикателство е сигурността на мрежата, каза той. Според него е необходимо разгръщане на вътрешната мрежа и развитието на връзките с мрежите на останалите европейски страни.
В България мрежите се развиват по-ускорено от други части на Европа, отбеляза той. Зарчев отчете, че само за година и половина нашата страна е придобила способности за производство на 7400 мегавата ток от слънчеви панели и е разгърнала средства за съхраняване на над 20 мегавата в 6000 батерии.
/ГГ/
Източник: БТА
Свят
Русия и Грузия подновяват прекия диалог, съобщи руското МВнР

Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Галузин и специалният представител на Грузия за отношенията с Москва Георгий Зурабашвили се срещнаха днес в Минск, отбелязвайки възобновяването на прекия диалог между двете държави, съобщи руското Министерство на външните работи, цитирано от Ройтерс.
Двете съседни държави нямат дипломатически отношения от кратката война помежду си през август 2008 г. Тбилиси отхвърля решението на Москва да признае за независими държави отцепилите се Южна Осетия и Абхазия, които Грузия смята за своя територия.
Зурабашвили беше назначен миналия месец от премиера Иракли Кобахидзе за специален пратеник за отношения с Москва.
„Обменихме мнения по широк спектър от въпроси от двустранното сътрудничество, като се постави акцент върху търговското, икономическото, културното и хуманитарното сътрудничество“, заяви руското МВнР в изявление.
Двамата служители са обсъдили регионалната сигурност, като според руското ведомство „са постигнати редица практически споразумения“.
Според критици на правителството, Грузия се е сближила с Русия при управлението на партия „Грузинска мечта“. С население от около 3,7 милиона души, Грузия официално е страна кандидатка за членство в ЕС, но според Брюксел тя е отстъпила толкова сериозно в демократичните си реформи, че кандидатурата ѝ съществува „само на хартия“.
/ГГ/
Източник: БТА
Свят
Сградата на посолството на Нидерландия в Киев е претърпяла леки щети от паднал наблизо снаряд, съобщи нидерландският външен министър

Снаряд, паднал близо до посолството на Нидерландия в Киев, е причинил леки щети по сградата, съобщи нидерландският външен министър Том Берендсен, цитиран от Ройтерс.
„Днес следобед зад нидерландското посолство в Киев падна снаряд. За щастие, нашите колеги са невредими, макар че има незначителни щети по сградата“, написа Берендсен в социалната мрежа Екс.
„Проучваме какво точно се е случило. Сега приоритетът ни е благосъстоянието на нашите служители“, добави нидерландският министър.
/ГГ/
Източник: БТА
Свят
Великобритания експулсира военното аташе на Мианма след постановлението на Международния съд на ООН за геноцид срещу рохингите

Великобритания обяви днес, че експулсира военното аташе на Мианма, след като Международният съд на ООН постанови, че през 2017 г. с подкрепата на държавната власт в азиатската страна е извършен геноцид срещу мюсюлманското малцинство рохингя, предаде Ройтерс.
Британският министър на външните работи Ед Милибанд заяви, че министерството му е извикало временния ръководител на дипломатическата мисия на Мианма и „през следващите дни ще обяви допълнителни мерки, за да гарантира, че виновните ще бъдат подведени под отговорност“.
По-рано днес Международният наказателен съд (МНС) постанови, че „единственият разумен извод“ от доказателствата за широко разпространените зверства, извършени от силите за сигурност на Мианма по време на военната кампания през 2017 г., е, че те са имали намерение да унищожат „значителна част“ от малцинството рохингя, предаде Асошиейтед прес.
/ИТ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
