Балкани
АНА-МПА: Гръцкият премиер Мицотакис и кипърският президент Христодулидис потвърдиха връзките помежду двете страни на четвъртата среща на високо равнище Гърция – Кипър

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис подчерта по време на съвместни изявления с кипърския президент Никос Христодулидис след четвъртата междуправителствена среща на върха между Гърция и Кипър, че двете страни са доказали, че са фактор за стабилност и просперитет. Мицотакис добави, че тази двустранна среща на върха представлява институционален формат, създаден съвместно с фокус върху подобряването на ежедневието на гражданите, предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.
В началото на съвместната пресконференция Мицотакис изрази радостта си, че е отново в Никозия и отбеляза, че инициативата носи осезаеми резултати в редица сектори. Той поздрави Христодулидис за кипърското председателство на Съвета на ЕС и каза, че Гърция възнамерява да се възползва от опита на Кипър с оглед на гръцкото председателство през втората половина на 2027 г.
„Очакваме с нетърпение присъединяването на Кипър към Шенгенското пространство на 1 юли и това да бъде първото решение, взето по време на гръцкото председателство“, каза Мицотакис.
Гръцкият премиер отбеляза също, че предстоят две ключови заседания на Европейския съвет, „на които ще трябва да постигнем съгласие относно размера на европейския бюджет, а ние многократно сме заявявали, че Европа има амбициозни цели, затова трябва да разполагаме и с финансовите средства за постигането на тези цели, които сами сме си поставили“.
По кипърския въпрос Мицотакис подчерта, че Гърция подкрепя усилията на генералния секретар на ООН за възобновяване на преговорите оттам, докъдето са стигнали, с цел постигане на справедливо уреждане въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и принципите на Европейския съюз, като се търси жизнеспособно решение за двузонална, двуобщностна федерация без окупационни сили.
„Доказахме, че двете ни страни са фактор за стабилност и просперитет. Това са две икономики, които успяват да намалят публичния дълг, да поддържат фискален баланс и да подкрепят гражданите пред лицето на високите разходи за живот“, подчерта Мицотакис, като добави, че съществуват перспективи за по-нататъшно сътрудничество в сферата на инвестициите, корабоплаването, туризма и търговията.
„Приветствам факта, че проучванията на морското дъно за електроенергийната връзка започнаха миналата седмица. Това е проект от европейски интерес, който напредва гладко, безпрепятствено и в съответствие с нашите планове. Става въпрос за стратегически проект, който се развива успешно, преодолявайки пречките, с които се сблъскахме по пътя“, подчерта той.
Гръцкият премиер засегна също така обсъдената с кипърския президент тема относно изкуствения интелект, определяйки го като технологична революция, която променя всичко, както и климатичната криза, която подлага региона на изпитание чрез засушавания, горски пожари и наводнения.
„Радвам се, че приложенията на гръцката „дигитална държава“ вече се внедряват и в Кипър. Започнахме с нещо просто – издаването на пълномощно, и бързо преминаваме към множество подобни услуги. Чрез дигиталния асистент можем да правим запитвания към тези инструменти на естествен език. Дигиталните портфейли се използват широко. Доколкото разбирам, билетите за спортни събития също ще бъдат интегрирани в приложението „Дигитален гражданин“. Това е мярка, която даде резултати в борбата с насилието сред феновете в Гърция. Акцентирам върху това как държавните служители ще се запознаят с тези инструменти, както и върху използването им за осигуряване на прозрачност – особено в сферата на обществените поръчки, където Кипър постигна значителен напредък“, добави той.
В този контекст Мицотакис отбеляза, че Гърция е първата европейска държава, която забранява достъпа на деца до социалните мрежи, като добави: „Радваме се, че и Европа се движи в тази посока. Искаме вашата подкрепа, за да може това да се превърне в европейска политика. Предоставяме основната си инфраструктура на разположение на Кипър.“
Гръцкият премиер също така акцентира върху сътрудничеството в сферите на правосъдието, търговското корабоплаване, здравеопазването и жилищното дело.
От своя страна, Христодулидис отбеляза, че още при първото му посещение в Атина през 2023 г. двамата лидери са се договорили да институционализират междуправителствената конференция, като изрази особено задоволство от нейните резултати.
„В центъра на нашите дискусии бяха три основни стълба. Първият е предаването на експертен опит във връзка с изпълнението на председателството на ЕС. Кипърските министри имаха възможност да запознаят своите колеги със ситуацията в един труден за Европа момент, който засяга както Гърция, така и Кипър. Вторият основен стълб е изкуственият интелект, като същевременно се отчитат и потенциалните рискове. Кипър и Гърция се стремят да играят активна роля в този преход, насочен към повишаване на производителността. По-рано този месец нашето правителство прие национална стратегия за изкуствения интелект, а министрите ни обмениха мнения и обсъдиха възможностите за бъдещо сътрудничество. Третият стълб беше посветен на гражданската защита – как Гърция и Кипър могат още по-ефективно да осигурят безопасността на своите страни. Сътрудничеството ни в тази област придоби допълнително оперативно измерение чрез изпращането на гръцки пожарникари в Кипър,“ каза Христодулидис.
Той добави, че по време на срещата на върха са били подписани двустранни споразумения. „Гърция и Кипър, с непоколебима ангажираност към международното право, утвърждават ролята ни на стълб на сигурността. Напредъкът по дейностите, свързани с (електропреносния) кабел, се вписва в тази рамка, като по въпроса се поддържа постоянна координация с гръцкия министър-председател и с френския президент“, отбеляза той.
По отношение на кипърския въпрос Христодулидис заключи: „Очакваме с нетърпение срещата с генералния секретар на ООН за възобновяване на преговорите от точката, в която бяха прекъснати. Благодаря на гръцкия министър-председател за неговата непоколебима подкрепа.“
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)
Източник: БТА
Балкани
Турция очаква споразумение на СОР31, което може да намали глобалните емисии с около 30 процента

Председателят на 31-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата СОР31 и министър на околната среда, градоустройството и изменението на климата на Турция Мурат Курум представи новия проект за рамково решение на форума, известен като Декларацията от Анталия, съобщи вестник „Стар“.
По време на пресконференция в Анталия той заяви, че целта на председателството е документът да бъде официално обявен като „Споразумението от Анталия“ на пленарното заседание утре, при условие че бъде постигнат консенсус между страните.
Отправяйки послания към конференцията министър Курум акцентира върху необходимостта от ангажимент към целта от 1,5 градуса и намаляване на емисиите в глобален мащаб. Курум подчерта, че основата на проектодокумента е придържането към Парижкото споразумение и ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса. Той отбеляза, че до момента 167 държави са представили нови национално определени приноси, а пълното прилагане на Споразумението от Анталия може да доведе до намаляване на настоящите вредни емисии с около 30 процента.
Относно темата за електрификация и възобновяема енергия, проектът залага глобалната цел „35 до 35“, предвиждаща делът на електроенергията в крайното енергийно потребление да достигне 35 процента до 2035 г., добави той. Документът включва и целите за утрояване на световния капацитет за възобновяема енергия и удвояване на темпа на подобряване на енергийната ефективност до 2030 г. В отговор на критики за липсата на директна формулировка за отказ от изкопаемите горива, Курум посочи, че постигането на 35 процента електрификация само по себе си изисква отказ от изкопаемите горива, а решенията от СОР28 по въпроса остават в сила.
По темата „Климатично финансиране и готови проекти“ министърът изрази подкрепа за утрояването на финансирането за адаптация до 2035 г. и обяви предложение, формулирано като „Пътна карта за финансиране на адаптацията и устойчивостта от Анталия до Адис Абеба“. Той акцентира върху необходимостта от по-бърз достъп до грантове и облекчено финансиране за най-слабо развитите държави и малките островни страни. Курум отбеляза, че в момента се разполага с налични средства, но липсват готови и приложими проекти, поради което са стартирани механизмът „Мост за прилагане на климата“ и програмата SURFF в подкрепа на местните власти.
Относно „Национални цели и енергийни инвестиции“ Курум обяви, че Турция си поставя за цел да достигне производство от 1,5 милиарда кубически метра биометан до 2040 г., като акцентира и върху инициативата „Нулеви отпадъци“. Той съобщи още, че в рамките на сътрудничеството в енергийния сектор Турция има инвестиционни партньорства за около 10 000 мегавата – 7 000 мегавата с Китай и 3 000 мегавата със Саудитска Арабия.
Министърът се спря и на темата за системите за ранно предупреждение, като потвърди подкрепата за глобалната цел всички хора по света да бъдат обхванати от системи за ранно предупреждение при бедствия до 2027 г. Той увери, че преговорите ще продължат до намирането на общо решение, като подчерта, че светът не може да си позволи нови отлагания и турското председателство няма да стане от масата на преговорите без постигнат резултат.
От своя страна председателят на преговорите на конференцията Крис Боуен отбеляза, че проектотекстът е основа за финалните консултации с всички преговорни групи. Изпълнителният секретар Саймън Стийл добави, че макар в момента инвестициите във възобновяема енергия да надвишават двойно тези в изкопаеми горива, светът трябва значително да ускори темпото на прилагане на приетите мерки.
Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата СОР31 започна на 9 ноември в Анталия и ще продължи до 20 ноември.
Източник: БТА
Балкани
Аджерпрес: Румъния се нуждае от национална стратегия за изкуствения интелект, каза президентът Никушор Дан

Румънският президент Никушор Дан каза днес, че страната се нуждае от национална стратегия за изкуствения интелект и подчерта ползите от автоматизираната обработка на документи при работата с румънци, живеещи в чужбина, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.
В изказването си на второто издание на Срещата на върха за дигитално управление Дан каза, че той самият използва инструмент с изкуствен интелект за изготвяне на резюмета.
Румънският президент подчерта значението на наличието на стратегия за изкуствения интелект и посочи, че търговски инструменти не могат да се използват пряко в сфери, които включват определено ниво на поверителност.
„Очевидно изкуственият интелект е полезен, но комерсиалните решения в тази област не могат да се използват пряко за въпроси, свързани с определено ниво на поверителност, каквото се изисква от държавата. Следователно е необходимо да се намери механизъм. Това, което ни липсва, е стратегия за изкуствения интелект на румънската държава. (…) Вярвам, че ще имаме такава. Разговарях с министъра. Освен това е добър знак, че имаме министър на цифровизацията, който, естествено, има отговорности и в сферата на изкуствения интелект и разбира, че това е една от основните му задачи“, обясни румънският президент по време на събитието, проведено в двореца Котрочени.
Той се обяви за използване на технологии за автоматизирана обработка на документи при работата с румънци от диаспората, както и в Националния орган по въпросите на гражданството.
„Що се отнася до отношенията ни с румънците от диаспората, до момента сме достигнали етапа на онлайн записване на часове. Това беше стъпка напред, но смятам, че сега трябва да преминем към автоматизирана обработка на документи, като същевременно се погрижим за защитата на поверителността и гарантирането на сигурността на румънската държава.“
„Имам предвид както диаспората, така и Националния орган по въпросите на гражданството, тъй като и там има дълга опашка от чакащи хора, докато мнозина други хора изпълняват едни и същи процедури ден след ден. Може да се постигне много, като същевременно се гарантира защитата на личните данни и държавната информация“, каза той.
Никушор Дан също така подчерта отвореността, проявена от институциите към използването на “Just.AI”.
„Just.AI“ е насочена към съдебната система и беше стартирана през май тази година. С едно-две изключения всички ангажирани институции проявиха готовност за сътрудничество. Това също е много добър знак, включително фактът, че институции, които традиционно са били в конфликт помежду си, показаха желание да работят заедно. Много обнадеждаващо е, че всички са разбрали значението на “Just.AI”. В момента сме на етап обсъждане на бъдещата архитектура на отношенията между изкуствения интелект и всички ангажирани институции. Концепцията вече е налице и сега трябва да бъде превърната в план за действие“, отбеляза румънският държавен глава.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
Балкани
Всеки четвърти младеж в Гърция иска кариера в социалните мрежи, сочи проучване

Всеки четвърти младеж в Гърция проявява интерес към професия, свързана със създаването на дигитално съдържание в социалните мрежи и платформата за видеосподеляне „Ютюб“, сочат данни от проучване сред специалисти по кариерно ориентиране, цитирано от гръцки медии.
Според данните социалните мрежи оказват силно влияние върху професионалните стремежи на младите хора, като създават привлекателна представа за възможностите за кариера в интернет.
Цитираните в изследването наблюдения на специалисти по кариерно ориентиране показват, че 25 процента от професионалните предпочитания на младежите са насочени към професиите на инфлуенсър и ютюбър.
След тях се нареждат области като психологията и криминологията с 16 процента, информатиката и изкуственият интелект с 14 процента и икономиката и управлението с 12 процента.
Други 6 процента от предпочитанията са свързани с желанията на младежите за реализация в армията и полицията, а при 5 процента водещ критерий за избора на учебно заведение е единствено близостта до местоживеенето. Останалите 22 процента обхващат други направления на обучение и професии.
Проучването е проведено в периода от октомври 2025 г. до февруари 2026 г. от Лабораторията по консултативни науки и професионално развитие към Националния и Каподистриев университет в Атина. В него са участвали 400 консултанти по кариерно ориентиране от цяла Гърция, които са представили наблюденията си върху професионалните интереси на младежите.
Изследването установява още, че недостатъчната информираност и трудностите при самооценката са сред основните пречки пред младежите при избора на обучение и бъдеща професия.
/ВН/
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
-
Бизнеспреди 2 месецаОт Европа, през България до Средна Азия: какво знаем за новия „Среден коридор“ на ЕС, в който България иска ключова роля
