Икономика
Икономиката на Япония неочаквано се сви през третото тримесечие под натиска на високите цени на енергията

Икономиката на Япония неочаквано отслабна през тримесечието от юли до септември, като отбеляза спад от 0,1 на сто спрямо предходния период, тъй като високите цени на енергията оказаха натиск върху потреблението и нетния износ, съобщи Си Ен Би Си.
След като през предходното, второ тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Япония нарасна с 1,4 на сто, повечето икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакваха растежа да се забави до 0,3 на сто.
В същото време японският износ надхвърли прогнозите през два от трите месеца на тримесечието, но нетният износ оказа отрицателно влияние върху икономическата продукция заради по-високите разходи за внос на енергия, като отне 0,6 процентни пункта от растежа.
Липсата на субсидии за енергия за домакинствата, чието действие изтече през септември, е изложила потребителите на по-високите цени на енергията, които са в резултат от въздействието от войната в Иран.
Данните за БВП на Япония могат да усложнят процеса на нормализиране на паричната политика на централната банка „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan), въпреки че вероятността да повиши основните лихви с 25 базисни пункта през декември все още е 75,6 на сто, според данни на „Лондон сток ексчейндж груп“ (LSEG).
„Днешните данни за БВП едва ли дават зелена светлина на „Банк ъв Джапан“ за повишаване на лихвите през декември“, коментира Кришна Бхимаварапу, икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в „Стейт Стрийт Инвестмънт Мениджмънт“ (State Street Investment Management).
Той посочи, че реалните крайни продажби на вътрешния продукт, показател, измерващ общото количество стоки и услуги, произведени в страната, които са били действително закупени от крайните потребители, са намалели с 2,1 на сто на годишна база, което е най-значителният отбелязван спад, без да се взема предвид периода на пандемията от КОВИД-19. „Това изглежда като загуба на инерция“, добави Бхимаварапу.
На годишна база японската икономика е нараснала с 1,1 на сто – най-големият растеж от второто тримесечие на 2025 г. насам. Ръстът се дължи на ниската база през третото тримесечие на 2025 г., твърди Марсел Тиелиант от „Кепитъл Икономикс“ (Capital Economics).
След публикуването на данните водещият борсов индекс в Токио Nikkei 225 се понижи с 0,62 на сто, докато доходността по референтните 10-годишни японски държавни облигации остана на равнище от 2,885 на сто.
Йената поевтиня леко спрямо щатския долара, като се търгуваше на ниво от 159,76 йени за долар.
Източник: БТА
Икономика
Си Цзинпин призова за разширяване на сътрудничеството между Китай и Чили в областта на изкуствения интелект и научните изследвания

Китай и Чили трябва да разширят сътрудничеството си в нови области като изкуствения интелект, полярните научни експедиции и изследването на дълбоководните пространства. Това заяви китайският президент Си Цзинпин пред чилийския си колега Хосе Антонио Каст, съобщиха китайски държавни медии, цитирани от Ройтерс.
Двамата президенти разговаряха в южния китайски град Шънчжън, който е важен център за технологичното развитие и промишленото производство, преди срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС).
В отделно изявление чилийският президент Каст подчерта, че развитието на новите технологии трябва да бъде съпроводено с ясни регулаторни рамки.
„Не бива да се страхуваме от изкуствения интелект или квантовите технологии. Трябва да продължим напред, но винаги с отговорност и при ясни правила“, заяви той пред журналисти.
Каст съобщи, че разговорите с китайския президент са обхванали също търговията, промишлеността, инфраструктурата, минното дело и селското стопанство. Чили е най-големият производител на мед в света и поддържа постоянно присъствие в Антарктида, припомня Ройтерс.
Чилийският президент изтъкна и значението на планираната среща между лидерите на Китай, САЩ и Русия в рамките на форума в Шънчжън, като подчерта влиянието на големите сили върху световната геополитика.
„Всеки конфликт, който възниква по света, оказва сериозно въздействие върху по-малки държави като нашата. Всяко подобно събитие, независимо колко далеч се случва от страната ни, се отразява на качеството ни на живот и на разходите за жизнени потребности“, заяви Каст.
„Ето защо високо ценим тази възможност за разговори и диалог между тези три големи държави“, добави той.
Междувременно американската технологична компания „ОупънЕйАй“ (OpenAI) и правителството на Чили подписаха споразумение за обучение на държавни служители в областта на изкуствения интелект и проучване на възможностите за прилагането му в държавните услуги.
Източник: БТА
Икономика
Основният индекс SOFIX се понижава при оборот от над 2,5 млн. евро на БФБ

Предимно със спадове на индексите завърши днештата сесия на Българската фондова борса (БФБ). Бенчмаркът SOFIX отстъпи с 0,30 на сто до 2087,71 пункта, а BGBX40 и BGREIT се понижиха съответно с 0,11 на сто до 310,03 пункта и с 0,76 на сто до 241,57 пункта. Единствено BGTR30 нарасна с 0,57 на сто до 1279,27 пункта, докато beamX загуби 1,54 на сто до 138,04 пункта.
Общият оборот на БФБ достигна 2,567 млн. евро. На основен пазар бяха сключени сделки за 2,325 млн. евро, на алтернативния пазар за 20 346 евро, а на пазар „Бийм“ – за 20 529 евро. Оборотът на сегмента MTF BSE International възлезе на 201 278 евро. Общо за деня бяха реализирани 691 сделки с 686 556 лота.
Най-голям оборот сред акциите на основен пазар реализираха книжата на „Първа инвестиционна банка“ (ПИБ), по които бяха сключени 281 сделки за 1,424 млн. евро с общо 241 496 лота. Акциите на банката поскъпнаха с 16,98 на сто до 6,20 евро за брой.
Книжата на „Софарма“ АД поевтиняха с 1,63 на сто до 3,01 евро за брой, а тези на „БРЕФ“ АДСИЦ отстъпиха с 0,40 на сто до 2,47 евро за акция. Акциите на „Шелли груп“ АД загубиха 0,31 на сто до 64,20 евро за брой, докато тези на „Доверие холд“ АД поскъпнаха с 0,65 на сто до 9,30 евро за акция.
Източник: БТА
Икономика
Европейски производители приветстват приетите от ЕС антидъмпингови мерки срещу вноса на стомана от Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам

Европейските производители на стомана, обединени в асоциацията „Юрофер“ (Eurofer), приветстваха въведените от Европейския съюз нови антидъмпингови мерки срещу вноса на определени стоманени продукти от Индия, Япония, Тайван, Турция и Виетнам, предаде Франс прес.
Европейската комисия въведе от днес допълнителни мита върху вноса на определени плоски продукти от студено валцувана стомана от изброените държави. Размерът им варира от 3 до 7,8 на сто за производители от Турция и достига 27,9 на сто за фирми от Япония.
Европейската асоциация на производителите на стомана „Юрофер“ (Eurofer) приветства мерките за противодействие на нелоялната конкуренция, които се основават на процедура, прилагана за първи път в ЕС. Мерките се основават на нова за ЕС методология за установяване на нелоялна конкуренция.
Студеновалцуваната плоска стомана намира широко приложение в промишленото производство, включително при изработването на автомобилни каросерии и домакински електроуреди, припомня АФП.
Целта на новите мерки, представени вчера от ЕК, е да компенсират нарушенията на пазарните условия в засегнатите държави, произтичащи от свръхкапацитета за производство на стомана в Китай. В някои случаи става дума за държавни субсидии за местните стоманодобивни предприятия, а в други – за понижаване на цените на стоманата на пазарите в съответните държави. Според европейските институции тези фактори създават нелоялно конкурентно предимство спрямо производителите в ЕС.
„Това решение създава важен прецедент в борбата с нелоялните търговски практики и в защитата на европейското производство, инвестициите и работните места“, заяви генералният директор на „Юрофер“ Аксел Егерт, цитиран в съобщението на асоциацията.
ЕС използва нов подход при определянето на митата
Въвеждането на митата е резултат от разследване на Европейската комисия, започнало след жалба на асоциацията от 2025 г. заради вноса на стомана на несправедливо ниски цени, който според европейските производители застрашава местното производство и работните места.
Пазарът на студеновалцувана плоска стомана в ЕС се оценява на около 23,2 млрд. евро, а вносът от петте засегнати от мерките държави възлиза на приблизително 1,78 млрд. евро, посочва Ройтерс.
Размерът на митата е различен за отделните производители. За индийските компании ставката е 9,5 на сто, докато за японските производители достига 27,9 на сто. Повечето тайвански производители, сред които „Чайна Стийл“ (China Steel Corp), ще плащат мито в размер на 20,7 на сто, а за компаниите, които не са съдействали на разследването, ставката е 27 на сто. За виетнамски производители тя е 16 на сто.
Разследването е първото, при което Европейската комисия установява т.нар. особени пазарни условия за две от държавите – Индия и Тайван. Това позволява на Брюксел да използва различен подход при изчисляването на дъмпинговите мита.
Обичайно те биват определяни чрез сравнение между цените, на които производителите продават стоките си на вътрешния пазар, и по-ниските цени за износ. Този метод обаче се прилага само когато се приема, че пазарът функционира при нормални условия. При установени особени пазарни условия Европейската комисия може да коригира вътрешните цени, използвани за изчисленията. Подобен подход вече се прилага спрямо Китай, където вместо местните цени се изчислява референтна нормална стойност въз основа на разходите за производствени ресурси в други държави.
Според Европейската комисия в Индия държавни мерки са довели до изкривяване на цените на желязната руда, а в Тайван увеличеният внос на евтина китайска стомана е оказал значителен натиск за понижаване на местните цени. Поради това Брюксел е направил корекции в цените на стоманата на двата пазара при определянето на антидъмпинговите мита.
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
