Ръководителите на Конференцията на ООН по изменението на климата (КОП31) призоваха днес международната общност да засили борбата с глобалното затопляне при откриването на форума в Турция на фона на повишаващите се температури и зачестяващите бедствия, свързани с климатичните промени, предаде Ройтерс.

В началото на двуседмичните преговори в средиземноморския курорт Анталия представители на ООН и правителствата подчертаха необходимостта климатичните действия да останат приоритет въпреки другите международни кризи, включително войните, рязкото поскъпване на живота и несигурността, свързана с изкуствения интелект.

„Неотложността на настоящия момент трябва да ни тласка напред“, заяви изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата Саймън Стийл. Той предупреди, че постигнатият досега напредък „далеч не е достатъчно бърз“.

Доклад на Програмата на ООН за околната среда, публикуван през октомври, показва, че светът вече се движи към надхвърляне на прага от 1,5 градуса Целзий глобално затопляне, заложен в Парижкото споразумение от 2015 г. В документа се настоява за значително намаляване на емисиите на парникови газове.

Специалният пратеник на Маршаловите острови за КОП31 и регионален пратеник за Океания Тина Стеге подчерта необходимостта от незабавни действия.

„За тихоокеанските островни държави това не е абстрактна дискусия за температурни цели. Става дума за хората, за общностите и за местата, които наричаме свой дом“, заяви тя пред журналисти.

Според публикуван днес доклад на ООН 2026 г. се очертава като една от четирите най-горещи години от началото на наблюденията, като силното проявление на климатичното явление Ел Ниньо допълнително засилва ефектите от глобалното затопляне.

Годината беше белязана от поредица екстремни горещи вълни в Западна Европа и срутване на ледник в Непал. Последвалото наводнение отне живота на над 1450 души, а хиляди други все още се водят за изчезнали.

Турция поставя акцент върху електрификацията на световната икономика

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази надежда, че страната му като домакин на конференцията ще допринесе за постигането на конкретни резултати.

„Целта ни е тази среща на върха да се превърне във форум, на който се постигат конкретни резултати и държавите превръщат обещанията си в действия, защото вече не е време за обещания, които остават само на хартия“, заяви Ердоган пред журналисти на връщане от Азербайджан, според стенограма, разпространена днес от канцеларията му.

Председателството на КОП31 поставя сред основните цели увеличаването на дела на електрификацията в световната икономика от около една пета в момента до над една трета до 2035 г.

Организаторите призовават държавите да подкрепят тази цел чрез подписване на специален ангажимент.

На теория ускорената електрификация би могла да намали емисиите на парникови газове чрез постепенното заместване на превозните средства, отоплителните уреди, котлите, готварските печки и другото оборудване, използващо изкопаеми горива, с електрически алтернативи.

„Искаме хората да усещат резултатите от климатичните преговори във всекидневието си – в сгради, които потребяват по-малко енергия, в чист обществен транспорт, в достъпна енергия и в нови работни места“, заяви председателят на КОП31 и турски министър на околната среда Мурат Курум.

Предложението обаче предизвика критики сред природозащитни организации, тъй като не изисква допълнително необходимата електроенергия да се произвежда от източници с ниски въглеродни емисии.

Това създава предпоставки за разногласия още в началото на конференцията дали електрификацията сама по себе си трябва да бъде смятана за напредък в борбата с климатичните промени.

Войните засилват противоречията около изкопаемите горива

Войната на САЩ и Израел срещу Иран и руската инвазия в Украйна откроиха икономическите последствия от продължаващата зависимост от изкопаемите горива. Нарушенията в доставките доведоха до високи цени на енергоносителите и още повече повишиха инфлацията.

Докато защитниците на климата настояват за по-широко използване на възобновяема енергия, петролната и газовата промишленост реализира значителни печалби, а някои държави със собствени залежи на изкопаеми горива се стремят да увеличат добива си.

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, която за втора поредна година не участва в климатичните преговори, насърчава политиката на максимално увеличаване на производството на петрол, природен газ и въглища в отговор на нарушенията в доставките.

Южна Корея, Индия, Тайланд и други азиатски държави увеличиха зависимостта си от въглищата или предприеха мерки за разширяване на производството на електроенергия във въглищни централи.

„Много хора, които преди може би биха се притеснявали да защитават продължаването на много високото потребление на изкопаеми горива, сега се чувстват окуражени да го правят“, заяви Джон Холдрен от Харвардския университет, бивш научен съветник на бившия американски президент Барак Обама.

Въпреки това внедряването на технологии за производство на възобновяема енергия продължава да се ускорява, подпомагано от износа на евтини технологии за чиста енергия от Китай.

Саймън Стийл заяви пред участниците в конференцията, че възобновяемите енергийни източници са очевидното решение за укрепване на енергийната сигурност.

„Тазгодишният хаос около цените на изкопаемите горива предизвика глобална шокова вълна, която засегна тежко домакинствата и разпространи инфлацията като раково заболяване“, каза той.

„Но решенията са ясни“, добави Стийл, като посочи, че вече изградените мощности за възобновяема енергия са спестили на световната икономика стотици милиарди долари.

Изкуственият интелект изправя пред нови предизвикателства климатичните преговори

Бързото разпространение на изкуствения интелект допълнително усложнява преговорите, тъй като увеличава световното търсене на електроенергия и допринася за нарастването на емисиите на парникови газове.

В рамките на КОП31 Турция ще призове правителства, компании и други институции да подпишат ангажимент, определящ принципи за устойчиво разработване и внедряване на изкуствения интелект.

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Латвия и Естония засилват укрепването на границите си с Русия, като изграждат противотанкови ровове, бетонни заграждения и защитни съоръжения за военнослужещи, предаде ДПА.

Латвийската телевизия съобщи днес, че по четирикилометров участък от източната граница на страната вече са изкопани противотанкови ровове. До началото на следващата година се предвижда да бъдат завършени 27 км от общо планираните 89 км.

Рововете ще бъдат допълнени с други препятствия, включително бетонни противотанкови заграждения, известни като „драконови зъби“.

„Идеята е противникът да се нуждае от различни видове техника, за да преодолее тези препятствия“, обясни представителят на латвийските въоръжени сили Едгарс Бриедис.

По думите му за преминаване през противотанков ров той трябва да бъде запълнен или да се използват подходящи мостови съоръжения, докато за премахването на „драконовите зъби“ е необходима друга техника.

Телевизионният репортаж показа три успоредни редици бетонни противотанкови заграждения, всяко с тегло 1,5 тона и височина малко над 1 метър. До тях ще бъде изкопан ров с дълбочина малко над 2 метра. Двете съоръжения ще бъдат разположени само на няколко метра от граничната ограда с Русия.

В Естония първите бетонни бункери в близост до граничния град Нарва са завършени в края на октомври, съобщи Естонското обществено радио и телевизия (ERR). Съоръженията са проектирани да защитават военнослужещите при преки попадения на артилерийски снаряди.

Други защитни укрития вече са изградени в североизточната и югоизточната част на страната. Те са снабдени с електричество и са оборудвани с комуникационни системи. Поставени са също бетонни и противотанкови заграждения.

„Знаем, че няма да разполагаме с много време, когато противникът премине границата. Нямаме и територия, която бихме могли да отстъпим, за да спечелим време. Затова започваме непосредствено от границата и се стремим да направим възможно най-много още в мирно време“, заяви представителят на естонската армия Айнар Афанасиев.

До края на 2027 г. Естония планира да изгради общо до 600 бункера по границата в североизточната и югоизточната част на страната. Те ще бъдат разположени под земята и ще имат херметично затварящи се входове. Според информацията досега са завършени 28 укрития.

Укрепленията и физическите препятствия са част от общата Балтийска отбранителна линия – съвместна инициатива на Естония, Латвия и Литва за укрепване на източните им граници срещу евентуални военни нападения.

Трите балтийски държави засилиха отбранителните си мерки в отговор на войната на Русия срещу Украйна, която възприемат като пряка заплаха за националната си сигурност.

Източник: БТА