Работата на Европейската комисия е насочена към изграждането на стабилно и конкурентоспособно бъдеще, което носи ползи за хората, работещите и гражданите – на фона на значителни икономически, геополитически и свързани със сигурността сътресения, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес, цитирайки изказване на Роксана Мънзату, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор „Социални права и умения, качествени работни места и готовност“, по време на второто издание на форума „Concordia Summit 2026“.

Обръщайки се към бизнес лидери и представители на работодателите, Мънзату подчерта значението на човешкия капитал като ключов двигател на икономическия успех, като се позова на оценката на бившия италиански министър-председател Марио Драги, че „европейската конкурентоспособност днес зависи по-малко от относителните разходи за труд и повече от знанията и уменията на работниците“.

Основното ѝ послание беше, че хората трябва да бъдат разглеждани като съществена форма на капитал, наред с финансовите ресурси. „Всяка компания, която иска да стартира и да постигне успех, се нуждае както от пари, така и от човешки ресурси“, каза тя, като добави, че Румъния е успяла да постигне икономически резултати и да подобри жизнения стандарт в рамките на ЕС, благодарение на значителна подкрепа чрез европейско финансиране.

Мънзату също така очерта най-новите инициативи на Европейската комисия за укрепване на човешкия капитал – по-конкретно „Пакета за образованието“, представен на 5 ноември, който е насочен към четири основни приоритета.

Първият въпрос е свързан с овладяването на ускоряващия се спад в основните умения на младите хора. Резултатите от PISA сочат влошаване на уменията в областта на четенето, математиката, природните науки и дигиталната грамотност на почти целия европейски континент, с малки изключения, сред които Ирландия и Естония. Този спад продължава вече повече от десетилетие, а след пандемията се е ускорил. За съжаление, Румъния е сред страните в ЕС, в които се наблюдава най-рязко влошаване, отбеляза тя.

ЕС подкрепя държавите членки чрез финансиране, насоки в областта на политиките и механизми за сътрудничество, за да помогне на училищата и учителите да поставят основен акцент върху базовите умения.

„Независимо от очакванията ни по отношение на автоматизацията и изкуствения интелект в преподаването и ученето, основните умения ще определят до каква степен нашите граждани, работници и предприемачи ще останат когнитивно устойчиви, способни на критично мислене и в състояние да функционират в икономиката и в условията на демокрация“, заяви Мънзату.

Вторият приоритет е укрепването на учителската професия. Постигането на подобрения в задължителното образование, професионалното обучение и преквалификацията изисква достатъчен брой мотивирани преподаватели, които получават подкрепа чрез обучение и по-добри условия на труд. Комисията насърчава държавите членки да подкрепят учителите в началото на тяхната кариера, да намалят административната тежест в класната стая и да съдействат на преподавателите при управлението на използването на изкуствен интелект в учебния процес.

Третият приоритет е модернизирането на професионалното и техническото образование, по-специално чрез по-силни партньорства между училищата и бизнеса. Мънзату каза, че Комисията е предложила част от бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност да бъде насочена към трансгранични партньорства между компании и професионални училища, организирани в рамките на европейски вериги за създаване на стойност.

Тези партньорства ще бъдат съсредоточени върху четири стратегически области: чисти технологии, включително възобновяема енергия и електрически превозни средства; цифрови технологии и изкуствен интелект; биотехнологии; и отбрана. Тя също така подчерта отговорността на Румъния за модернизиране на собствената ѝ система за професионално образование, която вече се е възползвала от значително финансиране от ЕС.

Четвъртият приоритет е свързан с изкуствения интелект и технологиите в образованието. Мънзату отбеляза, че ЕС е предложил да се ограничи достъпът на деца до социалните мрежи до навършване на 15-годишна възраст, като се позова на опасения относно пристрастяването и вредите за психичното здраве. Същевременно тя подчерта необходимостта учениците и учителите да бъдат подпомогнати в това да използват изкуствения интелект критично и ефективно.

В тази връзка Комисията предложи създаването на консорциум от държави членки за разработване на технологии и инструменти с изкуствен интелект, предназначени специално за сферата на образованието. Осем държави вече се присъединиха към Консорциума за цифрово образование, чиято цел е да предостави на училищата и учителите безплатни и достъпни инструменти, основани на европейските ценности и стандартите за защита на данните, като същевременно подкрепя развитието на европейските компании в областта на образователните технологии.

Накрая Мънзату посочи, че укрепването на човешкия капитал е само една част от по-широката програма на Комисията за конкурентоспособност.

„Работим по всички направления за подобряване на конкурентоспособността на Европа. Освен човешкия капитал, това включва решаване на въпросите, свързани с цените на енергията, достъпа до суровини и финансиране, както и с фрагментираността на капиталовите пазари в ЕС и необходимостта тя да бъде намалена“, каза тя.

Второто издание на “Concordia Summit 2026” събира бизнес лидери, създатели на политики, регулаторни и надзорни органи, както и европейски партньори, които обсъждат как Румъния може да превърне своето стратегическо географско положение, енергийни и земеделски ресурси, както и ИТ индустрията си, в инвестиции, износ и добре платени работни места.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

По-малко от две седмици след като бившият сръбски президент Александър Вучич претърпя съкрушителна загуба на предсрочните парламентарни избори в Сърбия всеки ден има арести по подозрения в корупция и злоупотреба със служебното положение на кръг от лица, близки до най-влиятелния сръбски политик през последните 14 години.

Падането от власт на правителството, доминирано от Сръбската прогресивна партия (СПП), на която Вучич е основател и скоро се очаква да стане отново неин председател, предизвика верижна реакция и в съдебната система на Сърбия. Дела, забравени в чекмеджетата, се отварят наново, а прокурори и следователи започват да разплитат мрежа от съмнителни сделки и различни форми на незаконни прояви по високите етажи на бившата власт.

Сред най-шумните случаи е арестът на собственика на Алта Банка Давор Мацура, който е заподозрян в кражба на около 45 милиарда динара чрез неоторизиран достъп до хазната на банковата институция.

Арестът и решението на Народната банка на Сърбия да отнеме лиценза на банката и да обяви нейния фалит се състояха в рамките на няколко денонощия. Мацура публично беше свързван със СПП, а банката му имаше значителен бизнес с държавни дружества в Сърбия и голям брой индивидуални руски клиенти.

През последните дни в сръбското общество и в социалните мрежи е изключително популярна теорията, че името ALTA е съкращение (акроним), създадено от първите срички от имената на семейство Вучич: АЛ(Александър) и ТА(Тамара). 

„Не знаят какво да правят с мен, много е трудно, почти невъзможно да се намери сериозна причина“, коментира бившият сръбски президент, като отхвърли твърденията, че е подписвал документи срещу заплащане, и определи заплахите за арест по негов адрес като опит да бъде сплашен.

АЛЕКСАНДЪР ВУЧИЧ НЕ Е СРЕД РАЗСЛЕДВАНИТЕ ЛИЦА 

Към момента няма повдигнато обвинение и разследване срещу Александър Вучич.

Разследването, наредено от президента на САЩ Доналд Тръмп срещу близкия му сътрудник Ричард Гренел поради съмнения за търговия с влияние обаче, може да отвори и въпроса за неговите бизнес връзки с властите в Сърбия, твърди адвокат Йован Раич, цитиран от сръбските медии.

Според неговите твърдения Гренел е в центъра на аферата „Генерален щаб“, която преди това изведе десетки хиляди хора на протест по улиците на Сърбия. От преговори, лобиране за проекта за изграждане на луксозен комплекс на мястото на бомбардираната от НАТО сграда на Генералния щаб на бившата югоармия в Белград,  до лични споразумения с финансовия министър Синиша Мали, който е един от най-приближените до Александър Вучич, „пръстите на Гренел“ в случая с „Генерален щаб“ стигат надълбоко, коментира Раич и изрази категоричното си мнение, че разследването срещу Гренел, е лоша новина за бившите управляващи, включително срещу бившия сръбски президент Александър Вучич.

Гренел е бивш специален пратеник на американския президент Доналд Тръмп за възстановяване на диалога между Белград и Прищина, който не крие близките си връзки с Вучич. Преди три години действащият тогава държавен глава Александър Вучич го награди с Орден на сръбското знаме Първа степен за заслуги в развитието и укрепването на мирното сътрудничество и приятелските отношения между Сърбия и САЩ.

При връчването Вучич определи Гренел като истински приятел на Сърбия и подчерта ролята му в диалога Белград–Прищина, а Гренел призова международната общност да окаже натиск върху косовския премиер Албин Курти за изпълнение на договореностите между двете страни.

Гренел бе използван като неофициален канал от страна на Вучич с искане за лична среща с Тръмп през май миналата година в разгара на антиправителствените протести в Сърбия.

Провалът на срещата съвпадна с разгръщането на мащабен политически скандал в Сърбия около планирания проект на стойност 500 милиона долара за изграждане на хотел и жилищен комплекс в Белград от компанията на зетя на Тръмп Джаред Къшнър на мястото на сградите на бившия Генерален щаб в Белград.

Скоро след това  в Сърбия започнаха арести и бяха повдигнати обвинения за злоупотреба с власт срещу длъжностни лица (включително тогавашния министър на културата Никола Селакович), заподозрени в незаконно отнемане на защитения статут на историческата сграда в Белград в полза на проекта.

Поради разследванията и високият риск от корупция компанията на Къшнър по-късно оттегли инвестиционното си намерение.

ПОСЛАНИЕТО НА СТУДЕНТИТЕ: НИКОЙ НЕ Е НЕДОСЕГАЕМ

Поредицата от арести в Сърбия след изборите продължи с високопоставени полицейски служители, директорът на Републиканския хидрометеорологичен институт, както и управители на публични дружества в Сърбия също бяха арестувани поради съмнения за злоупотреби и манипулиране на обществени поръчки.

Посланието на сръбските студенти, чиято листа спечели абсолютно мнозинство в новия сръбски парламент, бе да бъдат разследвани случаи на корупция, които години наред остават без съдебен епилог. Те поискаха да се спазва принципа на правовата държава, в която никой не трябва да бъде недосегаем и че прокуратурата и съдилищата в Сърбия трябва да си вършат работата – или да понесат отговорност за бездействието си.

„Никой, който си върши работата съвестно и който не е нарушавал закона, няма да бъде уволнен, задържан или по някакъв начин да пострада“, подчертаха представители на Студентската листа.

Още в самото начало на антиправителствените протести, които избухнаха след трагичния инцидент в северния сръбски град Нови Сад на 1 ноември 2024 г., който причини смъртта на 16 души, студентите призоваха институциите в страната да проработят, тъй като според тях, те са част от „пленената държава“ по време на четиринадесетгодишното управление на СПП и Вучич. 

В първите дни след предсрочните парламентарни избори в Сърбия главният прокурор Загорка Доловац назначи комисия, която да започне преглед на дейността на прокурорите по случаите, в които Марко Кричак – бившият началник на специално звено за сигурност в сръбското министерство на вътрешните работи, както и неговите колеги бяха обвинени в насилие срещу участници в антиправителствени протести през лятото на 2025 г.

Девет души, включително осем полицаи и един бивш служител на Министерството на вътрешните работи на Сърбия, са задържани за срок до 30 дни по подозрение в малтретиране и изтезаване на няколко души в гаража на сградата на правителството на Сърбия в нощта на 14 срещу 15 август 2025 г., използвайки сила и заплахи.

Сред арестуваните е и Игор Жмирич, командир на Специалното антитерористично звено към сръбското МВР.

„Заподозрените са били наясно, че „деянието им е неправомерно, но като членове на Звеното за охрана на определени лица и обекти, са причинили голяма болка и тежки страдания на голям брой хора чрез сила и заплахи“, се казва в съобщение на МВР.

Целта им е била да получат информация от протестиращите студенти, да ги сплашат и незаконно да ги накажат, се добавя в съобщението. 

А студентката Николина Синджелич, която още през август миналата година подаде жалба срещу Кричак, съобщи, че в продължение на повече от година не е била изслушана от следствените органи.

Днес адвокатите Владан Манчич и Станко Фуштар, заедно със старши съдия Неманя Джурич, подадоха наказателна жалба срещу Ненад Стефанович, главен прокурор на Висшата прокуратура в Белград, по подозрение в злоупотреба с власт.

Жалбоподателите, които са и кандидати за депутати от листата „ Студентите печелят“, обвиняват Стефанович в сериозни измами в съдебната система. Според твърденията им, главният прокурор е злоупотребил с правомощията си, за да осигури на някои обвиняеми значително по-леки присъди, по-благоприятни правни квалификации на престъплението и дори пълно освобождаване от наказателно преследване чрез оспорвани споразумения за признаване на вината.

ИЗМАМИ НА ИЗБОРИТЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ

В първите дни след провеждането на изборите в северния сръбски град Нови Сад четирима души бяха арестувани по подозрение за купуване на гласове в полза на СПП, докато в Мали Зворник бяха задържани шестима заподозрени, че с помощта на лица от местната администрация и полицията са позволили на граждани от Босна и Херцеговина да регистрират местожителството си в Сърбия, за да могат да гласуват.

А Главната прокуратура в Чачак обяви, че е образувала дело по обвинения в „купуване на гласове“ на парламентарните избори на 25 октомври и унищожаване на официална документация в публични дружества и институции в града след изборите.

Представители на Студентската листа призоваха гражданите да подават сигнали за унищожаване на документи в институциите и публичните дружества.

„Нека първо възтържествува справедливостта, а после ще пристъпим към създаването на правителството“, каза депутат от Студентската листа 

Сандро Гоци, евродепутат и генерален секретар на Европейската демократическа партия (ЕДП), направи официално видео обръщение по повод две години от трагедията в Нови Сад. 

„Европейската демократическа партия застава зад сръбския народ и най-вече зад неговата младеж, която ясно избра европейско бъдеще, основано на правосъдие, свобода и върховенство на закона. Техният кураж представлява най-доброто от европейските ценности“ , каза Гоци, който по време на кампанията няколко пъти покани Александър Вучич на телевизионен диспут.

Още е рано обаче да се каже дали активността на полицията и прокуратурата след убедителната победа на Студентската листа на изборите ще доведат до окончателни присъди и трайна конфискация на имущество, придобито чрез престъпление на бивши управляващи, смятат сръбски анализатори.

„Идва време, когато справедливостта ще почука на вратата на всички виновни“, заяви водачът на Студентската листа Илия Сърданович в едно от първите си изявления след 25 октомври.

Той подчертава, че това трябва да стане строго чрез независимите съдебни органи, без политическа отмъстителност, и добавя, че установяването на върховенството на закона ще бъде сред първите стъпки при сформирането на новото правителство.

Снощи Републиканската избирателна комисия на Сърбия обяви, че според окончателните резултати на изборите Студентската листа печели 140 места в сръбския парламент, а СПП има 103 мандата.

С това решение започват да текат установените от сръбската конституция срокове за излъчване на премиер и съставянето на нов кабинет, които могат да отнемат 90 дни.

Студентската листа обяви, че новото правителство е възможно да бъде съставено до месец и отново застана зад идеята, че само ефективни съдебни присъди може да разрушат старата система на власт в Сърбия и така да опровергаят твърденията на опозицията в лицето на Александър Вучич, че в страната се води нова борба за установяване на контрол върху институциите.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА