Основни обещания на президента на САЩ Доналд Тръмп в областта на икономиката остават неизпълнени близо две години след началото на втория му мандат, сочи анализ на Института за германска икономика (IW). Според мозъчния тръст междинните избори за Конгреса на 3 ноември едва ли ще доведат до съществена промяна в митническата политика на Вашингтон.

Анализът отчита, че митата не са довели до трайно свиване на американския търговски дефицит, а преките чуждестранни инвестиции през 2025 г. са намалели. Икономиката продължава да расте, но създава по-малко работни места, а инвестициите са силно концентрирани в сектора на изкуствения интелект. Войната с Иран допълнително повишава разходите за живот, посочват авторите.

През август 2026 г. търговският дефицит на САЩ е достигнал 130 млрд. долара, с около 35 млрд. долара повече спрямо август 2024 г.

Делът на ЕС в дефицита е намалял от 20 на 7 на сто, главно заради увеличения американски износ към европейския пазар, особено на енергия. Делът на Китай е спаднал от 29 на 14 на сто. Дефицитът в търговията с Германия се е променил сравнително слабо и е възлизал на 5,8 млрд. долара спрямо 6,6 млрд. долара през август 2024 г.

Преките чуждестранни инвестиции в САЩ през 2025 г. са били 248 млрд. долара, което е спад с 8,2 на сто спрямо предходната година и с 18 на сто спрямо средното равнище за периода 2015–2024 г. Инвестициите в американската промишленост са нараснали спрямо 2024 г., но са останали с около една пета под средната стойност за десетилетието.

Държавният дълг на САЩ за първи път е надхвърлил 40 трилиона долара. В началото на 2026 г. съотношението му към брутния вътрешен продукт е било 123 на сто, а годишните лихвени разходи надхвърлят 1 трилион долара.

Според анализа войната с Иран и намаляването на данъците са основни фактори за натиска върху публичните финанси. По-високите лихвени проценти ще оскъпят допълнително обслужването на дълга.

Американската икономика е нараснала с 2,3 на сто през 2025 г. след 3 на сто през 2024 г. Същевременно през миналата година са създавани средно около 10 000 работни места месечно спрямо около 200 000 през 2023 г.

Авторите очакват евентуално опозиционно мнозинство в Конгреса да бъде недостатъчно за преодоляване на президентско вето, което би ограничило възможностите за промяна на митническата политика.

„САЩ остават важен търговски партньор за Германия и ЕС. Несигурността обаче ще продължи и след междинните избори“, заявява Самина Султан, експерт по външна търговия в института.

Според нея германските предприятия трябва да се подготвят за запазване на сегашния курс на икономическата и митническата политика поне до януари 2029 г.

Източник: БТА

Най-голямата криптоборса в света „Байненс“ (Binance) днес възобнови тегленето на биткойни и съобщи, че поетапно ще възстанови и тегленето на други криптовалути, след като покри 95% от откраднатите при хакерската атака срещу платформата активи на стойност 6,3 милиарда долара, предаде Ройтерс.

Атаката, която американското Федерално бюро за разследване (ФБР) свързва със Северна Корея, е най-голямата кражба на криптовалути в историята, а според анализатори може да се окаже и най-големият финансов обир изобщо.

Криптоборсата, основана в Китай, съобщи на страницата си за текущото състояние на услугите малко след 06:00 ч. по Гринуич, че планираното възобновяване на тегленията е започнало. Първият етап обхваща 15 криптоактива, сред които биткойн, етер, XRP и доджкойн.

„Байненс“ съобщи, че е възстановила откраднати криптоактиви на стойност 6 милиарда долара, като е използвала собствени средства за закупуване на заместващи активи. Останалите 5% се състоят от криптовалути с по-ниска ликвидност, чието набавяне в необходимите количества може да отнеме повече време.

Вчера ФБР обяви, че зад атаката стои подкрепяна от севернокорейската държава хакерска група, известна като „ТрейдърТрейтър“ (TraderTraitor).

Пхенян от години отрича да използва свързани с държавата хакерски групи за шпионаж, финансови кражби и набиране на приходи. Севернокорейското представителство в Женева и посолството на страната в Китай не са отговорили на запитванията за коментар.

Според ФБР разследващите са установили, че членове на групата преобразуват откраднатите активи в криптовалутата етер. Бюрото очаква хакерите да предприемат допълнителни действия за изпиране на средствата чрез свързани технологии.

Американските компании за анализ на блокчейн трансакции „ТРМ Лабс“ (TRM Labs) и „Чейналисис“ (Chainalysis) посочиха, че основната част от кражбата е извършена за около 20 минути късно в четвъртък и носи характерните белези на предишни мащабни атаки, приписвани на Северна Корея.

Американският президент Доналд Тръмп обаче заяви вчера, че Вашингтон все още не е сигурен дали Пхенян стои зад кражбата.

„Не знаем дали е Северна Корея, но ако е така, ще разговаряме със Северна Корея за това“, е казал Тръмп пред журналисти според негово изявление, публикувано от Белия дом в социалната мрежа Екс.

Междувременно „Байненс“ работи с партньори от сектора за блокиране на част от засегнатите активи. До петък е било установено местонахождението на откраднати средства на стойност около 3 милиарда долара, съобщи компанията.

Криптоборсата многократно увери клиентите си, че ще поеме финансовите загуби от атаката. За целта тя е заделила около 6,34 милиарда долара собствени средства.

Парите за закупуване на заместващи криптовалути идват от фонда за защита на потребителите при извънредни ситуации (SAFU), който разполага с резерви в биткойни на стойност 1 милиард долара, както и от застрахователния фонд за търговия с фючърси и корпоративните резерви на компанията.

Единият от двамата изпълнителни директори на „Байненс“, И Хъ, съобщи вчера, че ще бъдат използвани 50% от средствата във фонда SAFU, като компанията се ангажира впоследствие да възстанови размера му до около 1 милиард долара.

Другият изпълнителен директор, Ричард Тън, определи хакерската атака като „сложна операция“, включваща компрометиран лаптоп и злонамерен софтуер, предназначен да изтрива следите от действията си и по този начин да затруднява разследването.

Цените на криптовалутите се понижиха в петък, докато „Байненс“ се опитваше да увери клиентите си, че средствата им са в безопасност.

Според изследователи от „ТРМ Лабс“ през миналата година при близо 150 хакерски атаки са били откраднати криптовалути на стойност 2,9 милиарда долара.

„Байненс“, която позволява на потребителите да купуват, продават и търгуват с цифрови активи, има 335 милиона регистрирани потребители по света. Според годишния ѝ отчет за 2025 г. компанията е управлявала клиентски активи на стойност около 162,8 милиарда долара.
 

Източник: БТА

Икономическите условия в повечето африкански държави се подобряват през последното десетилетие, докато сигурността, върховенството на закона и политическите свободи се влошават в значителна част от континента, сочи проучване на фондация „Мо Ибрахим“ (Mo Ibrahim Foundation), представено днес в Кайро и цитирано от ДПА.

Изследването обхваща периода от 2016 до 2025 г. Според него 44 от 54-те африкански държави са постигнали напредък в икономическите условия, а в 34 е отчетено влошаване на сигурността и върховенството на закона.

Почти половината от населението на континента живее в 25 държави, в които двете тенденции се наблюдават едновременно.

При оценката са отчетени защитата на хората от насилие, спазването на закона от правителствата и независимостта на съдебните решения. Държавите, постигнали напредък в тези области, отчитат средно и по-голямо подобрение на икономическите условия.

Най-съществен е напредъкът в инфраструктурата, особено при мобилните мрежи, достъпа до интернет и електроснабдяването. Здравеопазването, образованието и равенството между половете също получават по-добри средни оценки. Сред положителните промени е засилената правна защита срещу насилието над жени.

Същевременно изследването отчита отстъпление в политическото участие и сигурността. В много държави възможностите за действие на гражданските организации и други обществени групи са ограничени. По-ниски оценки получават и свободата на изразяване и вероизповедание, както и механизмите за контрол върху правителствената власт.

В 31 държави общата оценка за политическото участие, правата и равенството се е влошила.

По общия индекс 30 страни подобряват резултата си спрямо 2016 г., 23 отчитат спад, а една остава без промяна. Сред държавите с понижени оценки са някои от най-многолюдните на континента, включително Нигерия, Демократична република Конго и Южна Африка. Поради това повече от половината африканско население живее в страни с влошена обща оценка.

Сейшелите оглавяват класацията, следвани от Мавриций и Кабо Верде. Мароко за първи път влиза сред първите десет, като споделя седмото място със Сенегал.

На последно място е Южен Судан, а непосредствено пред него са Сомалия и Судан.

Най-рязко влошаване е отчетено в Буркина Фасо, която е засегната от ислямистко насилие и нарастващи ограничения на политическите свободи след двата военни преврата през 2022 г.

Нигерия, най-многолюдната държава в Африка, също отчита значителен спад. Според проучването в страната са се влошили както икономическите условия, така и сигурността и върховенството на закона.

Особено сериозно е отстъплението и в Судан, където от 2023 г. продължава опустошителна гражданска война.

Фондация „Мо Ибрахим“, създадена от суданския бизнесмен със същото име, публикува индекса от 2007 г. Той оценява управлението в африканските държави чрез показатели за сигурността, политическите права, икономическите условия, здравеопазването и образованието.

Източник: БТА