Румънската митническа служба уведоми полицията и започна вътрешно разследване, след като стана ясно, че сума от близо 700 000 евро, иззета от митнически служители през януари 2026 г. и съхранявана впоследствие в митническия пункт за пътници на международното летище „Хенри Коанда“ (Отопени), е изчезнала. Това се посочва в информация на службата, публикувана на официалната ѝ интернет страница. 

Парите са били иззети на 9 януари 2026 г. на летището от лице, пристигащо от Дубай, по време на операция за митнически контрол. Впоследствие са били поставени в специално определено място за съхранение до изясняване на правния им статут.

Към момента на изземването отговорните лица е трябвало да спазят определени процедури, включително съставяне на опис на паричните средства и записване на серийните номера на банкнотите.

Липсата е установена в процеса на връщане на средствата, след като е издадено разпореждане за приключване на случая. При проверка на чантата, в която са се съхранявали парите, е открито, че в нея има само една банкнота и листове хартия.

„Помещението за съхранение не е оборудвано със система за видеонаблюдение, но коридорът за достъп се наблюдава“, посочва цитираният източник и допълва, че полицията провежда разследване, за да установи обстоятелствата, при които сумата е изчезнала.

Междувременно, в рамките на вътрешна проверка, митническите органи разглеждат спазването на процедурите по изземване, описване и съхранение на вещите, както и отговорностите на лицата, които са имали достъп до въпросното помещение.

Източник: БТА

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган определи критиките на Европейския съюз по отношение на меморандума за разграничаване на изключителните икономически зони на Турция и Либия в Средиземно море като неоснователни. Документът беше подписан през 2019 г., но едва миналата седмица получи одобрението на парламента, базиран в Източна Либия.  

Европейският съюз определи споразумението като нищожно и изрази силното си недоволство от ратификацията на документа, тъй като според Брюксел той нарушава суверенните права на трети държави и не е съобразен с международното морско право.

„Нито една от последвалите критики след одобрението на споразумението, основно от Европейския съюз, не е основателна. Нашата политика по отношение на Източното Средиземноморие е пределно ясна. Така да се каже, нашата цел не е да вкараме гол на някого по отношение на Източното Средиземноморие. Искаме само да отстояваме нашите права, цели и (зона – бел. ред.) на управление.  Отстояваме позицията, че несъгласията трябва да бъдат решавани мирно и чрез диалог с всички, с които споделяме общо море. Очакваме най-напред от Европейския съюз, а след това и от всички останали държави, същото градивно поведение. Всички трябва да знаят това – агресивните изказвания, откъснати от реалността, не са от полза за никого. Турция и без това не е държава, която очертава своята политики според тези, които поощряват подобни изказвания. Нашият ориентир и във вътрешната, и във външната ни политика са интересите на Турция. Дори това да е свързано с плащане на цена накрая, няма да се поколебаем да направим това, което е добро за Турция. Искаме да бъде проявено уважение към това“, коментира Ердоган в изявление след заседанието на турското правителство, което беше излъчвано на живо в официалните му профили в социалните мрежи. 

През изминалата седмица турският външен министър Хакан Фидан коментира, че моментът е подходящ за обединението на Либия, в която две правителства се борят за властта след падането от власт и убийството на Муамар Кадафи през 2011 г. Днес Ердоган също видя надежда за обединение на страната, която според него намира израз в одобрението на меморандума с Турция за определяне на изключителните икономически зони. 

„Ратификацията носи удовлетворение и по още една причина – позицията на Турция за единна Либия, намери изражение в (ратифицирането на) споразумението и това е изключително ценно. Другото ценно в това решение е, че въпреки политическите си различия, когато става дума за теми, свързани с националните интереси, либийските ни братя действат заедно. Смятам, че засилването на този дух е изключително обнадеждаващото по отношение на сигурността и благосъстоянието на Либия. Искам да заявя следното от все сърце: ние вярваме, че пътят, който води към мира, благосъстоянието и сигурността, минава през единството и заедността“, заяви Ердоган. 

Той подчерта, че Турция не иска разделение, нито в Либия, нито в друга мюсюлманска страна и че Анкара ще продължи да води диалог за това с всички държави, ангажирани с този процес. 

Меморандумът беше подписан през 2019 г. от международно признатото правителство. Либийската Камара на представителите обаче, която го ратифицира, заседава в град Тобрук, който е контролиран от бунтовническите сили на маршал Халифа Хафтар.

На меморандума се противопоставя предимно Гърция, която заявява, че той нарушава суверенните ѝ права в района южно от остров Крит, които произтичат от Ковненцията на ООН по морско право. От своя страна Турция не е страна по конвенцията и поддържа своя интерпретация за обхвата на континенталния шелф и изключителните икономически зони на страните от региона.

Източник: БТА

По време на разкопки в местността Тавшанлъ Хьоюк (Тavşanlı Höyük) в окръг Кютахия, Западна Турция, са бил намерени отпечатъци от лапи на куче, стъпвало върху суров глинен кирпич, оставен да съхне преди около четири хиляди години, съобщи агенция Анка, позовавайки се на изявление на министъра на културата и туризма Мехмет Нури Ерсой.

„При разкопките ни в Кютахя попаднахме на отпечатъци, оставени от наш четириног приятел върху все още неизсъхнал кирпич. Този кирпич, намерен сред отломките на сграда от бронзовата епоха, унищожена от пожар, някога е бил градежен елемент от стена“ цитира думите му агенцията.

Отпечатъците от лапи върху него са съхранили един малък момент от ежедневния живот отпреди четири хиляди години, отбелязва Ерсой, уточнявайки, че Тавшанлъ Хьоюк е един от най-големите градове от бронзовата епоха, разкрит в Западен Анадол.  

По мнението на археолозите следите от кучешки лапи върху находката са останали по повърхността при втвърдяването на кирпича, след като животното е минало върху него, докато е материалът бил все още влажен.

Използван по-късно като градивен елемент в стената на къщата, кирпичът е останал сред отломките, след като сградата от бронзовата епоха е била разрушена при пожар.

Разкопките в града продължават от 2021 г. насам под ръководството на проф. д-р Еркан Фидан.

Следите от лапи върху кирпича показват, че освен сградите и артефактите, подобни проучвания документират и малки, неочаквани детайли от ежедневието на града отпреди около четири хиляди години, допълва агенцията.

Източник: БТА