Свят
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че „незаконните протести“ през следващите дни ще бъдат забранени

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че „незаконните протести“ през следващите дни ще бъдат забранени, докато на демонстрантите от организирани групи, като например профсъюзи, ще бъдат предложи алтернативни маршрути за шествията, с цел да се защитят търговските обекти, предаде Ройтерс.
Макрон се изказа след среща по-рано днес с представители на разузнавателните служби и министри, на която обсъдиха кризата.
Френският президент също така заяви, че крайнолеви „провокатори“, както и вандали, стоят зад бунтовете и грабежите от миналата събота в цяла Франция.
По-рано днес френските власти в редица градове забраниха организирането на планираните за днес протести в различни части на страната, след уикенд, белязан от сблъсъци и масови погроми – най-сериозните безредици във Франция от години, отбелязва Асошиейтед прес.
Вълненията в Париж и други френски градове предизвикаха решителни мерки за сигурност от страна на правителството. В някои райони на френската столица, както и в други градове, където спокойствието вече е възстановено, беше въведен полицейски час.
Демонстрациите, планирани за днес в Париж, Лион, Лил и Гренобъл, бяха забранени – мярка, която някои възприемат като нарушение на правото на французите да протестират.
Ученически и студентски организации обаче заявиха, че ще продължат да се мобилизират, въпреки че есенната ваканция започна тази седмица.
Полицията в Париж заяви, че забраната е необходима предвид риска от улични сблъсъци, подобно на тези, които избухнаха през уикенда, когато групи от маскирани младежи влязоха в сблъсъци с полицейските сили, ограбиха магазини и подпалиха автомобили.
Забраната в Париж ще бъде в сила до 20:00 ч. местно време и ще важи за райони, включващи Елисейския дворец, двете камари на парламента и основните жп гари в града. В обхвата ѝ попадат и райони в центъра на Париж, които бяха сериозно засегнати от разграбвания.
Планираните за днес протести се разглеждаха като подготовка за голямата демонстрация в събота, когато се очаква да се присъединят активисти от движението на „Жълтите жилетки“, чиито протести срещу цените на горивата разтърсиха Франция през 2018 и 2019 г., отбелязва АП.
Някои от тези протести, включително шествията в Лион, също ще бъдат забранени, съобщиха местните власти.
Френският министър-председател Себастиен Льокорню, който вчера се срещна с представители на профсъюзите, заяви, че за събота е планирана мащабна операция по сигурността, за да се предотврати повторение на насилието от страна на малки групи бандити, което разкри недостатъци в мерките за сигурност.
По-рано през седмицата френският министър на правосъдието Жералд Дарманен заяви, че 123 души са били вкарани в ареста от началото на проявите на насилие през уикенда.
Министърът на правосъдието каза още, че сред извършителите на мародерства и хората, нападнали полицаите, 95 процента са мъже, 70 процента са пълнолетни. „Сред задържаните има всякакви хора – както с имигрантски произход и чужденци, така и такива, които са напълно интегрирани и са французи“, подчерта той.
Източник: БТА
Свят
Деветима убити при бомбардировка срещу бойци на въоръжена групировка в Колумбия, заяви президентът

Девет души са били убити при удари срещу лагер на партизани в югозападна Колумбия, обяви президентът Абелардо де ла Есприеля, цитиран от Франс прес.
Операцията срещу бунтовници от Армията за национално освобождение е била извършена в селски район на департамента Каука, коридор за наркотрафик с засилено присъствие на въоръжени групировки.
„Извършихме бомбардировка тази нощ в Каука и ликвидирахме девет бандити“, заяви усмихнатият президент, след като получил информация за резултатите от операцията по време на събитие в град Перейра.
Няколко часа по-рано той публикува в Екс видеозапис, на който дава заповед за атаката на министъра на отбраната чрез радиовръзка.
С подкрепата на САЩ десният държавен глава провежда политика на твърда ръка срещу бунтовническите групировки, останали въоръжени след мирното споразумение от 2016 г., довело до разоръжаването на някогашната могъща партизанска организация ФАРК.
От встъпването му в длъжност на 7 август въздушните удари са отнели живота на над 50 души, включително най-малко седем непълнолетни.
Това е втората бомбардировка срещу Армията за национално освобождение, извършена от неговото правителство. Партизанската групировка с идеология, вдъхновена от Че Гевара, често извършва нападения срещу сили на реда, политически представители и цивилни в районите под свой контрол. Тя финансира дейността си чрез наркотрафик, незаконен добив и изнудване.
Каука е един от регионите в Колумбия с най-големи площи, използвани за незаконни насаждения, чиито приходи са предмет на ожесточена борба между въоръжените групи.
Армията за национално освобождение е най-старата действаща бунтовническа въоръжена група на континента с над шест десетилетия история. Групировката води мирни преговори с предишното ляво правителство на президента Густаво Петро, но без да се стигне до споразумение.
Източник: БТА
Свят
Разногласията ми с Тръмп не са на лична основа, заяви Зеленски

Изправен пред засилен натиск от страна на САЩ, украинският президент Володимир Зеленски предупреди президента на САЩ Доналд Тръмп да не прави допълнителни отстъпки към Русия и заяви в интервю за Си Ен Ен, че вдигането на санкциите би направило Москва по-силна, предаде ДПА.
„Моето отношение към Путин е напълно ясно. Смятам, че ако отменим санкциите, ще го направим по-силен“, каза Зеленски. „Това не е нещо лично между мен и президента Тръмп и, разбира се, съм против всякакво премахване на санкциите.“
Отношенията между САЩ и Украйна се влошиха рязко през последните седмици. Зеленски заяви, че Тръмп е „на грешната страна на историята“, след като сключи сделка за доставки на дизелово гориво с руския президент Владимир Путин и отмени санкциите срещу Русия.
Появиха се и съобщения, че основателят на СпейсЕкс Илон Мъск е разпоредил ограничаване на скоростта на сателитния интернет Старлинк, който е от ключово значение за украинската армия.
Сега Зеленски подчертава, че напрежението между страната му и Вашингтон няма нищо общо с личностите на лидерите. Той предупреди също, че Путин няма намерение да прекрати войната.
Украинският президент каза, че срещата му в Осло с американския преговарящ Стив Уиткоф е била продуктивна, но добави, че не е убеден в готовността на Путин за мир. Вчера Киев отново беше подложен на руски атаки.
„Ако дадете нещо на Путин, той ще поиска всичко. Ще поиска всичко“, каза Зеленски и добави, че именно затова очаква партньорите на Украйна да не му дават възможност да стане по-силен.
Путин е играч, но играе с човешки животи, смята украинският му колега.
Зеленски потвърди готовността на Украйна да замрази сегашните фронтови линии, за да бъде постигнато прекратяване на огъня, да спре кръвопролитието и двете страни да седнат на масата за преговори.
Той обаче подчерта, че отстъпването на територии, които са под украински контрол, не подлежи на обсъждане.
Украинският президент отправи също така две конкретни искания към съюзниците на страната си: да не отменят санкциите срещу Русия и да предоставят на Украйна по-модерни оръжия.
Източник: БТА
Свят
Северна Корея е заложила 960 000 мини по границата от 2024 г. насам, твърди Сеул

Северна Корея е заложила около 960 000 противопехотни мини по границата си с Южна Корея от 2024 г. насам, според оценки на южнокорейската армия, цитирани от няколко депутати, предадоха Йонхап и ДПА.
Военни експерти изчисляват, че в Демилитаризираната зона (ДМЗ) са заложени над 2 милиона мини, включително поставените от южнокорейските въоръжени сили. Според информацията около половината от тях са били добавени през последните две години.
ДМЗ представлява буферна зона с ширина около 4 километра, която разделя двете Кореи след края на Корейската война от 1950-1953 г.
Северна Корея значително укрепи границата си с Юга от началото на 2024 г. Лидерът Ким Чен-ун нареди унищожаването на всички исторически пътни и железопътни връзки между двете страни, а Пхенян също така поставя мини, изгражда бариери и допълнителни огради от бодлива тел.
Разширяването на граничните укрепления е увеличило риска от инциденти. На 21 септември трима южнокорейски войници бяха ранени, някои от тях тежко, при взрив на севернокорейска мина. Севернокорейското ръководство отрече всякаква отговорност за случая.
Укрепването на границата отразява отказването на Ким Чен-ун от целта за обединение на двете Кореи. От създаването си през 1948 г. Северна Корея официално поддържаше стремеж към обединение с Юга. Ким започна да се дистанцира от тази политика в края на 2023 г., когато обяви Южна Корея за „главен враг“. След това Северна Корея премахна всички препратки към обединението с Юга от своята конституция.
Корейският полуостров остава разделен между комунистически Север и демократичен Юг след Корейската война. Конфликтът приключи с примирие, но двете държави не са подписвали мирен договор.
/АГ/
Източник: БТА
-
Обществопреди 3 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 2 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 3 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
