Значението на генеричните и биоподобните лекарства за достъпа до лечение, устойчивостта на здравната система и развитието на българската фармацевтична индустрия бяха сред основните теми на юбилейната конференция, с която Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФАРМА) отбеляза 25 години от създаването си.

Форумът се проведе в София под патронажа на Комисията по здравеопазването към 52-рото Народно събрание и събра представители на институциите, фармацевтичната индустрия и медицинската общност.

„Днес отбелязваме 25 години история, последователност и отдаденост на една важна кауза – осигуряването на достъпни, качествени и ефективни лекарствени терапии за българските пациенти. През тези 25 години Българската генерична фармацевтична асоциация утвърди своята роля като активен и отговорен партньор в развитието на здравеопазването в България. Генеричните лекарства са не просто икономическа алтернатива – те са инструмент за по-широк достъп до лечение, за устойчивост на здравната система и за по-ефективно използване на обществените ресурси“, каза председателят на БГФАРМА Николай Хаджидончев при официалното откриване на конференцията.

Проф. д-р Костадин Ангелов, председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание, подчерта стратегическото значение на генеричната фармацевтична индустрия за България и необходимостта от предвидима законодателна среда, която да насърчава производството и да гарантира достъпа на пациентите до лечение. „Няма държава в света, която да не разчита на генеричните и биоподобните лекарства, за да се бори с всички социалнозначими заболявания, които са и водещите причини за смъртност в целия свят. За съжаление, България е пионер в Европейския съюз по заболеваемост и смъртност точно от тези социалнозначими заболявания. Дори най-богатите икономики в света разчитат на генеричните лекарства, защото именно чрез тях постигаме основния принцип в медицината – цена, медицински ефект“, каза Ангелов.

Според оповестените на събитието данни, България произвежда 10% от всички генерични лекарствени продукти в Европейския съюз, а използването им осигурява на Националната здравноосигурителна каса спестявания от 2020 г. насам над 200 млн. лв. годишно. За периода 2020 – 2025 г. общият размер на реализираните спестявания надхвърля 1 млрд. лева. Генеричните лекарства представляват 75% от обема на лекарствения пазар в опаковки у нас, но за тях се изразходват под 10% от средствата на НЗОК за медикаменти.

Българската генерична фармацевтична индустрия е структуроопределящ отрасъл за националната икономика. В страната работят 40 фармацевтични производства, осигуряващи заетост на около 19 000 души. Годишният производствен капацитет на заводите достига 10 млрд. таблетки и капсули, 140 млн. стерилни ампули, 30 млн. сиропи и суспензии и 30 млн. гелове и мехлеми.

Така фармацевтичната индустрия допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт на България. Мащабът на индустрията и нейният принос към икономиката представляват стратегическо предимство за страната, което изисква последователна държавна политика за съхраняване на производствения капацитет и създаване на благоприятни условия за развитието на сектора.

Генеричните лекарства имат ключово значение не само за икономическата ефективност на здравната система, но и за достъпа на пациентите до лечение. Осем от всеки десет изписани лекарствени продукта са генерични, което позволява осигуряването на качествена терапия за голям брой пациенти при значително по-нисък разход на публични средства.

Европейските предизвикателства пред сектора бяха представени от Адриан ван ден Ховен, генерален директор на Medicines for Europe. Той акцентира върху нарастващия натиск над производителите вследствие на поскъпването на енергията, суровините, транспорта и регулаторните изисквания, като в същото време цените на генеричните лекарства в Европа продължават да намаляват.

Според представените данни за периода 2015 – 2024 г. общият индекс на потребителските цени се е повишил с 30%, докато цените на генеричните лекарства на десетте водещи доставчици са намалели с 8%. „Устойчивият достъп до лекарства не може да се гарантира единствено чрез политика на най-ниската цена. Европа се нуждае от предвидима регулаторна среда, конкурентоспособно производство и условия, които позволяват на повече производители да останат на пазара. Генеричните и биоподобните лекарства са съществена част от решението – те осигуряват достъпно лечение за пациентите и освобождават ресурс за иновации в здравеопазването“, посочи Адриан ван ден Ховен.

Той допълни, че Medicines for Europe поставя акцент върху необходимостта от промяна на моделите на ценообразуване и обществените поръчки, така че те да отчитат не само цената, но и сигурността на доставките, производствените разходи и поддържането на реална конкуренция.

Особен потенциал за развитие имат биоподобните лекарства. По данни, представени от Medicines for Europe, от 2006 г. насам те са осигурили на европейските здравни системи спестявания в размер на 56 млрд. евро. До 2032 г. се очаква 110 биологични лекарства да загубят пазарната си ексклузивност в Европа, което открива значителни възможности за навлизане на биоподобни терапии и разширяване на достъпа до лечение.

Сред важните европейски инициативи е предложеният Законодателен акт за критично важните лекарства (Critical Medicines Act), разработен в отговор на уроците от пандемията от COVID-19. Той предвижда мерки за укрепване на производството, сигурността и непрекъснатостта на доставките, включително национални планове за устойчивост, критерии за сигурност при обществените поръчки и стимули за производството на критично важни лекарствени продукти.

Научните и фармакологичните аспекти на достъпа до лечение бяха във фокуса на презентацията на чл.-кор. проф. Георги Момеков, дфн, декан на Фармацевтичния факултет към Медицински университет – София. Той разгледа ролята на генеричните и биоподобните лекарства в съвременната терапия и значението на достъпността като част от реалната ефективност на лечението. Момеков подчерта, че доказаната ефикасност на едно лекарство не е достатъчна, ако пациентът няма реален достъп до него.

Генеричните и биоподобните лекарства имат двойна обществена полза – позволяват повече пациенти да получават качествена терапия на достъпна цена и създават възможност освободените средства да бъдат насочени към други терапевтични потребности. Според проф. Момеков устойчивият достъп до лечение изисква не само достъпни цени, но и надеждно снабдяване, предвидимо финансиране и непрекъснатост на терапията.

Проф. Григор Димитров, главен директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара (БСК), постави акцент върху предизвикателствата пред лекарствения бюджет в България и устойчивостта на публичното здравно осигуряване. Според представените данни за периода 2016-2025 г. разходите на НЗОК за лекарства са нараснали 3,7 пъти – от 616 млн. лв. до близо 2,3 млрд. лв.

Той подчерта, че непрекъснатото увеличаване на финансовия ресурс без промяна в управлението на системата не гарантира по-добри резултати за пациентите. Като възможно решение проф. Димитров представи поетапното въвеждане на програмно бюджетиране, при което финансирането се обвързва не само с обема на медицинската дейност, но и с качеството, ефективността и измеримите здравни резултати. Проф. Димитров коментира, че не е достатъчно всяка година да увеличаваме средствата за здравеопазване, ако не променяме начина, по който ги управляваме. Трябва да преминем от въпроса колко медицинска дейност закупуваме към въпроса какви здравни резултати постигаме с наличния ресурс.

В последвалата дискусия бяха разгледани възможностите за провеждане на последователна лекарствена политика, която да гарантира достъпно лечение, ефективно използване на публичните средства и предвидими условия за работа на производителите. Сред поставените приоритети бяха преглед на правилата за ценообразуване и рефериране на лекарствата, включително възможността за временен мораториум върху процедурите по рефериране, намаляване на допълнителните финансови тежести за притежателите на разрешения за употреба на генерични и биоподобни лекарства и запазване на настоящия им статут в бюджета на НЗОК и през 2027 г.

Беше подчертано, че при планирането на лекарствения бюджет е необходим стратегически баланс между иновативните и генеричните терапии, така че стремежът към краткосрочни икономии да не доведе до значително по-високи разходи за лекарства за домашно лечение. Особено внимание беше отделено и на необходимостта от предварително разработен национален план за действие при извънредни ситуации в здравеопазването, който да включва конкретни мерки за непрекъснатост на веригите за доставки и осигуряване на достатъчни количества критично важни генерични лекарства за лечение на масовите социалнозначими заболявания.

Специалният юбилеен панел „25 години БГФАРМА – история и визия“ проследи развитието на асоциацията и българската генерична фармацевтична индустрия през последния четвърт век.

В края на форума изпълнителният директор на БГФАРМА д-р Евгени Тасовски заяви, че от изключително важно значение е държавата да възприеме и утвърди стратегическата значимост на генеричните и биоподобни лекарствени продукти за осигуряване на непрекъснатия достъп до лекарствена терапия за българските граждани, страдащи от масовите социалнозначими заболявания на достъпни цени и да набележи мерки за запазването им на аптечния пазар.

Конференцията завърши с юбилейна церемония по награждаване, посветена на приноса за развитието на БГФАРМА и генеричния фармацевтичен сектор в България.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg