Растящите цени на храните и горивата, липсата на финансиране за образованието, състоянието на обществените услуги и високите цени на жилищата и високите наеми създадоха взривоопасна обстановка за една на протести в Европа.

В продължение на седмици тълпи от хора излизат по улиците на големите градове, при което се стигна до арести, грабежи, ранени и прояви на насилие във Франция, Италия и Албания. В Испания и Португалия се появиха палаткови лагери в знак на протест срещу непосилно високите наеми и комунални разходи.

Младите европейци изпитват „силно чувство на несигурност и липса на контрол“, казва Мария Силвестре, професор по социология в Университета на Деусто в Испания.

„Когато определени обстоятелства се съчетаят, внезапно се появява искра, която може да насочи това недоволство и да изкара хората по улиците“, добавя тя.

Градовете се превръщат в бойни полета в момент, в който водещи икономики в ЕС, включително Франция, Италия и Испания, се приближават към ключови избори. Междувременно крайнодесните партии постигат изборни успехи в Германия и биха могли да го направят и в други държави.

Всичко това се случва и в критичен момент за европейската подкрепа за Украйна. Президентът Доналд Тръмп прави дипломатически жестове към руския президент Владимир Путин, докато Русия е обвинявана в извършването на все по-чести хибридни атаки срещу държави от НАТО.

Десните политици се възползват от хаоса. Макар протестите във Франция да изглеждат широко подкрепени от различни обществени групи, вчера Тръмп обвини имигрантите за разрушенията в публикация в социалната си платформа Трут соушъл. „Мигрантите превзеха Франция. Трябва БЪРЗО ДА ЗАТВОРЯТ ГРАНИЦИТЕ!“, написа той.

Много от протестите са подхранвани от разочарованието на младите хора. Други участници, включително маскирани лица, облечени в черно, са допринесли за избухването на насилие. Френските власти и полицията обаче не са обвинили имигрантите за случващото се.

Ето какво стои зад вълната от недоволство в различните държави.

Франция: недоволството от състоянието на френските училища прерасна в по-широки протести

Във Франция, която има многовековна традиция на масови обществени протести, гимназисти организират блокади и демонстрации от повече от три седмици. Те настояват за повече ресурси за училищата, които според тях страдат от недостиг на персонал и са в лошо състояние, особено в по-бедните квартали.

Впоследствие протестите се разраснаха, след като към тях се присъединиха френският синдикат Обща конфедерация на труда и други активисти, докато учениците бяха в есенна ваканция.

Исканията на разрасналото се протестното движение вече са свързани и с растящите разходи за живот и обществените услуги.

Въпреки че стотици хиляди души участваха в мирни шествия, безредиците през уикенда доведоха до 2400 ареста и сериозни нарушения на обществения ред в различни части на Франция. В Париж, Марсилия, Лион и Бордо имаше грабежи. В Лимож пламъци обхванаха кметството от XIX век и почти унищожиха сградата. Някои училища също бяха подпалени.

Ученици и участници в безредиците хвърляха запалителни бомби, а силите на реда отговориха със сълзотворен газ. Стотици хора бяха ранени.

Френският президент Еманюел Макрон осъди насилието в събота, като обвини крайнолеви активисти, че се опитват да предизвикат хаос чрез нападения срещу сгради и полицията.

„Онези, които разграбваха, ще трябва да платят за нанесените щети, а онези, които се опитаха да разрушат Републиката, ще понесат отговорност“, заяви Макрон в неделя в телевизионно обръщение.

Испания: жилищната криза и недоволството в образованието

В Испания учители от началните и средните училища започнаха безсрочна стачка в Мадрид миналата седмица с искания за по-добро заплащане и условия на труд. Недоволни учители организираха подобни стачни действия и в други части на страната през тази година.

На централния мадридски площад „Пуерта дел Сол“ от седмици има десетки палатки в знак на протест срещу растящите жилищни разходи. Повод за недоволството стана изгонването от жилището ѝ на 87-годишната Марикармен, която по-късно почина в болница.

Впоследствие подобни палаткови лагери се появиха и в други испански градове.

Общественият натиск накара управляващото социалистическо правителство да одобри мерки за осигуряване на достъпни жилища. Те обаче не получиха достатъчна подкрепа в парламента, което доведе до обявяването на предсрочни избори от премиера Педро Санчес за ноември.

За ноември беше обявена и обща стачка –  първата от 14 години насам.

Подобни протести срещу жилищната криза избухнаха и в най-големите градове на Португалия – Лисабон и Порто – както и в Барселона, която е сред основните центрове на проблемите с прекомерния туризъм и недостъпните жилища в Испания.

Минималната работна заплата в Испания е 1221 евро, докато средният месечен наем за апартамент с площ от 80 квадратни метра е около 1130 евро, сочи анализ на бизнес изданието „Експансион“.

„По-голямата част от заплатата ми отива за наема. Съквартирантът ми също се затруднява да свързва двата края, точно както и аз“, казва 20-годишната Диана Мансанарес, сервитьорка, която участва в палатковия лагер в Мадрид. „Това е моята реалност и реалността на повечето от нас, които живеем в този град“, допълва тя.

Италия: протести за работа, здравеопазване и по-високи заплати

Движението „Италия на площада“ мобилизира хиляди демонстранти, които настояват за по-добри възможности за работа, здравеопазване, образование и достъпни жилища, както и за по-високи заплати.

Според правителствени данни инфлацията в Италия се е повишила до 4,2% през септември, надхвърляйки нивото от 3,8% за Еврозоната.

След мирните шествия избухнаха безредици в Торино и Болоня, както и в Милано –  финансовата и модната столица на Италия. Там маскирани участници в безредиците влязоха в сблъсъци с полицията, разграбваха магазини и подпалваха имущество.

Полицията в Милано съобщи, че 271 души са били арестувани, повечето от тях непълнолетни, а 14 служители на силите за сигурност са били ранени по време на двата дни на безредици.

Междувременно новосформирана група, нарекла себе си „Движение 17 октомври“, обяви това, което определя като „постоянна мобилизация“. Организацията призовава за демонстрации всяка събота от 15 ч. в градове из цяла Италия.

Албания: протестите срещу правителството се разрастват

В столицата на Албания – Тирана, антиправителствените протести продължават повече от седмица.

Сблъсъците се изостриха, след като ученици и студенти се присъединиха към широкото антиправителствено движение „Фламинго“, което настоява за оставката на социалистическия премиер Еди Рама.

Рама осъди протестиращите, като заяви, че са „идеологизирани и радикализирани“ от антифа – общо наименование за слабо организирани крайнолеви активисти в САЩ. Там президентът Доналд Тръмп обяви движението за терористична организация.

Сред основните искания на протестиращите в Албания е борбата с корупцията.

Името на движението „Фламинго“ идва от естественото местообитание на този пернат вид в район, в който правителството на Рама се е съгласило да разреши строителни работи по мащабен луксозен туристически проект, свързан с Джаред Къшнър  – зетя на Тръмп.

Според уебсайта на движението протестиращите настояват също за защита на здравеопазването, образованието и държавните пенсии.

Сърбия: студентите срещу корупцията и политическата власт

В Сърбия университетските студенти, които водят масови антикорупционни протести от близо две години, се противопоставят на опита на бившия популистки лидер на балканската страна Александър Вучич да се върне на власт чрез парламентарните избори.

Бившият авторитарен президент се стреми да бъде назначен за министър-председател след вота на 25 октомври.

Смята се, че предизборната битка ще бъде оспорвана между партията на Вучич и подкрепяната от младежите партия „Студентска листа“. Това прави резултата от вота несигурен и засилва опасенията от възможни прояви на насилие.

Превод от английски: Габриела Големанска

Източник: БТА