Европейският съюз (ЕС) „осъжда категорично“ нападенията на агресивни еврейски заселници на окупирания Западен бряг, включително срещу европейски дипломати, каза днес говорител на ЕС по въпросите на външната политика, цитиран от Ройтерс. 

Той направи този коментар ден след като белгийският външен министър Максим Прево заяви, че израелски заселници са нападнали палестинци, европейски дипломати и френски кмет при отделни инциденти на Западния бряг. 

„Отбелязваме с одобрение изявленията на няколко израелски представители, които осъдиха атаките, но очакваме пълна отговорност, както и ефективни мерки за предотвратяване на по-нататъшни актове на насилие и агресивно тормозене срещу палестинци, включително по време на текущия сезон на събиране реколтата от маслини, както и срещу журналисти“, заяви говорителят на ЕС. 

Вчера група от еврейски заселници атакува автомобили, превозващи европейски дипломати, на Западния бряг, припомня ДПА. Военният кореспондент Дорон Кадош написа в социалната мрежа Екс, че заселниците са атакували автомобили на дипломати от Франция, Белгия и Полша.

Той добави, че според очевидци, седем маскирани мъже са заобиколили дипломатически автомобил с техните джипове, преди да разбият прозореца и да поискат хората в тях да се идентифицират. На видеозапис се вижда дипломат да лежи на земята. Инцидентът се случи по време на събирането на реколтата от маслини в село Тайбе. 

Посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби осъди остро насилието, извършено от израелски заселници по време на събирането реколтата от маслини на Западния бряг, при което бяха ранени няколко палестинци, както и журналистката и фотограф на в. „Вашингтон пост“ Хайди Ливайн, като отвратителен терористичен акт, извършен от маскирани страхливци“, предаде Асошиейтед прес.

В публикация в Екс той призова за „пълно разследване, арест и наказателно преследване с цялата строгост на закона на всеки, който е участвал в това“. 

Ливайн беше сериозно ранена при нападението близо до село Абу Фала на Западния бряг. Американската журналистка е била повалена на земята и ритана многократно, а телефонът и камерата ѝ са били отнети, пише изданието, за което работи. Ливайн е получила порезни рани по цялото тяло, има счупено ребро и четири счупени прешлена, съобщи „Вашингтон пост“. Тя е получила медицинска помощ в болници в Рамала и Израел.  

Левин беше сериозно ранен при нападението в петък в селото Абу Фалах в Западния бряг. Израелската полиция разследва и нападение, извършено от израелски заселници срещу европейски дипломати в събота в друго село в Западния бряг. Насилието на заселниците срещу палестинците се увеличи значително през тази година и достигна нов пик през последните седмици, тъй като Израел планира да проведе избори на 27 октомври. 

Източник: БТА

Укрепването на цифровата независимост на Европа, създаването на европейски изкуствен интелект и защитата на личните данни бяха сред темите, обсъдени от българските участници във втората сесия на Европейския граждански панел (ЕГП) за демократичната устойчивост, която се състоя онлайн от 16 до 18 октомври. Това казаха за БТА Михаела Колева от Ямбол, Габриела Караджонова-Малчева от Пловдив и Стефан Русев от Ивайловград, които заедно с Александър Стоев от Стара Загора бяха сред 150-те участници в панела, избрани на случаен принцип от 27-те държави членки на Европейския съюз (ЕС).

За избора на представители от България в ЕГП е сертифицирана фондация ХАЛО с управител Кристина Йорданова.

В тематичните групи през последните три дни българските участници обсъдиха възможностите Европа да засили контрола си върху технологиите, да развива собствен изкуствен интелект и да гарантира по-добра защита на информацията на европейските граждани.

Работата по темата е била предизвикателна заради широкия обхват на въпросите и големия обем информация, посочи Габриела Караджонова-Малчева. По думите ѝ участието на експерти от Европейската комисия е помогнало на гражданите да определят посоката на работа и да формулират препоръки. Тя открои като важно предимство възможността участниците да се запознаят с различни гледни точки и опита на граждани от други европейски държави.

„Смятам, че за да допринесем  за демократичната устойчивост е важно да заемаме активна граждански позиция за случващото се в момента в страната ни и в Европа. От нас зависи да направим демокрацията устойчива, а не от управляващите, които са само временно на власт. Важно е всеки да се ангажира активно за по-доброто бъдеще на Европа!“, отбеляза още Габриела Караджонова-Малчева.

Михаела Колева също отчете, че информираността, активното гражданско участие и изискването за отчетност от институциите са ключови за устойчивата демокрация.

„За да изградим една силна и независима Европа, е необходимо да бъдем граждански активни, да се интересуваме от случващото се, да изискваме от институциите и политиците и да се борим за промяната. Европейският съюз ни дава много възможности, стига да се възползваме от тях и да бъдем максимално отговорни към процесите в страната ни и в Европа, защото информираността и ангажираността са ключът към устойчивата демокрация“, каза още Колева.

Тя акцентира и върху необходимостта Европа да бъде независима в технологичната сфера и да постави защитата на личните данни сред основните си приоритети.  

Стефан Русев също отбеляза, че дискусиите са били насочени към по-голям контрол върху технологиите, от които Европа зависи. Според него създаването на европейски изкуствен интелект би дало възможност за по-добра защита на данните и за ограничаване на риска информация да напуска границите на ЕС.

В рамките на тридневната среща участниците съпоставиха своите приоритети с мерките на Европейския щит за демокрацията и обсъдиха възможни решения с помощта на експерти. Работата премина в тематични групи и пленарни дискусии чрез онлайн платформата Interactio.

Първата сесия се състоя от 18 до 20 септември в Брюксел. Тогава участниците обсъдиха какво укрепва доверието в демокрацията, кои са основните заплахи пред нея и как гражданите могат да участват по-пълноценно във вземането на решения.

В резултат бяха очертани четири приоритетни области – възможности за гражданско участие, намаляване на дистанцията между гражданите и институциите, информация и технологии и укрепване на общественото единство. Те включват 12 тематични направления, сред които гражданското образование, отчетността на политиците, доверието в институциите, независимата журналистика, проверката на фактите и влиянието на изкуствения интелект.

Заключителната трета сесия е насрочена за 20–22 ноември в Брюксел. Тогава препоръките ще бъдат финализирани, подложени на гласуване и представени на Европейската комисия. Те ще бъдат обобщени в граждански доклад, който ще допринесе за работата на Комисията по укрепване на демокрацията. Предвижда се след приключването на панела да бъде организирана и среща за обратна връзка, на която представители на Комисията да обяснят как препоръките ще бъдат взети предвид при разработването на политики.

Източник: БТА

Франция се изправя днес пред разрушенията от един от най-бурните дни на безредици от години, след като протестите срещу високите цени и състоянието на обществените услуги доведоха до смъртта на един демонстрант, раняването на стотици полицаи и арестуването на близо 1800 души, предаде Ройтерс.

Демонстрациите в цялата страна вчера прераснаха в бунтове, при които беше подпалена сграда на кметство, магазини бяха разграбени, а няколко сгради бяха покрити с графити, докато групи от протестиращи влязоха в сблъсъци с полицията в градове из цялата страна.

Един протестиращ почина от сърдечен арест по време на демонстрациите в столицата Париж, където полицията извърши рекордните 855 ареста.

В цяла Франция полицията задържа около 1800 души, а повече от 500 полицаи бяха ранени, съобщи министърът на вътрешните работи Лоран Нуниез.

Над половин милион души се присъединиха към шествията в десетки градове, което бележи сливането на продължилото един месец ученическо движение с по-широкото социално недоволство срещу нарастващите разходи за живот и влошаващите се обществени услуги.

Докато стотици хиляди протестираха мирно, подстрекаващи към масови безредици групи нападаха обществени сгради, разграбваха луксозни бутици и супермаркети и атакуваха полицейски автомобили и служители.

„Няма място за насилие в нашата република“, написа френският президент Еманюел Макрон в Екс, докато безредиците се разрастваха късно снощи.

„Онези, които са разграбвали, атакували префектурите, както и магазини, и дори са ограбили нашите кметства, ще бъдат преследвани и наказани“, добави Макрон.

Мащабна операция по почистване започна в Лил, Марсилия, Страсбург, както и в Бордо, където група маскирани протестиращи нахлу в резиденцията на местния префект.

В Париж разбити витрини, изгорели велосипеди и написани със спрей лозунги свидетелстваха за ден, който започна предимно с мирни демонстрации, но прерасна в насилие.

В Лимож работници оценяваха щетите по 143-годишната сграда на кметството, която беше частично разрушена при палеж.

Безредиците засилиха натиска върху Макрон и неговото правителство. Френският премиер Себастиен Льокорню заяви, че правителството няма да се остави да бъде „сплашено“ от насилието, и обвини за безредиците „ултралевите“ и престъпниците, на фона на предстоящите президентски избори през следващата година.

Министърът на икономиката Ролан Лескюр обеща подкрепа за собствениците на търговски обекти, които са претърпели загуби.

„Тези, които нанасят щети на имоти, ще си платят, ще поправят щетите и ще бъдат държани отговорни за намерението си да посеят хаос“, посочи в изявление Лескюр.

Кметът на Бордо Тома Казньов заяви, че в неговия град са били ограбени до 100 магазина, докато кметът на Марсилия Беноа Паян обяви спешна финансова помощ в подкрепа на предприятия, засегнати от насилието.

По данни на Асоциацията на френските търговци и дистрибутори са били нанесени щети на общо 1500 търговски обекта, предаде Франс прес.

Тя оценява щетите на стотици милиони евро.

Френският президент Еманюел Макрон ще направи обръщение към нацията днес в 20:00 ч. (21:00 ч. българско време), съобщи Елисейският дворец, цитиран от Ройтерс.

Агенцията отбелязва, че протестите във Франция започнаха миналия месец заради условията в училищата и недостига на учители в работническите предградия, преди да се разраснат в движение срещу неравенството, съкращенията на публичните разходи и повишаващите се разходи за живот.

Източник: БТА