Главният съветник на турския президент Реджеп Тайип Ердоган Мехмет Учум заяви, че има голяма вероятност следващите президентски и парламентарни избори в Турция да бъдат свикани предсрочно през март или април 2028 г., съобщиха турският вестник „Джумхуриет“ и турската телевизия „Т 24“. Свикването на подобни предсрочни избори с решение на турския парламент би позволило на Ердоган да се кандидатира за президентския пост отново, въпреки че вече е достигнал максималния брой мандати на поста, разрешени от настоящата турска конституция.

„Провеждането на изборите през март или април 2028 година до голяма степен вече е сигурно“, заяви Учум вчера в интервю за турския канал „А Хабер“, в рамките на което коментира и инициативата за изготвяне на нова конституция на страната, за която отбеляза, че „вероятно ще се проточи във времето след изборите от 2028 г. и се очаква да бъде финализирана чак през 2029 г.

По-рано Учум беше посочил, че вижда като добра възможност провеждането на предсрочни избори за президент и парламент в Турция на 16 април 2028 г. – дата, на която се отбелязва годишнината от референдума през 2017 г., с който в Турция бе приета президентската форма на управление.

Следващите редовни общи избори (за президент и парламент) в Турция са насрочени за май 2028 г., което означава, че графикът, описан от Учум, би изтеглил гласуването с един или два месеца по-рано. Тази разлика е от значение, тъй като конституцията на Турция ограничава президентите до два петгодишни мандата, но позволява на президент, който изкарва втори мандат, да се кандидатира още веднъж, ако парламентът свика предсрочни президентски и парламентарни избори.

Такова решение изисква поне 360 гласа в 600-местния парламент на Турция, съгласно член 116 от настоящата конституция на страната. Президентът също може да свика предсрочни избори, но по този начин не се активира изключението, което позволява нова кандидатура по време на втори мандат.

Към момента обаче управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието (ПСР), чийто лидер е Ердоган, и нейните съюзници имат общо 331 места, което ги оставя с 29 гласа под необходимите за свикване на подобни предсрочни избори.

Източник: БТА

Политическият комитет на партия Съюз за спасение на Румъния (ССР) реши днес единодушно парламентаристите от партията да гласуват против встъпването в длъжност на правителството на Лука Никулеску, съобщава Аджепрес.

„Едно правителство, което ще бъде ръководено от централата на Социалдемократическата партия и което ще се опира на токсичното мнозинство с (крайнодесния) Алианс за обединение на румънците не може да има нашата подкрепа. Румъния има нужда от функциониращо правителство, но не на всяка цена“, заяви лидерът на партията Доминик Фриц.

ССР е част от коалиционното правителство на премиера либерал Илие Боложан, което беше свалено през май с вот на недоверие, подкрепен от Социалдемократическата партия (СДП) и Алианс за обединение на румънците (АУР).

В съобщението се отбелязва, че ССР ще продължи работата си в полза на румънците от опозиция. „И ще градим решително онзи реформаторски политически алианс, който да спечели следващите избори“, изтъкна още Фриц.

По думите му „СДП се опитва да представи като решение за политическа стабилност връщането към модел на управление, базиран на разхищението на обществени средства, запазването на привилегиите и блокирането на реформите, от които Румъния има нужда“.

Дипломатът Лука Никулеску, който е четвъртата поред номинация за премиер, внесе снощи в парламента управленската програма и състава на предложеното от него правителство, което включва членове на СДП – най-голямата парламентарна сила, както и независими. 

Изслушванията на предложените министри са насрочени за понеделник (19 октомври), а гласуването в пленарна зала – за вторник (20 октомври). За да встъпи в длъжност новото правителство, то трябва да получи най-малко 233 гласа в парламента. 

Източник: БТА

Президентите на 13 европейски държави призоваха за укрепване на европейското единство, конкурентоспособността и способността на Европейския съюз да реагира на геополитическите предизвикателства, без да отстъпва от демократичните си ценности. Това се посочва в заключенията от 21-вата среща на Групата „Арайолуш“, проведена в словенския град Бърдо при Кран под домакинството на президента на балканската страна Наташа Пирц Мусар, съобщи правителствената пресслужба на Словения.

Под мотото „Европейският съюз във време на множество кризи: между оттеглянето и постоянството“ държавните глави на Австрия, Естония, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Малта, Словакия, Португалия и Словения обсъдиха европейската интеграция, сигурността, икономическата устойчивост и ролята на Европа в международните отношения. 

Сред основните теми бяха руската агресия срещу Украйна, нерегламентираната миграция и развитието на изкуствения интелект. Участниците подчертаха необходимостта от решителни действия при запазване на демокрацията, човешките права, върховенството на закона и солидарността. Те изтъкнаха също значението на международното право и многостранното сътрудничество за мира и стабилността.

Президентите отбелязаха, че конкурентоспособността, социалната сигурност и икономическата устойчивост са взаимно свързани, а реформите трябва да включват активно обществото. Особено внимание беше отделено на младите хора и необходимостта от равни възможности за развитие и професионална реализация.

В дискусиите бяха разгледани и психологическите последици от кризите. Социологът и философ Рената Салецъл предупреди, че страхът и чувството за безпомощност пред мащабни заплахи могат да прераснат в гняв срещу отделни хора и групи. Тя обърна внимание на отслабването на социалните връзки и засилването на грубостта и презрението в общественото пространство.

Участниците подчертаха, че сигурността включва не само военната и националната отбрана, но и доверието, чувството за принадлежност и възможността за достоен живот. Според тях устойчивостта на европейските общества зависи и от способността им да водят диалог и да решават конфликтите по мирен път.

Източник: БТА