Икономическия и социален съвет (ИСС) на България не подкрепя предложеното от Ирландското председателство на Съвета на ЕС намаление на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г., като свиването на бюджета на Европейския съюз с 8 на сто поставя под риск възможността за реакция по устойчив, адекватен и стабилен начин на нарастващите икономически, социални и геополитически предизвикателства. Това се посочва в декларация на ИСС, която отразява консенсусната позиция на работодателските организации, синдикатите и гражданските организации относно бъдещето на европейския бюджет.

ИСС настоява за ускоряване на преговорите по дългосрочния бюджет и запазване на политиките за сближаване и Общата селскостопанска политика като основни стълбове на европейското финансиране. Според съвета потенциалните съкращения трябва да бъдат целенасочени и пропорционални, а не хоризонтални.

В декларацията се изразява несъгласие и с предложеното намаление на Европейския фонд за конкурентоспособност с 13 на сто, на програмата „Хоризонт Европа“ с близо 10 на сто и на Инструмента за свързаност с 14 на сто. ИСС предупреждава, че съкращенията в последния могат да застрашат икономическата сигурност на фона на нарастващата уязвимост на критичната инфраструктура.

Съветът възразява срещу намаляването на средствата за Кохезионната и Общата селскостопанска политика и настоява за отделен бюджет за развитие на селските райони. Той предлага и Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) да остане самостоятелен инструмент за подкрепа на заетостта, социалното приобщаване и развитието на уменията, със запазено финансиране.

ИСС не подкрепя предложените нови собствени ресурси, базирани на Европейската схема за търговия с емисии и акцизите върху тютюневите изделия, тъй като според съвета те биха имали непропорционално тежък финансов ефект върху по-малките държави членки, включително България. Съветът настоява и за запазване на правилото N+3 вместо предложеното N+1 при усвояването на средствата.

В декларацията ИСС подкрепя включването на Социалния план за климата и възможността държавите членки сами да решават дали да прехвърлят средства от Социалния фонд за климата към националните и регионалните планове за партньорство. Съветът настоява също за преразглеждане на системата ETS2 и отлагане на въвеждането ѝ най-рано до 2030 г., както и за отлагане на изискванията по Регламента за емисиите на метан.

ИСС подчертава необходимостта от целенасочена подкрепа за регионите по източната граница на ЕС, включително в Черноморския регион, заради нестабилната геополитическа обстановка.

Източник: БТА

Страните, които внасят енергия и не участват във веригата за създаване на стойност на изкуствения интелект, изостават още повече, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на заключителна пресконференция след годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

Георгиева и министърът на финансите на Саудитска Арабия Мохамед ал-Джаадан, председател на Международния паричен и финансов комитет, обобщиха основните изводи от срещите и обсъжданията за състоянието на световната икономика.

Георгиева определи световната икономика като устойчива, но предупреди, че перспективите са съпътствани от значителни рискове. Сред тях са инфлацията, високият държавен дълг, климатичните рискове и несигурността около развитието на изкуствения интелект.

Тя отбеляза, че изкуственият интелект е основен фактор за подкрепа на икономическия растеж, но предупреди срещу прекомерната зависимост от един двигател на растежа. По думите ѝ това е като да стоиш на един крак.

Различията в перспективите пред отделните икономики стават все по-видими. Георгиева посочи, че разговорите по време на срещите са се различавали съществено в зависимост от това дали дадена страна е сред тези с големи инвестиции в изкуствен интелект, или се намира в регион, засегнат от война.

„Тази разлика – дали си част от веригата за създаване на стойност на изкуствения интелект и износител на енергия, който не е засегнат от война, или си в обратната ситуация – внасяща енергия страна, която не е част от тази верига, означава, че изоставаш още повече“, заяви Георгиева.

Тя подчерта, че устойчивостта не възниква сама по себе си, а е резултат от добри политики и силни институции. В същото време фискалните и енергийните буфери на много държави са изчерпани, инфлацията остава упорита, а по-високите лихви увеличават натиска върху обслужването на дълга.

Според Георгиева правителствата трябва да извлекат ползите от изкуствения интелект, като същевременно управляват рисковете. Необходими са предпазни механизми, които да защитават хората, бизнеса и държавите, както и сътрудничество между правителствата, компаниите в сектора и останалите заинтересовани страни.

Тя посочи, че централните банки трябва да продължат да се съсредоточават върху ценовата стабилност, финансовите министерства – върху укрепването на публичните финанси, а регулаторите – върху рисковете, свързани със задлъжнялостта, небанковите финансови институции, кибератаките и измамите.

Георгиева съобщи и за нови ангажименти за над 100 милиона долара от 10 партньори за финансиране на дейности за развитие на капацитета. Сред тях са Франция, Германия, Ирландия, Италия, Япония, Казахстан, Люксембург, Нидерландия, Испания и Швейцария.

В началото на пресконференцията Мохамед ал-Джаадан заяви, че световната икономика показва устойчивост, но натрупващите се предизвикателства подлагат на изпитание икономическата стабилност и растежа.

Той подчерта, че войните и конфликтите имат не само тежки хуманитарни последици, но и икономическа цена, която се разпространява отвъд засегнатите региони. Нарушенията в работата на ключови морски пътища и търговски маршрути застрашават енергийната и продоволствената сигурност.

Сред останалите рискове Ал-Джаадан открои търговското напрежение и нарушенията във веригите на доставки, които увеличават несигурността и натиска върху цените. Високият държавен дълг и нарастващата доходност по държавните облигации засилват финансовите уязвимости и затягат условията за финансиране.

Той предупреди, че макар изкуственият интелект да създава възможности за повишаване на производителността, развитието му крие и риск от задълбочаване на икономическите различия.

„Няма място за самодоволство“, заяви Ал-Джаадан, като призова за политики, които да укрепят устойчивостта на икономиките и да подкрепят дългосрочния растеж.

Според него фискалните власти трябва да разработват надеждни средносрочни планове за възстановяване на бюджетните буфери, като същевременно защитават уязвимите групи и инвестициите, които подпомагат растежа.

Ал-Джаадан подчерта и значението на независимостта на централните банки за ценовата стабилност и доверието в икономическата политика. Структурните реформи трябва да създават условия за растеж, основан на частния сектор, и за повече инвестиции.

Той призова за международно сътрудничество за преодоляване на прекомерните глобални дисбаланси и търговското напрежение. При преструктурирането на дълга е необходимо процедурите да бъдат навременни, предвидими и координирани, включително в рамките на Общата рамка на Г-20.

Председателят на Международния паричен и финансов комитет изтъкна също значението на сигурните и устойчиви енергийни потоци и свободата на корабоплаването. Той призова за подкрепа на държавите, изправени пред проблеми с дълга, и за укрепване на капацитета на МВФ да подпомага страните с ниски доходи.

Ал-Джаадан отбеляза, че участниците в срещите са приветствали прегледите на политиките на МВФ, обхващащи надзора, анализа на данните, кредитната дейност и развитието на институционалния капацитет. Той призова за своевременно, ефективно и последователно прилагане на договорените мерки.

По думите му е необходим МВФ, който се основава на квоти и разполага с достатъчно ресурси. Реформите в квотите и управлението на фонда трябва да запазят ефективността му и да гарантират, че той отразява адекватно състава на световната икономика.

„Трайна стабилност и просперитет могат да бъдат постигнати единствено чрез по-голяма икономическа интеграция, а не чрез фрагментация“, заяви Ал-Джаадан.

Подкрепа за държавите с ниски доходи

В отговор на въпрос за държавите с ниски доходи Георгиева заяви, че икономическите политики трябва да бъдат съобразени с конкретните условия във всяка страна. Тя посочи необходимостта от справедливо събиране на приходите, включително от облагане на по-богатите, и от разходи, които подпомагат растежа и развитието на изкуствения интелект, като същевременно защитават уязвимите групи.

Георгиева предупреди, че инфлацията действа като данък върху бедните. Тя посочи, че МВФ работи за осигуряване на ресурси за Тръста за намаляване на бедността и растеж, чрез който фондът предоставя финансиране при облекчени условия. Взетите решения позволяват обемът на това кредитиране да бъде повече от три пъти по-голям спрямо равнището преди настоящата рамка.

По думите ѝ много държави с ниски доходи са подобрили фискалните си позиции и в редица от тях не се налага драматично приспособяване. Въпреки това разходите за обслужване на дълга остават сериозно предизвикателство.

Георгиева посочи, че съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт се увеличава в богатите държави, докато при страните с ниски доходи леко намалява. В същото време делът на приходите, който тези страни отделят за обслужване на дълга, е нараснал от 8 на 14 процента през последните години заради инфлацията и по-високите лихви.

Тя призова дългът, който е неустойчив, да бъде преструктуриран бързо и ефективно. Когато дългът е устойчив, но страната изпитва недостиг на ликвидност, е необходимо да се мобилизират вътрешни ресурси и да се осигури координирано международно финансиране, което да създава условия за частни инвестиции.

Различни перспективи пред Близкия изток и Северна Африка

По отношение на Близкия изток и Северна Африка Георгиева заяви, че МВФ е понижил прогнозите си за икономическия растеж в региона. Тя отбеляза, че възможностите на отделните държави да поемат външни сътресения са различни.

Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са провели реформи и са изградили буфери, които им помагат да смекчат последиците от сътресенията. Други държави навлизат в криза след продължителни трудности и с ограничен капацитет за реакция.

Георгиева посочи, че МВФ подкрепя Ирак с финансиране и икономически политики след отправено искане от властите. С Ливан се водят интензивни разговори и е постигнат значителен напредък към програма, но остава още работа. Програмата за Египет се очаква да приключи до края на годината, а Йордания е посочена като пример за успешно изпълнявана програма.

Ал-Джаадан отбеляза, че инвестициите на Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив са помогнали за смекчаване на последиците от енергийната криза в световен мащаб.

Източник: БТА

Царевицата поскъпна рязко тази седмица на европейските борси заради слабата реколта, а захарта се задържа близо до най-високите си нива от 19 месеца. Това сочи анализът на експертите на Софийската стокова борса (ССБ).

Пшеницата на Чикагската борса се търгуваше в тесен диапазон около 246-248 долара за тон. На борсата „Юронекст“ (Euronext) декемврийският договор поскъпна от около 242 евро за тон в края на миналата седмица до 248,25 евро (около 278 долара за тон) в сряда, подкрепен от по-слабото евро, засиленото търсене и покупките от фондовете, които увеличиха нетните си дълги позиции.

Царевицата на Чикагската борса остана под натиск и декемврийският договор временно падна с максимално допустимия дневен лимит, затваряйки на около 189-190 долара за тон. На „Юронекст“ картината беше обратна: ноемврийският договор поскъпна от около 273 евро за тон в петък до 303 евро (около 339 долара за тон) в сряда, като само за два дни добави 26 евро. Разликата между европейската и американската царевица вече надхвърля 140 долара за тон, а фуражната пшеница в Европа е по-изгодна от царевицата.

Захарта се задържа близо до най-високите си нива от 19 месеца, но без нов ръст. Суровата захар в Ню Йорк (мартенски договор) се движеше в диапазона около 466 долара за тон, а бялата захар в Лондон (декемврийски договор) – на 561,10 долара за тон.

На Софийската стокова борса след сделките от началото на месеца за хлебна пшеница на 198 евро за тон, сега остава и котировката „купува“ за фуражна пшеница на 192 евро за тон.

Има предлагане на множество видове консервирани храни и сделки се осъществиха съответно за: пастет „Апетит“ на 2,56 евро за килограм, пълнени пиперки на 2,71 евро за килограм, боб яхния на 2,01 евро за килограм, зелеви сарми с ориз на 2,79 евро за килограм, скумрия в собствен сос на 3,02 евро за килограм и пилешко месо с ориз на 2,89 евро за килограм. Продават се и конфитюр „Ягода“ на 3,25 евро за килограм и мармалад „Шипка“ на 3,71 евро за килограм.

В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ през тази седмица се реализираха сделки за природен газ без акциз на 772,20 хил.н.куб.м, за автомобилен бензин А95Н от 1308 до 1359 евро за хиляда литра, за дизелово гориво Е5 в диапазон 1525,62-1545,69 евро за хиляда литра и за дизелово гориво Б6 на 1550 евро за хиляда литра. Газьол за ПКЦ се продаде от 1491,21 до 1820,52 евро за хиляда литра и газ пропан бутан на 484 евро за хиляда литра.

Източник: БТА