Водещите индекси на европейските фондови пазари приключиха последната търговска сесия за седмицата с ръстове и отбелязаха най-силната си седмица от края на юни. Силните корпоративни резултати спомогнаха да се смекчи негативният ефект от глобалната разпродажба на акции на технологични компании, съобщи Ройтерс.

Във Франкфурт DAX се повиши с 239,99 пункта или 0,95 на сто до 25 622,61 пункта, докато парижкият CAC 40 нарасна с 22 пункта или 0,28 на сто до 7956,7 пункта.

Лондонският FTSE 100 прибави 41,55 пункта или 0,38 на сто до 10 881,9 пункта.

Широкообхватният STOXX 600 е нагоре с 4,58 пункта или 0,72 на сто до 644,74 пункта.

„Тази седмица показа колко е важно инвестициите да бъдат диверсифицирани, когато силно концентрираните вложения в американския технологичен сектор са под натиск“, заяви Даниела Хатърн, старши пазарен анализатор в „Кепитъл.ком” (Capital.com).

Разпродажбите на силно поскъпнали книжа на технологични корпорации през седмицата бяха предизвикани от опасенията, че разработването на инфраструктура за изкуствен интелект става все по-зависимо от дългово финансиране, както и от нарастващата конкуренция от Китай.

Настроенията на пазарите обаче бяха подкрепени от добри финансови резултати на нидерландския производител на литографски машини за чипове Ей Ес Ем Ел (ASML), на германския производител на оборудване за полупроводниковата индустрия „Айкстрон“ (Aixtron), както и на шведския производител на телекомуникационно оборудване „Ериксон“ (Ericsson).

„Много добрият сезон на финансовите отчети ще повиши значително нагласите на инвеститорите. Това може отново да тласне пазарите към някои от достигнатите наскоро върхови равнища“, посочи Майкъл Фийлд от „Морнингстар“ (Morningstar).

Очаква се печалбите на компаниите, включени в индекса STOXX 600, да нараснат с 20,7 на сто през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Прогнозата е малко по-ниска от очаквания преди седмица ръст от 21 на сто, показват данни на компанията оператор на борсовата платформа в британската столица „Лондон сток ексчейндж груп“ (London Stock Exchange Group -LSEG) и Системата за прогнози на институционалните брокери (I/B/E/S – Institutional Brokers’ Estimate System) – финансова база данни за публично търгувани компании.

Сред компаниите, които ще публикуват финансовите си резултати през следващата седмица, са германската САП (SAP), швейцарската А Бе Бе (ABB) и „Барклис“ (Barclays).

Акциите на „Айкстрон“ поскъпнаха с 6 на сто, след като компанията отчете повече поръчки от очакваното за третото тримесечие и потвърди прогнозата си за цялата година.

Книжата на „Нордекс“ (Nordex) прибавиха 12,3 на сто към стойността си, след като производителят на вятърни турбини за наземни инсталации отчете по-висока от очакваната основна печалба за третото тримесечие и повиши прогнозата си за маржа на печалбата за цялата година.

Акциите на френския производител на електрическо оборудване „Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric) първоначално поскъпнаха, но впоследствие поевтиняха с 1,8 на сто. Промишлената група повиши за втори път прогнозите си за основната печалба и приходите през 2026 г.

Технологичният сектор остана без промяна, а книжата на компаниите от здравния сектор поевтиняха с 0,3 на сто, след като през предходните две търговски сесии бяха поскъпнали с над 4,6 на сто.

Сред останалите компании, чиито акции поскъпнаха по-значително, бяха тези на швейцарския производител на храни и напитки „Нестле“ (Nestlé), които прибавиха 1,7 към стойността си, след като „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) повиши оценката си за книжата на компанията до категория „могат да надхвърлят очакванията“ (overweight), което означава препоръка за по-голям дял в инвестиционните портфейли.

Това подкрепи индекса на хранителните компании и производителите на напитки, който нарасна с 1,4 на сто.

Междувременно окончателните данни за инфлацията в еврозоната през септември, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), показаха годишен ръст от 3,8 на сто, което съвпадна с очакванията на икономистите, но остана значително над целевото равнище от 2 на сто на Европейската централна банка (ЕЦБ), което показва, че инфлационният натиск продължава да изисква мерки.

През 2026 г. ЕЦБ е повишила лихвените проценти общо с 0,50 процентни пункта (50 базисни пункта) до 2,50 на сто, за да ограничи натиска върху цените, следствие на поскъпването на петрола.

Инвеститорите вече очакват ново повишение на основната лихва с 0,25 процентни пункта (25 базисни пункта) на заседанието на ЕЦБ през декември, показват данни на „Лондон сток ексчейндж груп“.

Източник: БТА

Основният индекс на Българска фондова борса (БФБ) SOFIX приключи последната търговска сесия за седмицата с повишение, добавяйки 1,13 на сто до 1521,90 пункта. Индикаторите BGBX40 и BGTR30 нараснаха с 0,26 на сто до 0,36 на сто до съответно 246,73 пункта и 1159,64 пункта. BeamX отчете ръст от 1,70 на сто до 132,57 пункта, докато BGREIT единствен регистрира понижение, отстъпвайки с 0,73 на сто до 243,83 пункта.

Оборотът на основен пазар на БФБ достигна 5,23 млн. евро. На алтернативен пазар бяха сключени сделки за 748 евро, а на пазар „Бийм“ бе отчетен оборот от 68 384 евро. На сегмента MTF BSE International оборотът възлезе на 17 728 евро.

Най-търгуваната позиция днес бе тази на „Софарма“ АД. В рамките на 140 сделки бяха прехвърлени 139 942 лота, реализирайки оборот от 395 588 евро. Акциите на компанията поскъпнаха с 5,42 на сто до 2,92 евро за брой.

Акциите на „Доверие обединен холдинг“ АД поскъпнаха с 3,09 на сто до 8 евро за брой, като това се случи след 66 сделки за 15 968 лота, записвайки оборот от 126 439 евро.

Оборот от 1,81 млн. евро бе отчетен след 35 трансакции за общо 1 381 520 лота от емисията на „Еврохолд България“ АД, като в резултат на това акциите на компанията поскъпнаха с 2,34 на сто до 1,31 евро за брой.

На отрицателна територия приключиха днес книжата на „Шелли груп“ ЕД и „Сирма груп“ АД, отстъпвайки с 0,30 на сто и 4,51 на сто до съответно 65,5 евро за брой и 0,72 евро за лот.

Източник: БТА

Катар ще инвестира в Ливан, за да помогне на страната да модернизира амортизираната си енергийна инфраструктура и да подобри снабдяването с електроенергия, което държавата не успява да осигурява в достатъчни количества от десетилетия. Това обявиха днес в Бейрут премиерите на двете страни, цитирани от Франс прес.

„Постигнахме съгласие да създадем цялостна рамка за сътрудничество в областта на енергетиката и да предложим работещи решения“ в рамките на „мащабен инвестиционен проект, който ще бъде от полза за ливанската икономика“, заяви премиерът на богатия на природен газ Катар Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, който е на посещение в Ливан.

Не бяха предоставени подробности нито за размера на инвестицията, нито за конкретния характер на помощта.

Става въпрос за „стар проект, който Катар обсъжда с Ливан от години и е напът да осъществи“, добави катарският премиер, който оглавява и външното министерство на страната.

Ливанският му колега Науаф Салам заяви, че двете страни са близо до постигането на споразумение по проект за „възстановяване, развитие и модернизиране на инфраструктурата за производство на електроенергия на по-ниска цена“. Той уточни, че проектът ще бъде изпълнен и финансиран от Доха.

След икономическия срив през 2019 г., настъпил след десетилетия на корупция и лошо управление, Ливан не е в състояние да осигурява електроенергия за бита и бизнеса за повече от няколко часа дневно. От години населението масово разчита на частни генератори.

Електроенергийният сектор в Ливан, който преживява най-тежката икономическа криза в историята си, е изправен пред последствията от десетилетия на недостатъчни инвестиции. 

Катар вече обяви през януари, че ще отпусне над 430 млн. долара, за да осигури на „над 1,5 милиона“ ливанци по-добър достъп до енергия.

Източник: БТА