Йеменското правителство е поставило пред Пекин въпроса за възможни опити на подкрепяните от Иран бойци на движението на хусите да използват китайски технологии и компоненти за производството на оръжия във връзка с конфликта в Йемен, заяви йеменската външна министърка Афрах аз Зуба, цитирана от Франс прес.

„Китайците са наши партньори и обсъдихме с тях използването на продукти с двойно предназначение“, тоест с гражданско или военно приложение, заяви министърката на външните работи в отговор на въпрос относно евентуални доставки на китайски компоненти за хусите с цел производство на оръжия.

„Те проявиха голяма готовност да се запознаят с всякакъв вид информация, за да могат да извършат проверка. Подкрепата им за йеменското правителство е недвусмислена“, подчерта Аз Зуба по време на онлайн пресконференция, посветена на ескалацията на конфликта в Йемен.

В неотдавнашен доклад на изследователския център Conflict Armament Research (CAR) се твърди, че хусите се опитват да произвеждат усъвършенствани балистични ракети със среден обсег.

Според центъра подкрепяните от Техеран бойци на движението „са разширили веригите си за доставки извън мрежите, свързани с Иран“. В доклада се посочва още, че „няколко специално разработени ракетни компонента са били открити заедно с транспортни документи, в които е посочен китайски доставчик“.

Агенция АФП отбелязва, че не е била в състояние да провери по независим път съдържанието на доклада.

След години на относително затишие конфликтът, противопоставящ от 2014 г. насам хусите срещу йеменското правителство и подкрепящата го водена от Саудитска Арабия военна коалиция, която се намеси през 2015 г., се поднови през юли.

Оттогава хусите използват своя арсенал от балистични и крилати ракети, както и безпилотни летателни апарати, за да нанасят удари по йеменските правителствени сили и по гражданска и петролна инфраструктура в Саудитска Арабия.

Бойците поеха отговорност за нови удари през нощта срещу обект на саудитския петролен гигант „Сауди Арамко“, след атаки срещу летището в Рияд, при които от 7 октомври насам са загинали най-малко 18 души. Според Асошиейтед прес е бил нанесен удар по централата на компанията, като са повредени офисите на главния изпълнителен директор и други ръководни кадри.

Хусите са атакували и петролни танкери в Червено море, което се превърна в алтернативен маршрут за износ на Саудитска Арабия след затварянето на Ормузкия проток, разположен от другата страна на Арабския полуостров. Китай отдавна е сред основните купувачи на саудитски суров петрол, припомня АФП.

Източник: БТА

Хакери, за които се предполага, че са свързани с Казахстан, са атакували руска петролна рафинерия и са проникнали в компютърната мрежа на местната администрация на руски град по-рано тази година, съобщиха днес изследователи, цитирани от Ройтерс.

Случаят дава рядка възможност да се надникне в кибершпионажа, насочен срещу Москва от нейна по-малка съседна държава.

В съвместен доклад Чиен Шен от „Сиско“ (Cisco) и Юлиан-Фердинанд Фьогеле от компанията за киберсигурност „Рекордид Фючър“ (Recorded Future) посочват, че хакерите, известни под името „Сайлънт Линкс“ (Silent Lynx), „вероятно действат от Казахстан“ и са проникнали в системите на държавни институции в Централна Азия.

Шпионската дейност е „напомняне, че кибершпионажът не е запазена територия само на няколко киберсили“, заяви Олег Шакиров, докторант в Училището за международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“, който изследва политиките и конфликтите в киберпространството. „Други държави наваксват изоставането си“, добави той.

Изследователите съобщиха, че „Сайлънт Линкс“ е атакувала петролната рафинерия в Орск, Южна Русия, която преустанови работа за няколко месеца след украинско нападение с дронове през август. Според тях има и доказателства, че хакерите са проникнали в компютърните системи на местната администрация на Нижни Новгород, разположен на около 425 километра източно от Москва.

Рафинерията „Орскнефтеоргсинтез“ е предприятие със среден производствен капацитет, разположено на около 25 километра от границата с Казахстан. Многократните прекъсвания на работата ѝ вследствие на украински атаки с дронове накараха руското правителство да потърси възможности за преработка на петрол в Казахстан.

Нижни Новгород се намира при сливането на реките Волга и Ока, нагоре по течението на Волга спрямо Каспийско море, което е от ключово значение за Казахстан, тъй като страната няма излаз на Световния океан.

Според изследователите сред доказателствата за връзките на „Сайлънт Линкс“ с Казахстан са предполагаеми опити на хакерите да тестват зловредния си софтуер от територията на страната малко след компилирането на програмния му код, както и активност, съответстваща на работното време в Казахстан. Изследователите посочват също, че шпионската кампания на хакерите съвпада със стратегическите интереси на Казахстан.

Като пример те посочват открити доказателства, че хакерите са проникнали в системите на таджикистанска държавна институция точно когато Казахстан е ратифицирал договор с Таджикистан в началото на 2026 г. Установени са и данни за подобно проникване в системите на беларуска държавна институция преди среща между дипломати от Беларус и Казахстан през април.

Източник: БТА

Войната в Украйна продължава да застрашава стабилността в региона, свободата на корабоплаването и критичната морска инфраструктура, заяви днес министърът на външните работи на България Велислава Петрова по време на съвместна пресконференция с германския си колега Йохан Вадефул в Министерство на външните работи на Германия в Берлин.

„Две поредни седмици отново бяха атакувани търговски кораби в непосредствена близост до българските териториални води. Това очевидно е факт за ескалиращите военни действия в региона“, подчерта министър Петрова, като направи препратка към вчерашните атаки срещу два търговски кораба в Черно море и на 6 октомври близо до град Бяла.

Българският външен министър отново призова за въвеждането на мораториум върху нападенията срещу търговски кораби в Черно море, като според нея за постигането на тази инициатива България трябва да работи съвместно с Румъния и Турция и да се стреми да приобщи и други европейски страни.

На въпрос как конкретно България може да наложи този мораториум – с разполагането на българския военноморски флот в Черно море или със система за противодействие на дронове – Петрова отговори, че засилването на отбранителните способности с антидрон системи е дългосрочна инвестиция, към която страната ни се е ангажирала и която е приоритизирала.

Министър Петрова заяви, че България цени високо подкрепата на Германия за създаването на Черноморски хъб за сигурност, за който тя изрази надежда, че ще представлява устойчив механизъм за укрепването на сигурността в Черноморския регион.

Що се касае до българско-германските отношения Петрова изтъкна, че Германия е ключов партньор за България, а отношенията ни имат стратегическо значение. Тя посочи, че първото посещение на министър-председателя Румен Радев в Берлин е дало нов тласък на политическия диалог и сътрудничеството между двете страни.

Велислава Петрова обърна внимание на големия потенциал на вече наличното икономическо партньорство между България и Германия, по-конкретно в областта на отбраната, инфраструктурата, енергетиката, иновациите и науката. 

В областта на отбраната министър Петрова оцени подкрепата на Германия за укрепването на отбранително-промишления и технологичния капацитет на България, както и на оперативните способности на въоръжените сили.

Министър Петрова подчерта, че Европа трябва да преодолее икономическите си зависимости, което означава да бъдат открити алтернативни източници на енергия, както и сигурни пътища, по които те да достигнат до Европа. Според нея България и Германия могат да направят повече по отношение на транспортната свързаност, а нашата страна има реални предимства предвид географското си положение.

Външният министър припомни, че следващата година България е домакин на регионална среща на върха в тясна координация с Европейската комисия.

„Ще съберем политически, финансови и бизнес лидери, както и европейските институции около една обща визия за устойчива свързаност между Европа и Азия. Целта е ясна – от политически амбиции ще се стигне до конкретни проекти и реално финансиране, които да разнообразят доставките на Европа и да ѝ помогнат да преодолее зависимостите си“, подчерта Велислава Петрова.

На 16 септември в речта си за състоянието на ЕС председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви създаването на нов проект за международна свързаност, който ще бъде обсъден на регионална среща на върха съвместно с българския премиер Румен Радев.

По отношение на разширяването на Европейския съюз министър Петрова посочи, че този процес трябва да бъде основан на „собствените заслуги, на изпълнени критерии и на спазени обещания“ и изрази задоволство, че страните кандидатки за присъединяване към ЕС показват политическа воля и отбелязват напредък по пътя на европейската си интеграция.

Източник: БТА