Полша се нуждае от стотици хиляди оператори на дронове, заяви днес вицепремиерът и министър на отбраната  Владислав Кошиняк-Камиш, като обяви планове за създаване на граждански „Легион на дроновете“, който да подпомага въоръжените сили в случай на конфликт, предаде Полската агенция по печата (ПАП).

По време на учението с дронове „Блу Ай 2026“ (Blue Eye 2026) в Нови Глинник, Централна Полша, той заяви, че 25-а бригада на въздушната кавалерия ще се превърне в център за обучение и сертифициране на оператори на дронове.

„Легионът на дроновете ще обединява цивилни граждани, които ще бъдат в пълна готовност в случай на конфликт. Нуждаем се от стотици хиляди оператори на дронове. Това е урок от Украйна, който прилагаме в полската армия“, заяви Кошиняк-Камиш. Той добави, че всяко подразделение на полските въоръжени сили трябва да разполага с възможности за използване на дронове.

Министърът обяви също спешен стратегически преглед, насочен към системите за противодействие на дронове, възможностите за нанасяне на високоточни удари на големи разстояния и изкуствения интелект.

Той посочи, че през 2023 г. Полша е отпуснала 100 милиона злоти (22,86 милиона евро) за дронове и системи за противодействие на дронове, докато за 2026 г. са планирани 26 милиарда злоти (5,94 милиарда евро).

Министърът на инфраструктурата Дариуш Климчак заяви, че Полша вече разполага с над 560 000 сертифицирани оператори на дронове, но броят им трябва да продължи да нараства. През следващата година около 33 000 ученици от 500 паралелки в училища, подготвящи кадри за силовите ведомства, ще преминат обучение за управление на дронове, което ще завърши с изпит пред Гражданската въздухоплавателна администрация.

Близо 40 военни подразделения, институции и компании от отбранителната промишленост участваха в учението „Блу Ай 2026“, в което бяха използвани около 100 дрона. Обучението беше насочено към взаимодействието между операторите на дронове, военните щабове и подразделенията на въздушната кавалерия, включително при разузнавателни и нападателни операции, както и при оказване на подкрепа на войски, транспортирани с хеликоптери.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПАП)

Източник: БТА

България и Германия ще задълбочат сътрудничеството си в ключови области, сред които и отбраната и сигурността на фона на зачестилите атаки срещу търговски кораби в Черно море и продължаващата война в Украйна. Това стана ясно от изявленията на министрите на външните работи на двете страни Велислава Петрова и Йохан Вадефул на съвместна пресконференция в германското Министерство на външните работи в Берлин днес.

„Войната в Украйна продължава да застрашава стабилността в региона, свободата на корабоплаването и критичната морска инфраструктура“, заяви министър Петрова. Тя посочи, че през две поредни седмици са били атакувани търговски кораби в непосредствена близост до българските териториални води – при нападенията от 6 октомври край град Бяла и при вчерашните атаки в Черно море.

Българският външен министър отново призова за мораториум върху нападенията срещу търговски кораби в Черно море. Според нея за постигането на тази цел България трябва да работи съвместно с Румъния и Турция и да привлече и други европейски държави. Петрова подчерта, че развитието на отбранителните способности, включително системите за противодействие на дронове, е дългосрочен приоритет за страната.

Тя изрази признателност за германската подкрепа за създаването на Черноморски хъб за сигурност, който според нея може да се превърне в устойчив механизъм за укрепване на сигурността в региона.

Вадефул заяви, че България е изпратила „правилния сигнал“, като е извикала руския посланик след атаките срещу кораби в Черно море. Той призова европейските държави да продължат да оказват икономически натиск върху Москва и приветства решението на ЕС за включването на още 1600 руски физически и юридически лица в европейския санкционен списък.

„Убеден съм, че подаръците само окуражават Путин да продължи в същия дух. Само твърдостта осигурява готовност за диалог и проправя пътя към справедлив и траен мир“, заяви германският външен министър.

Той призова и за споразумение за прекратяване на огъня, което да гарантира свободното цивилно корабоплаване в Черно море. По думите му руските атаки застрашават износа на украинско зърно и имат отрицателни последици за продоволствената сигурност, особено в държави от Африка.

Запитан дали САЩ умишлено са ограничили обмена на разузнавателна информация към Украйна чрез заглушаването на сигналите на сателитната система „Старлинк“ Вадефул отговори, че не е в състояние да потвърди тези сведения, но изрази убеждение, че САЩ не са спирали помощта си за Украйна.

От своя страна Велислава Петрова изтъкна, че във връзка с постъпилите данни за палеж на антени за комуникация със „Старлинк“ близо до София се води разследване и охраната около засегнатите обекти е засилена, но повече информация за случая на този етап не може да бъде оповестена.

На въпрос дали страните членки от ЕС трябва да активират чл. 4 от Северноатлантическия договор за съвместни консултации предвид зачестилите хибридни атаки срещу обекти на територията на НАТО Вадефул подчерта, че руският президент Владимир Путин се опитва да тества Европа, но НАТО остава единна и запазва способносите си за отбрана.

Петрова от своя страна посочи, че България е изпълнила задълженията си по чл. 4 като е информирала за нападенията в Черно море съюзниците си от НАТО и в замяна е поискала съдействие от тях. Тя предупреди, че предвид непрестанните хибридни атаки активирането на тази разпоредба не води до нищо друго освен несигурност и подчерта нуждата от координация между съюзниците от НАТО.

Двамата министри откроиха потенциала за разширяване на българско-германското партньорство в областта на отбраната, инфраструктурата, енергетиката, иновациите и науката. Петрова подчерта, че двете страни могат да работят по-активно за подобряване на транспортната свързаност и за диверсифициране на енергийните доставки, така че Европа да намали зависимостите си.

Вадефул приветства европейското развитие на България предвид присъединяването на страната тази година към еврозоната, както и перспективата за по-нататъшно разширяване на ЕС. Петрова от своя страна заяви, че присъединяването на нови държави трябва да се основава на изпълнени критерии и спазени обещания.

Източник: БТА

/АГ/

Източник: БТА