Оценката на България в грижата за децата за последните 15 години е 3,28 – това показва мониторинговият доклад на Националната мрежа за децата „Бележник 2026“, който беше представен и обсъден на заседание на Комисията за труда, демографската и социалната политика в Народното събрание. 

Докладът обобщава данните на секторните министерства, а там, където няма данни, използваме и независими проучвания, каза Мария Брестничка от Секретариата на Националната мрежа за децата. Брестничка коментира, че тази средна оценка означава, че държавата може много повече и че за тези 15 години са набелязани няколко големи реформи и планове, които обаче от днешна гледна точка изглеждат като редица донякъде разпокъсани мерки и секторни системи, които не си говорят една с друга. 

За тези 15 години детското население е намаляло с 80 хиляди деца, което е равностойно за година и три месеца да спрат да се раждат деца, каза Брестничка. Тя допълни, че над 30% деца живеят в риск от бедност и социално изключване и този процент много малко се променя през годините. Многодетните семейства в България са най-бедната група, те са по-бедни от пенсионерите, каза още представителят на Националната мрежа за децата. 

Мария Брестничка отчете, че за тези 15 години детската смъртност е намаляла наполовина, но за последната година, ако си роден в Разград, имаш шест пъти по-голям шанс да умреш през първата година от живота си, отколкото ако си роден в София. Брестничка добави, че все повече деца са обхванати от училище, но образователната система по-скоро възпроизвежда неравенството, отколкото да ги компенсира.

Едно от всеки три деца съобщава, че е било жертва на насилие или злоупотреба, каза Доника Колева от фондация „Конкордия“, част от Националната мрежа за децата. Колева посочи, че Бележникът дава средна оценка от 3,35 в областта за закрила от насилие за последните 15 години. Колева отбеляза, че е необходима национална политика за превенция относно насилието в училище. 

Александрина Димитрова, председател на Управителния съвет на Националната мрежа за децата, отбеляза като голямо постижение за последните 15 години закриването на големите държавни домове за деца с увреждания и за деца, лишени от родителски грижи. Димитрова посочи, че в момента са останали само два дома за деца – в Плевен и Варна, и изрази надежда в края на годината и те да бъдат закрити. Димитрова обаче обърна внимание, че към момента в центрове за резидетни услуги живеят два пъти повече деца отколкото в приемни семейства, което не е добре за децата, а и е по-скъпо. Александрина Димитрова призова да започне отново дебатът за приемната грижа в България и да престане проектното финансиране, както и да има ясна стратегия как се привличат, задържат и подкрепят приемни семейства.   

Студентката Райна Негойчева от фондация „Конкордия“ представи резултатите от анкета сред младежи и техните три предложения – училищните психолози да спрат да бъдат просто администратори, да се въведат часове за дигитални умения и медийна грамотност в училище и да се финансират дългосрочни програми за ненасилствена комуникация и извънкласни дейности, насочени към изграждане на емпатия, изслушване и взаимно уважение. Негойчева предложи като идея да има час за психично здраве, който да обхваща дори най-малките ученици.  

Депутатът от „Прогресивна България“ Диана Димитрова коментира, че днес никой в България не може да вземе направление за психолог, защото психологът не е медицинско лице. Според нея висшите училища могат да произведат психолози със специалност „училищен психолог“. 

Анна Бодакова („Демократична България“) каза, че е един от вносителите на законопроект за дигитална грамотност в училище. Тя коментира, че изкуственият интелект е една от движещите сили на насилието онлайн в последните години.

Заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева отбеляза, че в училище има проблем с дисциплината и затова са предложили мерки в тази посока. Относно разминаването в данните, които институциите събират и предоставят, Панчева каза, че в момента се изгражда единна информационна система на институциите, която може да дава ранни индикации за установяване на деца в риск. 

Източник: БТА

/РИ/

Източник: БТА

/РИ/

Източник: БТА