Основният индекс на Българската фондова борса (БФБ) SOFIX се понижи с 2,76 на сто до 1486,60 пункта при вяла търговия в днешната сесия, показват данните на борсовата платформа. Широкият индекс BGBX40 е надолу с 1,79 на сто до 243,95 пункта. Индексът на пазара за растеж „Бийм“ се понижи с 1,53 на сто до 125,58 пункта.

Равнопретегленият индекс BGTR30 също отчита спад – с 0,47 на сто до 1153,87 пункта. Единствено секторният индекс BGREIT отбеляза ръст от 0,36 на сто до 243,63 пункта.

Оборотът на основния пазар на борсата днес бе 407 030 евро. На пазара MTF BSE International, където се търгуват акции на международни компании, бяха сключени сделки за 56 637 евро, а на пазара за растеж „Бийм“ – за 25 840 евро.

Акциите на „Еврохолд България“ АД поевтиняха най-рязко – със 17,61 на сто до 1,31 евро за брой.

В публикуван на сайта на БФБ протокол от проведено вчера извънредно Общо събрание на акционерите на „Еврохолд България“ АД относно взетите решения се посочва, че събранието не е взело решение за изразяване на принципно съгласие за иницииране на процедура по отписване на дружеството от регистъра по Закона за Комисията за финансов надзор при условията на чл. 119, ал. 1, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Междувременно от днес на БФБ започна да се търгува нова емисия варанти на „Еврохолд България“.

Книжата на „Шелли груп“ ЕД също са надолу – с 0,15 на сто до 65,60 евро едната. Акциите на „Софарма“ АД поскъпват с 0,76 на сто до 2,64 евро едната. Акциите на „Химимпорт“ АД се без промяна и се търгуваха по 0,60 евро едната. Без промяна остават акциите на „Българска фондова борса“ АД – на 7,54 евро едната. Книжата на „Смарт органик“ АД поскъпват с 0,56 на сто до 17,90 евро за брой.

Източник: БТА

Словакия отложи с няколко дни свързването към електропреносната мрежа на четвърти блок на атомната електроцентрала „Моховце“ заради повторното провеждане на технически тест, съобщи днес операторът на съоръжението „Словенске електрарне“ (Slovenské elektrárne), предаде Ройтерс. Компанията продължава процедурите по пуска на реактора, за който се предвижда да заработи с пълен капацитет до края на годината.

Премиерът Роберт Фицо по-рано заяви, че свързването на реактора към мрежата ще се случи днес, като планираше да присъства на събитието.

Операторът на АЕЦ „Моховце“ съобщи, че новият блок с мощност 471 мегавата трябва да влезе в пълна експлоатация до края на годината.

Компанията започна да увеличава мощността на енергоблока през септември, като процесът предвижда постепенно повишаване на мощността на реактора. Когато мощността достигне 20 на сто от капацитета, турбогенераторите могат да бъдат синхронизирани с електроенергийната система на Словакия, което ще позволи първите количества електроенергия да постъпят в мрежата.

„Поради необходимостта от повторно провеждане на технически тест отложихме планираната за днес синхронизация на четвърти блок на АЕЦ „Моховце“ с националната електропреносна мрежа“, заяви „Словенске електрарне“.

„Това е стандартна част от процеса по въвеждане в експлоатация и очакваме да постигнем този етап през следващите няколко дни“, добави компанията.

Четвърти блок ще бъде най-новият въведен в експлоатация реактор във втората атомна електроцентрала на Словакия, след като трети блок беше свързан към мрежата през 2023 година.

„Словенске електрарне“ е мажоритарна собственост на групата И Пи Ейч (EPH) на чешкия милиардер Даниел Кретински. Словашката държава притежава дял от 34 на сто в групата и е заявила интерес да го увеличи.

Компанията по-рано съобщи, че след въвеждането на новия блок в експлоатация ядрената енергия ще покрива 77,5 на сто от потреблението на електроенергия в Словакия, щкаго по този показател страната ще изпревари Франция.

Отделно словашкото правителство планира изграждането на по-голяма атомна електроцентрала с мощност 1200 мегавата.

Източник: БТА

Ядрената енергетика изисква да мислим отвъд политическите цикли и рамките на отделните проекти. Тя е дългосрочен ангажимент, който предполага предвидими политики, обществено доверие, подготвени кадри и устойчиво финансиране. Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова, която участва в 19-ия Европейски форум за ядрена енергетика (ENEF) в Прага, цитирана в прессъобщение от ресорното министерство.

В рамките на панел, посветен на европейските стратегически приоритети в ядрената енергетика, политиките, обществената среда и финансирането, министър Петрова постави акцент върху условията за превръщане на европейските амбиции в реални инвестиции и устойчив индустриален капацитет. В дискусията участваха още Селин Гауер – генерален директор на генерална дирекция  „Енергетика“ в Европейската комисия, Томаш Елер – генерален директор за ядрена енергетика и нови технологии в Министерството на промишлеността и търговията на Чешката република, и Марцин Новацки – председател на секция TEN в Европейския икономически и социален комитет.

В съобщението е посочено, че България стъпва на повече от 50 години опит в експлоатацията на ядрени мощности, силна професионална общност и утвърден институционален и регулаторен капацитет. Страната вече прилага стратегия за диверсификация, започнала с доставките на ядрено гориво и обхващаща постепенно и останалите дейности по веригата, включително поддръжката на съществуващото оборудване. Паралелно с това се работи по проекта за изграждането на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и се извършва оценка на потенциалната роля на малките модулни реактори. Сред ключовите условия за реализацията на тези проекти са предвидимата инвестиционна среда, ясното разпределение на рисковете и отговорностите и подготовката на следващото поколение специалисти, допълват от Министерството на енергетиката.

Петрова открои общественото доверие и развитието на човешкия капитал като взаимно свързани задачи. Тя даде пример с организираните от българската атомна централа дни на отворените врати, които позволяват на гражданите да се запознаят с работата и мерките за безопасност. В подготовката на кадри за бъдещите ядрени проекти участват и университетите, включително чрез рамковите споразумения за сътрудничество с четири български висши учебни заведения, е отбелязано в съобщението.

„За да се възползва Европа от потенциала на малките модулни реактори, трябва да създадем условия за стандартизация, многократно прилагане на утвърдени проектни решения и изграждане на конкурентоспособна индустриална екосистема“, заяви Ива Петрова. Според нея европейското сътрудничество може да ускори развитието на индустриалния капацитет, компетентностите и финансирането, като същевременно се отчита пълният принос на ядрената енергетика за енергийната сигурност, декарбонизацията и конкурентоспособността на Европа.

БТА припомня, че на 1 октомври по време на петата двудневна международна ядрена конференция и изложение „Ядрената енергия – от амбиции към реалност“ Петрова каза, че ролята на ядрената енергетика е стратегически избор за енергийната сигурност, конкурентоспособност и бъдещето на страната. 

Източник: БТА