Седемнадесетата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (КОП17) ще се състои от 19 до 30 октомври в арменската столица Ереван, предаде арменската новинарска агенция АРМЕНПРЕС.

Форумът ще събере на едно място представители на държави и международни организации, учени и други заинтересовани страни, които ще обсъдят напредъка в опазването на биологичното разнообразие, недостига на финансиране и необходимите мерки за възстановяване на природата до 2030 година. 

Според секретариата на Конвенцията участниците ще направят оценка на изпълнението на вече поетите международни ангажименти. Те ще разгледат областите, в които напредъкът е недостатъчен, както и начините за преодоляване на недостига на финансови средства, знания и практически възможности.

Успоредно с КОП17 ще се състоят 12-ата среща на страните по Протокола от Картахена за биологичната безопасност и шестата среща на страните по Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и разпределянето на ползите от тяхното използване.

Програмата включва още среща на върха на държавни и правителствени ръководители, министерски дискусии, научни и бизнес форуми, както и събития, отворени за широката общественост.

Какво представлява биологичното разнообразие и защо е важно?

Биологичното разнообразие обхваща всички форми на живот на Земята, включително растенията, животните, микроорганизмите и генетичните различия между представителите на отделните видове. То включва и природната среда, в която тези организми съществуват. Горите, реките, езерата, тревните площи и моретата заедно с обитаващите ги организми образуват екосистеми.

Състоянието на биологичното разнообразие има пряко отражение върху храната, водата, здравето и безопасността на хората. От опазването на природата зависят плодородието на почвите, опрашването на растенията, качеството на въздуха и водата, както и редица естествени процеси, които ограничават последиците от природни бедствия.

Например селското стопанство разчита едновременно на отглежданите култури, организмите, които ги опрашват, и здравите почви. Затова една от основните теми на конференцията ще бъде как да се съхранят природните ресурси, от които зависи човешкият живот, без да се възпрепятства икономическата дейност.

Какво представлява КОП17 и кой взема решенията?

Съкращението КОП идва от английското наименование Conference of the Parties, което означава Конференция на страните. Числото 17 показва, че това е седемнадесетата поредна среща. Конференцията е ръководният орган на Конвенцията за биологичното разнообразие, който приема решения за нейното прилагане. Редовните заседания се провеждат на всеки две години.

Конвенцията има три основни цели: опазване на биологичното разнообразие, устойчиво използване на биологичните ресурси и справедливо разпределение на ползите от използването на генетични ресурси. По Конвенцията има 196 страни, сред които е и Европейският съюз. Армения се присъединява към нея на 29 декември 1993 година.

Официалните преговори се водят от делегациите на страните по Конвенцията, които вземат и съответните решения. В работата на форума участват също учени, неправителствени организации, представители на бизнеса и местните общности.

По какво КОП17 се различава от климатичните конференции?

Конференцията в Ереван е посветена на опазването на биологичното разнообразие, докато международните климатични конференции се провеждат в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

Основните теми на климатичните конференции са намаляването на емисиите на парникови газове, ограничаването на глобалното затопляне и приспособяването към последиците от климатичните промени. Двата процеса обаче са тясно свързани. Изменението на климата оказва влияние върху природата, а добре съхранените екосистеми могат да помогнат на хората да се справят с климатичните рискове. Тази взаимовръзка също ще бъде обсъдена в Ереван.

Кога ще се състоят основните събития?

На 16 октомври Ереван ще бъде домакин на срещата на върха „Лидери за природата“ (Leaders for Nature). Целта ѝ е да осигури политическа подкрепа от държавни и правителствени ръководители за конкретни действия в областта на природозащитата.

Според предварителната програма, публикувана от секретариата на Конвенцията на 14 септември, церемонията по откриването е насрочена за 18 октомври, а официалните работни заседания ще се проведат от 19 до 30 октомври.

Министерските срещи на високо равнище са предвидени за 27 и 28 октомври. Очаква се министрите да се включат и в заключителния етап на преговорите, за да съдействат за постигането на политически компромиси по спорните въпроси. Програмата може да бъде променена в хода на конференцията.

Каква ще бъде основната тема на КОП17?

В центъра на конференцията ще бъде първият глобален преглед на колективния напредък по изпълнението на Кунминско-Монреалската глобална рамка за биологичното разнообразие. Приета през 2022 г., рамката предвижда мерки за спиране на загубата на биологично разнообразие и постепенно възстановяване на природата.

Участниците ще оценят какви действия са предприети досега, какви резултати са постигнати, къде изпълнението изостава и какви допълнителни мерки са необходими. Ще бъдат обсъдени и средствата за постигане на поставените цели, включително финансиране, експертна помощ, технологии и достъп до данни.

В разяснителен материал на официалния сайт на конференцията се посочва, че прегледът не е просто отчет за извършената работа, а възможност да се оцени настоящото състояние и да се определят необходимите действия за опазването на природата в бъдеще.

Какви цели са поставени и защо 2030 г. е толкова важна?

Кунминско-Монреалската глобална рамка за биологичното разнообразие беше приета през 2022 г. на КОП15. Тя включва четири дългосрочни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2050 г., и 23 конкретни цели със срок до 2030 година. Дългосрочните ангажименти обхващат опазването и възстановяването на природата, устойчивото използване на природните ресурси, справедливото разпределение на ползите от генетичните ресурси и осигуряването на необходимите средства за изпълнение.

Целите до 2030 г. предвиждат конкретни действия, сред които разширяване на защитените територии, намаляване на замърсяването, осигуряване на финансиране, насърчаване на отговорното потребление и участие на обществеността във вземането на решения. През 2026 г. основният въпрос пред държавите е как да ускорят изпълнението на тези ангажименти през оставащите години до крайния срок.

Какво показват данните за постигнатия напредък?

Според информация, публикувана от секретариата на Конвенцията през август, по всички 23 цели вече се предприемат действия, но общият темп и мащабът на изпълнението остават недостатъчни.

Напредък е отчетен в някои области на природозащитата, докато финансирането, реформите на субсидиите, които вредят на природата, и осигуряването на по-широко участие в управлението изостават. По-малко от половината национални цели, оценени от държавите като съответстващи на глобалната рамка, се изпълняват с необходимите темпове. Това не означава, че всички държави постигат еднакви резултати, а отразява общата картина на националните оценки.

В Ереван ще бъдат обсъдени начини за ускоряване на напредъка. След подготвителните преговори в Найроби между страните все още има разногласия по някои от предложените мерки.

Как ще бъде оценен напредъкът?

Основните източници на информация ще бъдат националните доклади на държавите и глобалният доклад за изпълнението на рамката. Националните доклади описват предприетите мерки, връзката им с международните цели и затрудненията, срещнати при тяхното прилагане.

Глобалният доклад обединява тази информация с националните планове, научните оценки и други налични данни. Той разглежда всички 23 цели и позволява да се установят както общите тенденции, така и проблемите в отделни области.

Например обявяването на дадена територия за защитена само по себе си не е достатъчно. Необходимо е също да се установи как тя се управлява и дали предприетите мерки действително подобряват състоянието на природата. Използването на общи показатели трябва да помогне за по-точно сравняване на резултатите между държавите.

Какво означава целта за опазване на 30% от сушата и морските територии?

Един от основните международни ангажименти е до 2030 г. да бъдат осигурени ефективно опазване и управление на поне 30% от сухоземните и вътрешните водни територии, както и от морските и крайбрежните зони. Тази цел е известна като „30 до 2030 година“. За изпълнението ѝ могат да допринесат както официално обявените защитени територии, така и други райони, в които се прилагат ефективни природозащитни мерки.

От значение са реалното състояние на тези територии, качеството на управлението им, свързаността между природните местообитания и зачитането на правата на хората. На КОП17 се очаква да бъде обсъдено актуализирането на работната програма за защитените територии, така че мерките да водят до действителни резултати за опазването на видовете и техните местообитания.

Какви мерки се предвиждат за възстановяване на увредените екосистеми?

Друга основна цел е до 2030 г. да бъдат предприети ефективни възстановителни мерки върху поне 30% от увредените сухоземни, вътрешни водни, морски и крайбрежни екосистеми. Това не означава, че всички тези територии трябва да бъдат напълно възстановени до посочената година. Изискването е върху съответния дял от увредените площи вече да се изпълняват ефективни мерки за възстановяване.

Конкретните действия ще зависят от състоянието на отделните екосистеми. Те могат да включват възстановяване на естествената растителност, подобряване на водния режим или ограничаване на дейности, които вредят на природата. Едни и същи мерки не са подходящи навсякъде, затова решенията трябва да бъдат съобразени с особеностите на съответната екосистема.

Отделни цели предвиждат също защита на застрашените видове, съхраняване на генетичното разнообразие и подобряване на съжителството между хората и дивите животни.

Откъде ще дойдат средствата за опазване на природата?

Финансирането ще бъде една от основните теми на преговорите в Ереван. Глобалната рамка предвижда до 2030 г. за опазване на биологичното разнообразие да се осигуряват най-малко 200 милиарда долара годишно от всички източници. Това включва публични и частни средства, както от национални, така и от международни източници. Част от този ангажимент е международното финансиране за развиващите се държави и страните с икономики в преход да достигне поне 30 милиарда долара годишно до 2030 година.

Междинната цел беше до 2025 г. тези средства да възлизат на най-малко 20 милиарда долара годишно. На КОП17 ще се обсъждат начините за набиране и разпределяне на необходимите средства, както и механизмите за финансово подпомагане на природозащитните програми.

Целта от 200 милиарда долара се отнася за общото годишно финансиране в световен мащаб.

Какво представляват протоколите от Картахена и Нагоя?

Успоредно с КОП17 ще се състоят срещи на страните по два протокола към Конвенцията за биологичното разнообразие, които уреждат специфични въпроси.

Протоколът от Картахена за биологичната безопасност се отнася до безопасното пренасяне и използване на живи модифицирани организми, получени чрез съвременни биотехнологии, и до свързаните с тях рискове. Неговата цел е да защити биологичното разнообразие от потенциални вреди, като гарантира, че държавите разполагат с необходимата информация и възможности за оценка и управление на рисковете.

Протоколът от Нагоя урежда достъпа до генетични ресурси и справедливото разпределение на ползите от тяхното използване.

Например, ако генетични ресурси от растение, произхождащо от определена държава, се използват за научни изследвания, заинтересованите страни могат да договорят условия за разпределяне на получените ползи. Те могат да включват финансови плащания, предоставяне на научни резултати или други договорени форми на подкрепа.

Изменението на климата и човешкото здраве

На КОП17 ще бъде обсъдено как мерките за опазване на природата могат да бъдат съгласувани с действията срещу изменението на климата. Подготвените предложения предвиждат използването на природните екосистеми за приспособяване към климатичните промени и намаляване на риска от бедствия. Това означава чрез подходящи природозащитни и възстановителни мерки да се използват естествените защитни функции на природата.

При изпълнението на подобни програми трябва да се отчитат и възможните последици за местните общности и околната среда. В частта, посветена на здравеопазването, се очаква участниците да обсъдят прилагането на програми, които отчитат връзката между състоянието на природата и човешкото здраве, както и показателите за оценка на резултатите.

В проектодокументите е включен и подходът „Едно здраве“ (One Health), според който здравето на хората, животните и околната среда са взаимосвързани.

Наука, нови технологии и синтетична биология

Сред темите на конференцията ще бъде и синтетичната биология, която обхваща технологии за проектиране и модифициране на биологични системи. В рамките на Конвенцията вниманието е насочено към възможностите, които тези технологии предоставят, тяхното въздействие и наличните научни знания за тях.

По време на подготвителните дискусии е постигнат напредък по тематична програма за изграждане на експертен капацитет, достъп до технологии и обмен на знания. Тези въпроси са особено важни за държавите, които разполагат с по-ограничени възможности за изследване и използване на съвременни технологии.

От 19 до 30 октомври в Синята зона на конференцията ще се проведе изложение за технологии и иновации в областта на биологичното разнообразие. То ще представи инструменти за опазване и устойчиво използване на природните ресурси и ще даде възможност за установяване на контакти между държавни институции, научни организации, гражданското общество и частния сектор.

Каква е ролята на бизнеса и финансовите институции?

Глобалната рамка за биологичното разнообразие предвижда големите компании, транснационалните предприятия и финансовите институции редовно да оценяват и оповестяват зависимостта си от природните ресурси, въздействието на дейността си върху тях и свързаните рискове в съответствие с националните законови и политически мерки.

Например дадено предприятие може да зависи от наличието на чиста вода или природни суровини, като същевременно производствената му дейност оказва влияние върху тези ресурси.

Оценката на подобни зависимости и въздействия трябва да помогне за ограничаване на вредите върху природата и за вземането на по-отговорни икономически решения.

В Ереван ще се обсъжда и как опазването на биологичното разнообразие да бъде включено в политиките на различни икономически сектори, така че състоянието на природата да се отчита при решенията за производство, инвестиции и финансиране.

Къде ще се провеждат преговорите и как ще може да участва обществеността?

Конференцията ще бъде разделена на две основни пространства: Синя и Зелена зона. Синята зона ще бъде разположена в изложбения и конгресен център „Меридиан“. Там ще се провеждат официалните преговори, пленарните и работните заседания, министерските срещи и обсъжданията на проекторешенията.

Достъпът до тази зона ще бъде ограничен до акредитирани делегации, наблюдатели, експерти и журналисти. Зелената зона ще се намира в спортно-концертния комплекс „Карен Демирчиян“ и ще бъде отворена за обществеността, включително млади хора, неправителствени организации, учени, творци, представители на иновативни компании и всички заинтересовани граждани.

Там са предвидени изложби, технологични демонстрации, обществени дискусии, филмови прожекции, културни събития и срещи с учени и експерти. Входът ще бъде безплатен, но за някои събития може да се изисква предварителна регистрация поради ограничения брой места.

Какви са приоритетите на Армения като домакин?

Армения избра „Действия за природата“ (Taking Action for Nature) за мото на своето председателство на КОП17.

Страната поставя акцент върху практическото изпълнение на международните ангажименти и провеждането на открити, прозрачни преговори с широко участие на заинтересованите страни.

Очаква се арменският министър на околната среда Амбарцум Матевосян да поеме председателството на конференцията. Според програмата представителят на страната домакин трябва да бъде официално избран при откриването на работните заседания. В изявление от 11 септември Армения посочи сред основните си приоритети разширяването на положителните стимули за опазване на околната среда и обмена на опит относно ефективните природозащитни мерки извън официално обявените защитени територии.

Други приоритети са наблюдението на биологичното разнообразие с помощта на нови технологии и международното сътрудничество за опазване на планинските и сладководните екосистеми.

Какво значение има домакинството за Армения?

Домакинството на КОП17 предоставя на Армения възможност да представи своите екологични проблеми и природозащитни програми, да разшири сътрудничеството си с международни партньори и да участва активно във формулирането на бъдещите международни приоритети.

Очаква се конференцията в Ереван да привлече между 10 хиляди и 15 хиляди участници. Провеждането на форума може да има положителен ефект и върху туризма, хотелиерството и други предприятия от сектора на услугите.

Какви резултати се очакват от КОП17?

Сред очакваните резултати е приемането на политическата декларация „Еревански призив за действие“ (Yerevan Call for Action) по време на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители.

Документът има за цел да потвърди значението на биологичното разнообразие за устойчивото развитие, продоволствената сигурност, устойчивостта към климатичните промени и благосъстоянието на хората.

Очаква се конференцията да завърши и с конкретни споразумения за ускоряване на усилията за опазване и възстановяване на природата, които да подпомогнат изпълнението на глобалните цели до 2030 г. и да засилят международното сътрудничество.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и АРМЕНПРЕС)

Източник: БТА