Ядрената енергетика изисква да мислим отвъд политическите цикли и рамките на отделните проекти. Тя е дългосрочен ангажимент, който предполага предвидими политики, обществено доверие, подготвени кадри и устойчиво финансиране. Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова, която участва в 19-ия Европейски форум за ядрена енергетика (ENEF) в Прага, цитирана в прессъобщение от ресорното министерство.

В рамките на панел, посветен на европейските стратегически приоритети в ядрената енергетика, политиките, обществената среда и финансирането, министър Петрова постави акцент върху условията за превръщане на европейските амбиции в реални инвестиции и устойчив индустриален капацитет. В дискусията участваха още Селин Гауер – генерален директор на генерална дирекция  „Енергетика“ в Европейската комисия, Томаш Елер – генерален директор за ядрена енергетика и нови технологии в Министерството на промишлеността и търговията на Чешката република, и Марцин Новацки – председател на секция TEN в Европейския икономически и социален комитет.

В съобщението е посочено, че България стъпва на повече от 50 години опит в експлоатацията на ядрени мощности, силна професионална общност и утвърден институционален и регулаторен капацитет. Страната вече прилага стратегия за диверсификация, започнала с доставките на ядрено гориво и обхващаща постепенно и останалите дейности по веригата, включително поддръжката на съществуващото оборудване. Паралелно с това се работи по проекта за изграждането на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и се извършва оценка на потенциалната роля на малките модулни реактори. Сред ключовите условия за реализацията на тези проекти са предвидимата инвестиционна среда, ясното разпределение на рисковете и отговорностите и подготовката на следващото поколение специалисти, допълват от Министерството на енергетиката.

Петрова открои общественото доверие и развитието на човешкия капитал като взаимно свързани задачи. Тя даде пример с организираните от българската атомна централа дни на отворените врати, които позволяват на гражданите да се запознаят с работата и мерките за безопасност. В подготовката на кадри за бъдещите ядрени проекти участват и университетите, включително чрез рамковите споразумения за сътрудничество с четири български висши учебни заведения, е отбелязано в съобщението.

„За да се възползва Европа от потенциала на малките модулни реактори, трябва да създадем условия за стандартизация, многократно прилагане на утвърдени проектни решения и изграждане на конкурентоспособна индустриална екосистема“, заяви Ива Петрова. Според нея европейското сътрудничество може да ускори развитието на индустриалния капацитет, компетентностите и финансирането, като същевременно се отчита пълният принос на ядрената енергетика за енергийната сигурност, декарбонизацията и конкурентоспособността на Европа.

БТА припомня, че на 1 октомври по време на петата двудневна международна ядрена конференция и изложение „Ядрената енергия – от амбиции към реалност“ Петрова каза, че ролята на ядрената енергетика е стратегически избор за енергийната сигурност, конкурентоспособност и бъдещето на страната. 

Източник: БТА

България обяви началото на подготовката за домакинство на форум на Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism), посветен на културния туризъм и образованието, с подкрепата на ЮНЕСКО. Министърът на туризма Илин Димитров предложи в рамките на междурегионален туристически форум в Черна гора събитието да се състои в края на май 2027 г. на едно от най-притегателните места в страната ни – Розовата долина, съобщиха от Министерството.

„Нашите международни гости ще преживеят магията на розобера и ще се докоснат до културното наследство, което съхраняваме от векове“, допълни министърът. В програмата на форума могат да бъдат включени и посещение на Музея на розата в Казанлък, представяне на производството на българско розово масло, обиколка до Казанлъшката тракийска гробница, част от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, и Долината на тракийските царе.

Илин Димитров участва от вчера в Междурегионалния туристически форум на високо равнище „Европа – Азия“ в Черна гора. Той проведе официална среща с ръководството на UN Tourism, начело с генералния секретар Шейха Ал Нуаис, както и двустранни разговори с министрите на туризма на Черна гора Симонида Кордич и на Кипър Костас Кумис.

Акцент в срещите бе разширяването на създадената в България Асоциация на висшите училища, обучаващи кадри за туризма. Амбицията е към нея постепенно да бъдат привлечени европейски и световни университети.

„Целта ни е в България да е седалището на международна платформа за образование и подготовка на кадри в туризма. UN Tourism има глобалната мрежа и експертизата, а ние имаме концепцията и вече изграждаме структурата, върху която тази идея може да се развие“, заяви министър Илин Димитров.

Той представи и Обсерваторията за качеството и устойчивостта на туристическия продукт, която ще анализира реални данни за сектора.  На тази база ще се изготвят периодични оценки за състоянието на туризма по дестинации.

Международните инициативи с потенциал да утвърдят България като активен център за културен туризъм, образование и обмен на експертиза в сектора бяха представени от министъра на междурегионалния туристически форум в Черна гора.

Вчера министър Димитров заяви по време на форума, че България работи за създаването на ускорен механизъм за реализация на инвестиционни проекти в туризма, който да обедини отговорните институции и да осигури по-ясен и координиран административен процес за инвеститорите.

Източник: БТА

Програмата на ООН за развитие (ПРООН) обяви нови инициативи за привличане на инвестиции и създаване на работни места в развиващите се страни, които са разтърсвани от кризи извън техния контрол, заради рязък спад на официалната помощ за развитие, предаде Ройтерс.

Ръководителят на ПРООН Александър де Кро заяви, че организацията засилва сътрудничеството си със Световната банка и установява нови партньорства с Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, други финансови институции и частни инвеститори, за да насърчи инвестициите и заетостта.

Развиващите се страни трябва да проведат реформи за подобряване на управлението, укрепване на върховенството на закона и увеличаване на вътрешните приходи. Напредъкът в тази област обаче е забавен от поредица кризи след пандемията от КОВИД-19, заяви Де Кро пред Ройтерс.

„Начинът, по който се финансира развитието, се променя и това е добре, но трябва да създадем възможности тези страни да осъществят необходимите реформи“, добави той в кулоарите на годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка в Банкок, Тайланд.

Високи енергийни разходи и изключително силно Ел Ниньо

Де Кро заяви, че кризите, пред които са изправени развиващите се страни, в някои отношения са по-тежки от кризата с КОВИД-19 през 2020–2021 г., но все още е рано да се обсъждат мерки за облекчаване на дълговото бреме.

Националните централни банки и регионалните институции ще трябва да посрещнат нуждите от ликвидност на страните, засегнати от високите енергийни разходи, нарастващите лихвени проценти и най-силното проявление на климатичното явление Ел Ниньо от 1950 г. насам. Едва след това може да се пристъпи към решаване на проблемите с платежоспособността, каза той.

Страните се опитват да предпазят населението си от ценовия шок при енергията, предизвикан от войната в Близкия изток, чрез субсидии за горивата и други мерки. Това обаче им струва скъпо, а очакваното изключително силно явление Ел Ниньо създава допълнителен риск.

„Предупредителните сигнали вече са най-малкото оранжеви, и ако това продължи още няколко месеца, страните ще изпаднат в затруднение“, заяви Де Кро. Той добави, че ПРООН работи с 46 държави за разработването на целеви субсидии, които са по-малко разходоемки.

Много страни вече ограничават подобни мерки, тъй като фискалните им резерви се изчерпват, а бърз край на войната в Близкия изток не се очертава, каза Де Кро. Ако конфликтът се проточи, съществува риск държавите от Персийския залив и други страни, които досега са запазили подкрепата си, също да намалят помощта.

„Трябва да намерим начин да спрем войната, поне за да възстановим безопасния достъп до региона на Персийския залив, а това важи и за Украйна“, каза той. „В един момент войните трябва да приключат“, добави Де Кро.

Огромен недостиг на работни места

Новите инициативи на ПРООН за инвестиции и заетост идват на фона на предупреждения за сериозен недостиг на работни места в развиващите се страни. През следващото десетилетие около 1,2 млрд. млади хора ще навлязат на пазара на труда, но се очертават едва 400 млн. работни места.

Едната инициатива ще бъде насочена към подобряване на инвестиционните политики и регулации, разработване на конкретни проекти и проектни портфейли и преминаването им към етап на изпълнение.

Другата ще търси сектори с голям потенциал за създаване на работни места, ще се стреми да съгласува уменията на работната сила с търсенето от страна на работодателите и ще работи за преодоляване на пречките пред бизнес инвестициите и наемането на служители.

ПРООН съобщи, че вече изпълнява пилотни инициативи в Непал, Йемен, Хаити, Ливан и Гана в рамките на партньорството си със Световната банка. Организацията работи и с италианската застрахователна група „Дженерали“ (Generali) за разширяване на застрахователното покритие в развиващите се страни.

Това е от ключово значение, изтъкна Де Кро, като отбеляза, че природните бедствия в Азия са причинили икономически загуби за 65 млрд. долара през 2025 г., от които са били застраховани едва 5 млрд. долара.

„Застраховането е инструмент за управление на риска“, каза той. „Виждаме значителни възможности за по-широко използване на застрахователните системи в свят, който става по-нестабилен от всякога, така че този риск да бъде управляван и страните да станат по-привлекателни за инвестиции“, коментира Де Кро. 

Източник: БТА