Археолози започнаха първите целенасочени разкопки на горната оградна стена на акропола на Бутринт, Южна Албания. Ръководени от Института по археология към Академията на науките и финансирани от Фондацията за управление на Бутринт, разкопките са част от проекта „Градска топография на Бутринт в късната античност и средновековието“. Това предаде за БТА албанската агенция АТА.

Националният парк Бутринт съобщи, че инициативата ще разкрие стратиграфски данни за датиране на стената и ще изясни схемите на укрепленията на града. В крайна сметка това изследване ще разкрие как се е развивал градският пейзаж на Бутринт през последното му хилядолетие на активен живот, между V и XV век сл. Хр.

Д-р Невила Мола, водещият архитект на проекта, заяви, че разкопките имат за цел да картографират макротопографията на Бутринт, свързвайки горните и долните части на града.

Настоящата теренна работа е съсредоточена върху укрепителна кула в рамките на акропола. Тук разкопките са разкрили археологически пластове, обхващащи периода от късната античност до късното Средновековие.

„Тези нови разкопки ни предоставят първите стратиграфски данни за строителството и използването на тези стени,“ обясни Мола, като подчерта, че те дават по-ясна представа за развитието на града през различни исторически епохи.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Голямото Преспанско езеро става мост за сътрудничество между Гърция, Албания и Северна Македония, които ще работят съвместно както за опазването му, така и за включването на природния обект, разделен между трите страни, в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, съобщава електронното издание на гръцкия в. „Прото тема“ 

Днес в Преспа се проведе среща на министрите на културата на трите страни – Лина Мендони (Гърция), Бленди Гонджа (Албания) и Седат Сюлеймани (Северна Македония).

На срещата присъстваха представители на ЮНЕСКО, на Програмата за развитие на ООН (ПРООН), на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и на Европейската комисия. 

Подписано беше споразумение за разширяване на трансграничното сътрудничество за опазване на природното и културно наследство в района на езерото.  

Инициативата е обявена през 2014 г. от Гърция, когато езерото е вписано в индикативния списък като „смесен паметник“, природен и културен, заради влажните зони и биоразнообразието си, както и заради византийските и поствизантийските си паметници. Сега обаче към начинанието се присъединяват и другите две съседни страни.

Ако бъде одобрено, Голямото Преспанско езеро би станало четвъртият обект в Гърция, включен в списъка на ЮНЕСКО след Света гора, Метеора и Олимп.

Влажните зони край гръцкия бряг на Преспанското езеро вече са защитени като част от мрежите РАМСАР и НАТУРА.