Унгария би могла да въведе еврото още през 2031 г., ако правителството си постави за цел да изпълни критериите за общата валута до 2029 г., заяви заместник-управителят на унгарската централна банка Золтан Курали, цитиран от Блумбърг.

При този сценарий страната би могла да се присъедини към Валутния механизъм II (ERM II) още в средата на 2028 г., посочи Курали днес на конференцията „Назад към Европа“, организирана от „Портфолио“. Механизмът обвързва курсът националната валута с еврото при определен диапазон на допустими колебания.

Основният сценарий остава изпълнение на критериите през 2030 г. и приемане на еврото през 2032 г., добави той.

Премиерът Петер Мадяр, който отстрани Виктор Орбан от властта на изборите през април, обеща да върне Унгария към по-тясно сътрудничество с европейските партньори и да въведе общата валута. Правителството му си е поставило за цел да намали бюджетния дефицит до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. спрямо очакваните 7,5 на сто през тази година.

Конкретните цели предстои да бъдат обявени през следващите седмици заедно с проекта за бюджет за 2027 г. и плановете за икономическо сближаване.

Форинтът поскъпна с 0,6 на сто спрямо еврото след изказването на Курали, отчитайки най-големия дневен ръст сред 21-те валути на развиващите се пазари, проследявани от Блумбърг. Подкрепа оказаха и данните за промишленото производство през август, показали най-бързото увеличение от края на 2022 г.

Инвеститорите увеличават вложенията си в унгарската валута и облигации в очакване на постепенно сближаване с равнищата в еврозоната в процеса на подготовка за приемане на еврото.

През уикенда Мадяр ръководи двудневно заседание на кабинета за уточняване на проекта за бюджет за следващата година, който се очаква да бъде представен до 15 октомври. Правителството трябва да съчетае предизборните обещания за по-високи социални разходи с необходимостта от намаляване на дефицита.

Цел за дефицит от 4,5 на сто от БВП през 2027 г. би била положителна изненада за инвеститорите, докато равнище от 5,5 на сто или повече би било „ясно разочарование“, заяви ръководителят на Агенцията за управление на дълга Гергели Тардош в интервю за Ройтерс, публикувано преди дни.

Според Тардош доходността по дългосрочните облигации във форинти, която вече е под тази на съответните полски облигации, има потенциал да се понижи към 4 на сто при подготовката за въвеждане на еврото.

Доходността по унгарските десетгодишни облигации се задържа на 5,81 на сто днес. Според инвеститори ангажиментът за приемане на общата валута е ограничил разпродажбите през последните три месеца, когато поскъпването на енергията вследствие на войната в Иран разтърси пазарите.

Курали подчерта, че Унгария не бива да отлага присъединяването към ERM II, след като правителството официално започне процеса по въвеждане на еврото.

„Ако бюджетният план и перспективите показват ясен ангажимент за въвеждане на еврото и пазарът го приеме, тогава няма смисъл да се забавя началото на присъединяването към ERM II“, заяви той.

По думите му курсът на форинта към еврото трябва да бъде съобразен с инфлационната цел на централната банка и с необходимостта да се запази конкурентоспособността на икономиката. Валутният курс влияе силно върху инфлацията чрез цените на вноса.

Престоят в ERM II се очертава като по-предизвикателен за Унгария, отколкото за България и Хърватия, най-новите членове на еврозоната, посочи Курали. За разлика от тях Унгария има свободно плаваща валута, чиито колебания централната банка ще трябва да управлява в рамките на механизма. 

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА

Българското правителство и технологичният бизнес в страната са нужни един на друг в своето развитие. Сътрудничеството помежду им от една страна ще ускори и осъществи по един ефективен начин усилията на правителството за дигитална трансформация на страната и нейното управление, а от друга тясното взаимодействие ще подкрепи технологичния бизнес във фазата му на растеж, в която предприемаческата екосистема на страната се намира в момента. Това обобщение може да се направи от тезите на участниците в състоялата се професионална дискусия на тема „Общи виждания за цифрова България“ в рамките на провеждащия се днес в София международен форум SEE FORWARD SUMMIT 2026. В разговора участваха Иван Василев, министър на иновациите и дигиталната трансформация; Йордан Гинев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST); Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и Томас Цимер, ръководител на отдела за региона на Източна Европа в „Ди Екс Си Технолъджи“ (DXC Technology). 

„Когато станах министър преди пет месеца, заварих един хаос, хаотични цифрови услуги, хаотична цифрова инфраструктура, хаотична отговорност. В този хаос малко на брой компании имаха достъп до публични фондове“, така министър Иван Василев описа контекста, в който е поел Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ). 

По думите му макар България да е дом на много международни и местни технологични компании, правителството не е било отворено, по думите му, към наличните иновативни компании. На този фон той увери участниците в разговора и присъстващите на форума в промяна на подхода на МИДТ към установяване на тясно взаимодействие с технологичния сектор в страната, за да се изградят цифровите услуги и инфраструктура на страната по един прозрачен начин. 

„Тогава ще имаме наистина цифрово управление през 2030 година,“ заключи министър Василев. 

Като съществен елемент в тази посока той открои създадения в края на този август Съвет за иновации и технологични развитие, който ще се ръководи от министъра на иновациите и ще докладва пряко към министър-председателя. За участие в него са поканени представители от AIBEST, БРАИТ, Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и други организации от екосистемата. Този формат, според Иван Василев, ще подкрепи и целта му като министър да направи от България най-доброто място за правене и развитие на бизнес в ЕС до 2030 година. 

Министър Василев изрази надежда, че правителството ще успее да постигне тази цифрова трансформация на България, заедно с български и международни партньори. 

Министър Иван Василев обяви и желанието си да направи достъпни данните на държавните организации, под презумпцията, че те са обществен ресурс, а не еднолична собственост на министерства, агенции, дирекции и прочие. 

Томас Цимер също изтъкна значението на тясното сътрудничество на технологичната общност с правителството в процеса на цифровизиране. 

По думите му правителствените дела са местни дела и като такива то трябва да търси взаимодействие с местни партньори при определянето и изпълнението на ясно заложени цели. 

В тази посока той определи като добро, макар и авангардно, решението за създаване на Съвета за иновации и технологично развитие, защото може да реши проблема с наличната дезинтеграция между публичните институции о формиране на общи виждания. 

Но Цимер изтъкна и друг важен проблем при интегрирането на усилията, а именно наличното законодателство. Според него техническото интегриране на данните не е сложна задача за решаване, сложността произтича от законодателните разпоредби и пречки, регламентиращи собствеността и  администрирането на данните. 

Йордан Гинев посочи, че екосистемата в България се намира в етап на разрастване и в този етап тя се нуждае от съдействие. Той определи диалога и сътрудничеството на компаниите с правителството и институциите в области като образование, инфраструктура и в самия процес на цифровизация на самата администрация като важна част от този процес на разрастване.  

Според него ключово в този процес на сътрудничество е как тези компании, които произвеждат дигитални продукти и дигитални услуги, могат да допринесат за дигиталната трансформация на страната. 

Йордан Гинев беше категоричен, че с технологичните си компании България е на международната карта, като заедно с правителството трябва да положат усилия за привличане и задържане на таланти в страната. 

В процеса на тясно сътрудничество, участниците в диксуисята откроиха и необходимостта от установяване и задълбочаване на доверие между партниращите си страни.  

Говорейки критично към развитието и скоростта на развитие на технологичните процеси в страната, Илия Кръстев обяви, че екосистемата в страната се намира в етап на своето развитие, който изисква сътрудничеството ѝ с правителството. 

Като една от слабостите на средата той открои липсата на единно междуинституционално виждане за развитието на страната.  

Министър Василев оспори това виждане с твърдението, че приоритет на премиера е трансформацията към икономика с висока добавена стойност. 

В хода на дискусията възникна и друг спор между председателя на БРАИТ Илия Кръстев и министъра на иновациите Иван Василев. Кръстев настоя за цялостна прозрачност в действията на правителството, особено при разпределянето на финансов ресурс, като Василев му отвърна, че за това вече са предприети мерки с пускането и надграждането на СИГМА, система, с която се цели изсветляването на обществените поръчки, където според него е концентриран проблемът с неефективното разпределяне на обществен ресурс през годините назад. 

Описвайки своите приоритети през следващите 12 месеца, министър Василев декларира, че Министерство на иновациите и дигиталната трансформация е отворено за идеите и предложенията на бизнеса.

„Тук съм да отворя цялото управление пред споделените ни цели, да трансформираме икономиката и да превърнем в реалност дигиталната трансформация на България – имаме всичко нужно, за да го постигнем,“ каза в заключение той и призова бизнеса да бъде проактивен, да участва в дискусиите и да бъде конкретен в своите предложения. 

Форумът SEE FORWARD SUMMIT 2026 се организира от AIBEST и се провежда в Planet Schwarz Tech Theater в София. Той събра представители на бизнеса, технологичния сектор, инвестиционната общност и институциите за разговор за конкурентоспособността на България и Югоизточна Европа, дигитализацията, инвестициите, изкуствения интелект и технологичната трансформация.

Източник: БТА