Русия отново призова днес дипломатите и чуждестранните граждани, намиращи се в Киев, да напуснат украинската столица и предупреди, че въоръжените ѝ сили ще продължат да нанасят „масирани ответни удари“ по военни цели в града и в други части на Украйна, предаде Франс Прес.

Предупреждението беше отправено от руското Министерство на външните работи, което повтори подобен призив от май. „Отговорността за евентуалните негативни последици пада изцяло върху онези, които пренебрегнат това предупреждение“, се посочва в изявлението на ведомството.

Предишният подобен призив на Москва не беше последван от западните дипломатически мисии, подкрепящи Украйна. Тогава около 50 държави определиха в ООН руските изявления като „заплахи“ срещу дипломатите, намиращи се в Киев.

Украинската столица е обект на почти всекидневни атаки с дронове през последните седмици, включително с реактивни безпилотни летателни апарати, които са по-трудни за прехващане. Това се случва в момент, когато Украйна изпитва недостиг на средства за противовъздушна отбрана, отбелязва АФП.

Днес сутринта Северният мост в Киев – едно от осемте съоръжения над река Днепър – беше поразен при руски удар, съобщи в Телеграм кметът на украинската столица Виталий Кличко. По думите му са повредени пътната настилка и контактната мрежа за тролейбусите. Движението по моста в посока от левия към десния бряг на Днепър беше спряно.

В четвъртък и петък Южният мост беше поразен няколко пъти от руски дронове. Затварянето му предизвика сериозни задръствания в града с около три милиона жители.

Според АФП това са първите значителни атаки срещу големи мостове в Киев от началото на руската инвазия през 2022 г. Украинските власти отдавна се опасяваха, че подобни инфраструктурни обекти могат да станат мишена.

Кличко определи вчера ситуацията в столицата като „изключително драматична“ и обвини Москва, че системно атакува инфраструктурата и логистиката на града.

През последните месеци и Русия, и Украйна значително увеличиха ударите си с оръжия с голям обсег, като броят на цивилните жертви нараства. В Киев въздушните тревоги звучат почти непрекъснато заради засилените руски атаки, посочва АФП.

Руските удари нанесоха сериозни щети и на украинския металургичен сектор и доведоха до спиране на значителна част от износа на селскостопанска продукция през Черно море. Сред поразените обекти в Украйна бяха също бензиностанции, търговски центрове, центрове за данни и инфраструктура на телекомуникационни оператори.

Украйна от своя страна атакува руски петролни рафинерии и складове за горива, което през лятото е допринесло за недостиг на горива в Русия. Сред мишените на украински удари бяха също складове на големите руски компании за електронна търговия „Уайлдберис“ (Wildberries) и „Озон“ (Ozon).

След като през лятото започна безплодна според АФП „40-дневна“ операция, насочена към оказване на натиск върху руската икономика, украинският президент Володимир Зеленски нееднократно предлага прекратяване или ограничаване на взаимните удари на далечно разстояние.

Руският президент Владимир Путин отхвърли подобна идея в четвъртък.

„Казват ни: „Те да спрат да удрят вашите рафинерии, а вие да спрете да удряте техните кораби“. Това е просто смешно“, заяви Путин по време на политическия форум „Валдай“.

В Киев нарастват опасенията и за предстоящата зима, когато украинската енергийна инфраструктура отново може да се превърне в основна мишена на руските удари.

През зимата на 2025 г. Русия нанесе тежки поражения на украински електроцентрали, което периодично оставяше милиони хора без електричество и отопление при много ниски температури.

„Украинците осъзнават, че тази зима може да бъде много тежка за нас. Но в отговор няма да имаме друг избор, освен да я направим тежка и за Русия“, заяви Зеленски от трибуната на Общото събрание на ООН в края на септември.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер предупреди, че Германия рискува да се върне към разделенията от времето на Ваймарската република преди Втората световна война заради вълната от дезинформация, разпространявана от антидемократични сили, предаде Ройтерс.

Щайнмайер направи изказването си в реч по повод годишнината от обединението на Германия през 1990 г., след като миналия месец на изборите в две източни провинции крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) получи най-голям дял от гласовете. На трети избори, в столицата Берлин, победиха „Левите“ – крайнолява партия.

В речта си Щайнмайер не спомена конкретна политическа формация, но осъди „нетърпимата политическа демагогия на екстремистки сили“, която според него застрашава свободата и демокрацията, както и единството на страната.

Резултатите от изборите в източните провинции Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, където консервативният Християндемократически съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц претърпя най-тежкото поражение в историята си, разклатиха управляващата коалиция. Тя дойде на власт миналата година с обещанието да съживи стагниращата икономика.

Вместо това при управлението на Мерц опасенията на избирателите за спада на жизнения стандарт и икономическия упадък нараснаха, което помогна на АзГ да запази първото място в социологическите проучвания повече от година.

Антиимигрантска партия отхвърля определението „крайнодясна“, като твърди, че традиционните партии го използват, за да я дискредитират и да поставят под съмнение възгледите на милиони германци.

Германия остава най-голямата икономика и водещата индустриална сила в Европа, но производството ѝ е под натиск заради конкуренцията от Китай и загубата на достъп до евтините руски петрол и газ след началото на войната в Украйна.

Щайнмайер, социалдемократ, който беше министър на външните работи при бившия канцлер Ангела Меркел, заяви, че Германия се нуждае „по-спешно от всякога от добре обмислена, последователна, професионална и твърда политика“.

Той каза, че демократичният дебат е подкопаван от сложни кампании за дезинформация, „измислени от кремълски тролове, германски крайнодесни екстремисти или дори заблудени леви авторитарни фигури и разпространявани в интернет от безскрупулни интернет олигарси“.

Щайнмайер призна, че много хора както в Източна, така и в Западна Германия не се доверяват на политическата система, а до една трета от избирателите „показват чрез решенията си на изборите, че обръщат гръб на основни права, залегнали в основата на нашата република“.

Президентът, чиято длъжност е до голяма степен представителна, но му придава морален авторитет, направи пряка аналогия с периода преди Втората световна война, когато острите политически разделения довеждат до краха на демокрацията във Ваймарската република.

„Дали Берлин се превръща във все по-голямо подобие на Ваймарската република е въпрос, на който все още няма отговор“, каза той.

Източник: БТА