/МИД/

Източник: БТА

Тленните останки на средновековния владетел цар Самуил пристигат днес в България след десетилетия преговори с Гърция, информира Асошиейтед прес, като посочва, че Самуил е бил владетел-воин, който е водел битки с Византийската империя, за да разшири своето царство, но в крайна сметка е бил победен и починал малко след това през 1014 г. 

Той е считан за символ на българската национална идентичност, посочва АП.

Агенцията съобщава подробности за официалната церемония, с която България посреща тленните останки на цар Самуил, открити в Гърция преди близо 60 години.

Предаването е резултат от споразумение, постигнато по-рано тази седмица между министрите на културата на двете държави, съгласно което България ще върне религиозни реликви, взети от гръцки манастири по време на Първата световна война, пише АП.

Няколко изтъкнати гръцки академици и религиозни лидери разкритикуваха договореността като недостатъчна от българска страна, посочва агенцията.

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис и българският му колега Румен Радев присъстваха на церемония в Музея на византийската култура в Солун, където останките са били съхранявани, преди да бъдат предадени, отбелязва Асошиейтед прес.

Агенцията цитира и изказванията на премиера Румен Радев и на неговия гръцки колега Кириакос Мицотакис, направени по време на официалната церемония в Музея на византийската култура в Солун.

Българският премиер каза, че историческите реликви и артефакти са предмети, „които принадлежат на нашите два народа, които са нашата памет, нашата връзка, и нашите сънародници и бъдещите поколения заслужават и трябва да могат да отдават почит към своите предци“.

„И ако в миналото цар Самуил ни е разделял, мога да кажа, че днес той ни обединява“, каза на церемонията Румен Радев и допълни, че това прави стратегическото партньорство с Гърция „още по-силно, а връзките между двата народа още по-здрави“.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изрази надежда днешната церемония да даде тласък на международната кампания на Гърция за връщането на Мраморите от Партенона – колекцията от мраморни скулптури на 2500 години, взети от Акропола в Атина и впоследствие изложени в Британския музей, отбелязва АП.

Източник: БТА

Турски представители започнаха да обмислят идеята бивш външен министър да се присъедини към списъка с кандидати, борещи се да оглавят Организацията на обединените нации (ООН), тъй като продължилата с месеци надпревара за генерален секретар продължава без ясен победител, предаде Асошиейтед прес.

Феридун Синирлиоглу, 70-годишен бивш турски външен министър и дипломат на ООН, е издигнал кандидатурата си в кулоарите на срещата на високо ниво на Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналата седмица, според двама дипломати, запознати с въпроса.

Дипломатите, които говориха при условие за анонимност за обсъждане на поверителен процес, заявиха, че потенциалната кандидатура, предлагана от Анкара, изглежда сериозна. Турция ще трябва официално да номинира Синирлиоглу, за да започне процес, който мнозина в световната организация определят като едно от най-трудните интервюта за работа в света.

Канцеларията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и турското външно министерство не отговориха на искане за коментар.

Синирлиоглу в момента е генерален секретар на базираната във Виена Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Очаква се настоящият му тригодишен мандат да приключи през декември 2027 г., но началната дата за най-високата позиция в ООН ще бъде 1 януари 2027 г.

Говорител на ОССЕ заяви в петък, че тъй като Синирлиоглу не е номиниран, организацията няма да коментира.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, чиито 57 членове включват Съединените щати, както и Украйна и Русия, е създадена по време на Студената война като платформа за диалог между Изтока и Запада. Организацията – подобно на ООН – има широк мандат, включително предотвратяване на конфликти, права на човека, наблюдение на избори и контрол върху въоръженията.

Изборът на генерален секретар на ООН ще бъде оставен на 15-членния Съвет за сигурност на ООН, особено на петте му членове с право на вето – Съединените щати, Русия, Китай, Обединеното кралство и Франция – които остават мълчаливи относно предпочитанията си, отбелязва АП. Общо събрание, което има 193 члена, трябва да даде окончателно одобрение.

Ако бъде номиниран, Синирлиоглу вероятно ще се сблъска с пречки от няколко ъгъла на международната общност, а именно от съседката си Гърция, която е един от 10-те избрани членове на съвета, отбелязва още агенцията. Очаква се и отпор от Израел, близък съюзник на САЩ.

Турция, която има тесни връзки със сирийското правителство и предоставя помощ на сирийските военни, има обтегнати отношения с Израел. Съперничещите си страни се стремят да ограничат влиянието си една на друга в съседна Сирия.

По време на заседание на Съвета за сигурност относно Сирия миналия месец посланикът на Израел в ООН Дани Данон разкритикува военното присъствие на Турция в Сирия и предупреди да не се допуска сирийска територия да се превърне във военна платформа, използвана за заплахи към Израел.

„Турция следва иранския прокси наръчник. Тя задълбочава военното си присъствие в Сирия, установява бази и разширява влиянието си“, каза Данон пред съвета. „Ако сирийският суверенитет наистина има значение за международната общност, тя не може да прилага един стандарт към Израел и друг към Турция“.

Източник: БТА