/СЛС/

Източник: БТА

Решението на страните от Групата на седемте (Г-7) да освободят петрол и дизелово гориво от извънредните си резерви може временно да понижи цените, но няма да отстрани недостига на рафинирани горива и рисковете за доставките през Ормузкия проток, сочат оценки на специалисти, цитирани от ДПА и Ройтерс. В Германия, където септември беше рекордно скъп месец за зареждане, автомобилният клуб АДАК (ADAC) предупреждава, че въведеното данъчно облекчение може да не бъде прехвърлено веднага и изцяло към потребителите.

„Освобождаването на резервите може да смекчи последиците за известно време, но основният проблем остава“, заяви пред ДПА Самина Султан от Германския икономически институт (IW). По думите ѝ ефектът за шофьорите ще зависи и от количеството дизелово гориво, което ще бъде пуснато на пазара, а то не е уточнено в изявлението на Г-7.

Според Оле Хансен, ръководител на отдела за стратегия за суровини в „Саксо Банк“ (Saxo Bank), основният натиск върху енергийния пазар вече не е свързан толкова с наличността на суров петрол, колкото с предлагането на рафинирани продукти. То остава ограничено заради по-ниския капацитет и намаленото производство на рафинериите в Близкия изток и Русия, посочи анализаторът, цитиран от Ройтерс в анализ на състоянието на петролния пазар.

Оценките идват, след като септември беше рекордно скъп месец за зареждане с гориво в Германия. Поскъпването на енергията с 14,9 на сто на годишна основа допринесе за ускоряването на германската инфлация до 3,3 на сто, а в провинция Северен Рейн-Вестфалия дизелът поскъпна с 48,7 на сто спрямо септември миналата година.

В отговор на високите цени Германия понижи за втори път тази година акциза върху горивата. От 1 октомври е в сила тримесечно облекчение, което се очаква да намали цените на бензина и дизела с 16,7 евроцента на литър.

Експертът на АДАК Кристиан Лаберер обаче заяви пред ДПА, че цените ще спадат постепенно. Той призова данъчното намаление да бъде прехвърлено изцяло и възможно най-бързо към крайните потребители, но предупреди, че облекчението може да не бъде усетено еднакво от всички водачи.

Страните от Г-7 се договориха вчера да освободят до 100 милиона барела суров петрол и дизелово гориво от извънредните си резерви за период от четири месеца. Мярката ще бъде координирана чрез Международната агенция за енергията (МАЕ), като значителни количества дизелово гориво трябва да бъдат предоставени още през първите 20 дни.

Г-7 обяви, че ще обсъди и възможността за допълнително освобождаване на дизелови резерви. Същевременно страните от групата се ангажираха да не въвеждат ограничения върху търговията с енергийни и петролни продукти помежду си.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви часове след решението, че няма да разреши въвеждането на забрана за износ на дизелово гориво от страната, предаде Ройтерс. По-рано той поиска от европейските държави да освободят количества от дизеловите си резерви, като Вашингтон разглеждаше възможността за ограничаване на американския износ.

Рекордните цени на дизеловото гориво засилиха натиска върху американската администрация, но според анализатори, цитирани от Ройтерс, забрана на износа можеше да задълбочи световния недостиг и да доведе до намаляване на производството в американските рафинерии.

Изпълнителният директор на МАЕ Фатих Биорол заяви след решението на Г-7, че цените на петрола вече започват да се понижават. Още преди официалното обявяване на мярката сортът Брент се върна под 100 долара за барел, а европейските фючърси на газьола, използвани като ориентир за цените на дизела, поевтиняха с над 5 на сто.

Според Султан трайното нормализиране на енергийните цени изисква възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток. Нарушенията по този ключов морски маршрут ограничиха износа на суров петрол и прекъснаха връзката на важни рафинерии със световния пазар.

Рисковете за корабоплаването остават високи. Танкер за суров петрол беше ударен от неидентифициран снаряд в Ормузкия проток край бреговете на Оман, съобщи Британската служба за морски търговски операции (UKMTO), цитирана от Ройтерс. Екипажът е в безопасност и няма данни за петролен разлив.

„Ако едновременно станем свидетели на нова ескалация в Ормузкия проток и нищо не може да преминава през него, тогава резервите ще бъдат само капка в морето“, предупреди Султан.

Източник: БТА

Червило на „Луи Вюитон“ (Louis Vuitton) или крем на „Ланком“ (Lancôme): на фона на опитите на луксозния сектор да възстанови растежа си, премиум козметиката продължава да се развива с добри темпове, подкрепена от потребители, които предпочитат тези по-достъпни покупки пред висшата мода, се посочва в разширен репортаж на Франс прес.

Партерният етаж на „Галери Лафайет“ (Galeries Lafayette) в Париж гъмжи от клиенти в понеделник следобед. На щанда за грим на „Луи Вюитон“ 32-годишната Джесика Карава тества аромати.

„Много обичам парфюми. Вчера си купих един от „Крийд“ (Creed)“, казва тя пред Франс прес.

Младата жена от време на време си позволява и луксозни изделия, като носената от нея на рамото чанта с монограм, но признава, че повишаването на цените от луксозните марки през последните години е ограничило покупките й. „Купих тази чанта за 1000 евро преди пет години, а сега същият модел се продава за 1500 евро“, подчертава тя.

Въпреки несигурната геополитическа обстановка и инфлационния натиск сегментът на високия клас козметика е отчел през първото полугодие ръст на продажбите от 7 на сто в Северна Америка, 5 на сто в Европа и 10 на сто в Латинска Америка, сочат данни на консултантската компания „Сиркана“ (Circana).

„Това е петата поредна година на силен растеж на световния пазар на премиум козметика“, посочва Матилд Лион, директорка в „Сиркана“ и специалист по този пазар.

Да си доставиш удоволствие на сравнително достъпни цени: „В това отношение гримът е особено добре позициониран“, отбелязва Матилд Лион.

От няколко години големите компании в луксозния сектор разбират ползата от разработването на предложения, които позволяват на клиентите да се докоснат до техните марки, какъвто е случаят с „Ермес“ (Hermès), която пусна първите си червила през 2020 г., а също и със „Селин“ (Celine) през 2024 г.

Тази стратегия е още по-важна, тъй като поне от две години секторът на кожените изделия – дълго време основен двигател на луксозния пазар – изпитва затруднения. През първото полугодие подразделението за мода и кожени изделия на „Ел Ве Ем Аш“ (LVMH) („Диор“ – Dior, „Селин“ – Celine и др.) е отчело спад от 5 на сто, какъвто е и при „Керинг“ (Kering), „Гучи“ (Gucci), „Баленсиага“ (Balenciaga) и др.

Забавянето се обяснява с няколко фактора, сред които и повишаването на цените от големите луксозни къщи. Според консултантската компания „Бейн енд Къмпани“ (Bain & Company) пазарът на луксозни стоки се е лишил от 20 милиона клиенти между 2024 и 2025 г., след като през предходните години вече е загубил 50 милиона.

Показателно за нарастващото значение на козметиката е, че световният лидер в сектора „Л’Ореал“ (L’Oréal), който предлага няколко категории продукти, от стоки за масовия пазар до луксозния сегмент, представен от марки като „Ланком“ (Lancôme), както и професионални продукти – наскоро измести луксозния гигант „Ел Ве Ем Аш“ от челната позиция във водещия френски борсов индекс CAC 40.

Според експерта за луксозния сектора Ерик Брион може да се говори дори за смяна на епохата. „През 2026 г. центърът на тежестта на луксозния сектор се измести от модата към по-широкия сектор на красотата“, казва той.

Експертът обръща внимание и на навиците на поколението Зет – хората, родени между средата на 90-те и средата на средата на второто десетилетие на XXI век, което е насочено към постоянно усъвършенстване на себе си. А това включва тялото и красотата.

Сбогом на чантите от крокодилска кожа и роклите висша мода? Според Беноа Елбрен, преподавател по маркетинг във Висшето търговско училище в Париж, младите хора днес „искат символи на лукса, но не непременно луксозни предмети“.

При козметиката марките „се заиграват с идеята, че това може би е лукс, макар че всъщност нищо в същността или материала не оправдава определянето му като лукс“, твърди той.

А цените понякога достигат главозамайващи равнища. Серум на швейцарската марка „Ла Прери“ (La Prairie) например се продава за 300 евро за 30 милилитра или 10 000 евро за литър, докато 500 милилитра от крема „Ла Мер“ (La Mer) на „Есте Лаудер“ (Estée Lauder) струват 2970 евро.

„Хиперинфлацията в луксозния сектор започва да се пренася и върху козметиката“, анализира Ерик Брион, като според него потребителите в крайна сметка биха могли и тук да се откажат от продукти, смятани за прекалено скъпи и да предпочетат не толкова демонстративни марки. Или дори да се насочат към така наречените „дупове“ – козметични продукти, вдъхновени от известни марки, но предлагани на много по-ниски цени и изключително популярни.

Източник: БТА