България
Комисията по правата на човека разгледа три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование

Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите на 52-ото Народно събрание разгледа три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, свързани с въвеждането на учебен предмет по религия и добродетели.
Комисията разгледа законопроект, внесен от Димитър Здравков – депутат от „Прогресивна България“ и група народни представители; законопроект, внесен от Николай Денков от „Продължаваме промяната“ и група народни представители, както и законопроект, внесен от Красимир Вълчев и Тома Биков – народни представители от ГЕРБ.
Водеща комисия по законопроектите е парламентарната Комисия по образованието и науката.
Народните представители от Комисията по правата на човека вероизповеданията и жалбите на гражданите приеха с осем гласа „за“ и един – „въздържал се“ законопроекта на „Прогресивна България“, както и с осем гласа „за“ и един – „въздържал се“ законопроекта на ГЕРБ.
За законопроекта, внесен от „Продължаваме промяната“ гласуваха: един – „за“, шестима – „против“ и един – „въздържал се“ и той не бе приет.
В залата присъстваха членове на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ), в който членуват Мюсюлманско изповедание, Обединени евангелски църкви, Католическа екзархия в България, Централен израилтянски съвет, Арменска апостолическа църква. Те представиха становище на НСРОБ.
НСРОБ приветства усилията за по-ясно присъствие на добродетелите, нравствените ценности и познанието за религиите в българското училище. Считаме, че подобна промяна трябва да бъде изградена с ясни гаранции за свободата на съвестта, равнопоставеността на вероизповеданията и светския характер на държавното образование, като религиозните общности бъдат естествен партньор в този процес.
„Особено внимание заслужава реалният достъп до конфесионално обучение. Предвиденият в част от законопроектите праг от 8 % може на практика да постави малките религиозни общности в различно положение“, посочват от НСРОБ.
Когато има интерес от страна на ученици и родители, следва да бъдат търсени работещи решения и при малък брой желаещи, смятат от Съвета.
Според НСРОБ въвеждането на новия предмет в училищата трябва да се извърши в тясно сътрудничество с основните религиозни деноминации.
Източник: БТА
България
Европейската интеграция на Западните Балкани е ключов фактор за сигурността на Европа, каза зам.-министърът на външните работи

Европейската интеграция на Западните Балкани остава стратегически външнополитически приоритет и ключов фактор за сигурността и устойчивостта на Европа, потвърждавайки също последователната подкрепа на България за европейската перспектива на региона, каза заместник-министърът на външните работи Иванка Ташева, която участва Министерската среща на Берлинския процес, домакинствана от Черна гора в Пржно. Това съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР).
Ташева подчерта, че напредъкът по пътя към членство следва и занапред да се ръководи от принципа на личните заслуги, надеждността и изпълнението на договорените ангажименти. Тя акцентира върху ключовата роля на Берлинския процес за насърчаване на свързаността, икономическата интеграция и сътрудничеството между младите хора – елементи, които допринасят за конкурентоспособността и за създаването на реални възможности за гражданите, се посочва още в съобщението.
Заместник-министър Ташева отбеляза, че укрепването на институциите, върховенството на закона и защитата на критичната инфраструктура са съществени за изграждането на устойчиви общества в Югоизточна Европа.
Иванка Ташева постави и акцент върху задържането на младото поколение в региона. Тя призова за ускоряване на икономическото сближаване, фокус върху образованието и дигиталната свързаност, младежката мобилност и изграждането на предвидима правна среда, за да видят младите хора реално бъдеще и европейски стандарти в собствените си страни, допълват от МВнР.
Зам.-министърът призова за засилване на регионалната ангажираност, доверието и сътрудничеството, така че общите усилия да водят до устойчиви резултати за гражданите на Западните Балкани.
България трябва да допринася за сигурността на съюзите, в които членува и да показва своята добавена стойност, каза министърът на външните Велислава Петрова ден по-рано.
/ТНП/
Източник: БТА
България
С художествено-документална изложба и джаз концерт в Културен център „Жул Паскин“

Видин отбелязва Международния ден на музиката с художествено-документална изложба и джаз концерт в Културен център „Жул Паскин“.
Проявата, озаглавена „Музиката е любов“, включва експозицията „Райнхард – Владигеров: Взаимовлияния и проекции – 20-те години на ХХ век и след това“ и музикален проект на Братя Владигерови и Стоил Иванов – „Стю“.
Изложбата разкрива малко известни факти от творческата биография на класика Панчо Владигеров и европейското признание за неговия талант.
Втората част от вечерта предлага живо озвучаване на три късометражни филма на Чарли Чаплин чрез авторски джаз импровизации в реално време – проект, който възражда традиция на самия Панчо Владигеров, акомпанирал на прожекции на нямо кино в Берлин в началото на миналия век. Пред видинската публика излязоха неговите внуци Александър Владигеров (тромпет, флюгелхорн) и Константин Владигеров (пиано, кларинет), заедно със Стоил „Стю“ Иванов (ударни инструменти) и марионетиста Теодор Борисов.
Събитието се организира с финансовата подкрепа на Европейската асоциация за опазване и популяризиране на еврейската култура и наследство (AEPJ) по програма „Европейски път на еврейското наследство“ и Общински културен институт „Дунав“.
/ТНП/
Източник: БТА
България
Комисията по правата на човека прие на първо четене промени в Закона за защита от дискриминация

Парламентарната Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация. Комисията е водеща по законопроекта.
Народните представители в комисията гласуваха единодушно „за“.
Общата цел за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация е намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете в България чрез въвеждане на задължителни механизми за прозрачност, мониторинг и правоприлагане. Това каза зам.-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска при представяне на законопроекта.
Приемането му се налага от необходимостта България да изпълни задължението си като държава членка на ЕС за транспониране на Директива (ЕС) 2023/970, срокът за което беше до 7 юни 2026г. Неспазването на срока на това задължение би могло да доведе до образуване на производство за нарушение срещу страната и налагане на финансови санкции, коментира Клисурска.
На КЗД се възлагат функциите, необходими за системно наблюдение на равнопоставеността при заплащането на ниво работодател – по събиране и публикуване на структурирани данни за разликата в заплащането на жените и мъжете от работодателите, по разработване на аналитични инструменти за оценка на неравенствата в заплащането по пол и анализиране на причините за разликите в заплащането, се посочва още в мотивите.
По време на заседанието председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Елка Божова представи становище от името на Комисията. КЗД принципно подкрепя транспонирането в българското законодателство на Директивата, но декларира, че не подкрепя така изготвения законопроект, се посочва в становището. Приемането на този законопроект ще доведе до практическа невъзможност, както за реално прилагане на Закона за защита от дискриминация, така и до невъзможност за реално изпълнение от страна на България на Директивата, смятат от КЗД.
КЗД е независим държавен орган с правораздавателни функции, който действа като арбитър между страните в производствата по Закона за защита от дискриминация. Комисията не е орган на изпълнителната власт, който да извършва текущ контрол и да санкционира субекти за нарушения на трудовото законодателство, посочват от КЗД.
Предвидените данни, които проектът задължава КЗД да събира, представляват чувствителни лични данни по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR). Към настоящия момент същата информация вече се събира, обработва и съхранява по нормативно установени правила от Националната агенция за приходите (НАП), Националния статистически институт (НСИ) и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ). Задължението на бизнеса и други предвидени в законопроекта предприятия е да предоставя повторно тази информация на КЗД, което генерира огромна и излишна административна тежест за работодателите и органите по назначаване, се посочва в становището.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
