Сблъсъци избухнаха днес в чилийската столица Сантяго между студенти и полиция по време на протест срещу възможното съкращаване на обществено финансираното образование – ден, след като президентът Хосе Антонио Каст предложи бюджета си за 2027 г., предаде Франс прес.

Полицията разпръсна студентите със сълзотворен газ и водни оръдия. Някои протестиращи отвърнаха с хвърляне на камъни и размахване на прътове. Най-малко шест души са арестувани. 

Големи студентски организации призоваха за протести, въпреки че точните подробности от първия бюджет на крайнодесния президент, който встъпи в длъжност през март с обещание за строги икономии, все още не са известни.

“Той ще падне, ще падне, образователна система на Пиночет”, скандираха протестиращите, припомняйки за откритото възхищение на Каст към бившия чилийски диктатор Аугусто Пиночет (1973-1990).

В празнична атмосфера шествие от няколко хиляди души тръгна от центъра на Сантяго към президентския дворец “Ла Монеда”.

Вчера президентът увери, че ще запази безплатно висшето образование за над 600 000 студенти, няколко месеца, след като правителството съобщи, че обмисля да ограничи това право.

Правителството обяви и увеличаване на финансирането за сигурност (с 9,1%) – което е един от ключовите му приоритети, както и финансирането за растеж и трудова заетост (с 8,1%).

Източник: БТА

Звеното за борба с тероризма на британската полиция заяви днес, че е арестуван мъж с двойно британско-иранско гражданство, като част от разследването на инцидента от неделя близо до военната база „Феърфорд“ в югозападна Англия, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Двадесет и седем годишният мъж е бил задържан в централната част на Лондон по подозрение „за подготовка на терористичен акт“, каза полицията в изявление и добави, че втори човек – 26-годишен британски гражданин, е бил разпитан, но не е задържан.

Британската полиция посочи още, че са претърсени два имота в столицата. 

В неделя петима мъже, всичките на около 20 години, от Лондон, бяха задържани заради предполагаема подготовка на терористичен акт край военновъздушната база „Феърфорд“, използвана от американски бомбардировачи за удари срещу Иран. По-късно те бяха освободени.

Старшият национален координатор на звеното за борба с тероризма в полицията Вики Евънс каза, че разследването е „изключително сложно и нашите специализирани екипи проучват множество линии на разследване“.

Великобритания вижда „силни индикации“, каза вчера премиерът Анди Бърнам и добави, че Иран е участвал в инцидента. Техеран отрече да е замесен.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, от своя страна, заяви, че Израел е предала на британското разузнаване информация за заговора за терористичен атентат. 

Той посочи, че страната му е предупредила британските власти малко преди британското изявление за забрана на търговията с незаконните еврейски селища на Западния бряг.

Източник: БТА

Руският президент Владимир Путин заяви днес, че международните конфликти по всяка вероятност ще продължат, докато светът се променя, но ситуацията ще се подобри, ако „хегемонията на Запада отслабне“, предадоха световните агенции.

„Независимо кой сценарии се развие в глобален мащаб през следващите години, международните конфликти, за съжаление, вероятно ще продължат. Това се дължи по-специално на факта, че фундаменталните промени, които се случват, и възможностите, които се отварят тук, стимулират и подхранват амбициите и готовността за поемане на рискове в името на привидно голяма победа“, каза Путин, цитиран от Ройтерс и от ТАСС.

„Отговорността за нашето общо бъдеще съвсем не е абстрактен лозунг. Това е набор от практически действия, чиято цел е да не се допусне тласъкът на човечеството до ръба на оцеляването, да се избегне непоправимото“, добави той.

Катастрофалните сценарии трябва да бъдат избегнати, каза още Путин и посочи, че е невъзможно да бъдем сигурни, че никога няма да бъдат използвани оръжия за масово унищожение, предаде Ройтерс.

„Може ли да бъдем сигурни, че такива оръжия никога няма да бъдат използвани? Разбира се, не. Трябва да имаме предвид това и да го избегнем“, заяви той.

Обществото все още не е осъзнало мащаба на предизвикателствата на съвременната реалност, заради които животът се променя, допълни Путин, цитиран от ТАСС. „Мащабът на вече настъпилите и предстоящите промени е просто огромен и ние сякаш го разбираме. Не случайно сега има толкова много спорове за бъдещето, често с ясно изразен оттенък на тревога заради неопределеността и непредсказуемостта. Но човечеството, макар и да усеща големите промени, все още всъщност не е осъзнало напълно мащаба на предизвикателството, с което се сблъсква“, каза той.

Президентът Путин подчерта, че предизвикателствата, пред които човечеството е изправено сега, означават началото на нова реалност.

„Заплахите и опасностите са тясно преплетени с възможностите и перспективите. При това те са неразделни едни от други“, добави той.

Путин отбеляза, че в момента се променя целият живот.

„Още веднъж ще подчертая: става дума не само и дори не толкова за промяна на баланса на силите между държавите или за преразпределение на икономическото и технологичното влияние. Всичко това, разбира се, е важно и се случва. Но най-важното е, че промените засягат биологичната и морално-нравствената природа на човека, неговата същност, начина на нашето съществуване, основите на светогледа“, каза той.

Произтичащите в света промени пораждат множество нови дилеми, с които човечеството досега не се е сблъсквало, каза още Путин. Като един от най-очевидните примери президентът посочи стремителното развитие на изкуствения интелект. По думите му на човечеството тепърва предстои да се научи да живее и работи с тези технологии. Путин отбеляза, че трябва да се оценява влиянието на развитието на изкуствения интелект не само върху техническата и икономическата сфера, но и върху интелектуалното равнище на човечеството, както и върху неговото духовно и културно наследство. По думите му социално-хуманитарните аспекти на разпространението на изкуствения интелект в момента се анализират дори по-внимателно и задълбочено от техническите или икономическите аспекти.

В резултат на конфликти или загуба на контрол над технологичните процеси технологиите извеждат на ново равнище възможностите за всеобщо унищожение, предупреди Путин. 

„Технологиите откриват фантастични, в буквалния смисъл на думата, перспективи за преодоляване на проблемите и повишаване качеството на живот. Но същевременно те извеждат на ново равнище възможностите за всеобщо унищожение, за съжаление, в резултат на военни конфликти, бърза деградация на околната среда или загуба на контрол над започнати технологични процеси“, каза той.

Путин подчерта, че започналите технологични процеси повишават тревожността сред хората.

„Такава атмосфера неизбежно предизвиква повишена нервност у хората и обществото, увеличаване на вътрешното напрежение, свързано с несигурността и неразбирането какъв ще бъде утрешният ден“, добави той.

Принципът „има сила –  няма нужда от ум“ изглежда е ръководен за някои международни играчи, но това никога не води до добро, предупреди освен това Путин. „Получената по този начин временна печалба може да се превърне в дългосрочни провали, а най-важното –  да влоши положението на всички, защото взаимната свързаност на света няма да изчезне“, каза руският президент.

Принципът „има сила — няма нужда от ум“ понякога изглежда като ръководен за някои международни играчи, уверени в собствената си военно-политическа, икономическа и, както им се струва, морална изключителност. От историята прекрасно знаем, че това никога не води до добро“, посочи той.

Президентът на Русия говори и за СССР. Наивността, безгрижието и сляпото доверие към Запада, проявени от късното съветско ръководство, са изиграли разрушителна роля за съдбата на СССР, каза той, цитиран от ТАСС.

„Сляпото доверие към западните партньори, увереността във възможността за някакви джентълменски споразумения, когато уж е достатъчно да повярваш на думата на някого и да се договориш за нещо. Именно това също изигра лоша шега на Съветския съюз“, посочи Путин.

В ретроспекция става ясно колко разрушителна роля е изиграло това не само за съдбата на СССР, но и за осигуряването на дългосрочна световна стабилност“, каза държавният глава.

Говорейки по конкретни актуални международни теми, Путин предупреди, че Русия би могла да използва „всички видове оръжия“, включително ядрени, в случай на нападение от силите на НАТО срещу Калининградската област, като същевременно подчерта, че Русия „няма намерение да напада когото и да било“, предадоха Ройтерс и Франс прес.

„Ако се стигне до пряко нападение срещу Русия, в случая срещу Калининград, въпросът за използването на всички видове оръжия, с които разполагаме, ще бъде поставен на дневен ред“, заяви Путин по време на политическия форум „Валдай“.

Предупреждението идва на фона на нарастващото напрежение около тази територия, която няма пряка сухопътна граница с останалата част на Русия и граничи с Полша, Литва и Балтийско море. През последните месеци страните от НАТО проведоха няколко военни учения в близост до границите на Калининград, което накара Москва да им изпрати документ, осъждащ „безпрецедентното увеличаване на военната активност на Алианса по протежение на западните ни граници“, припомня Франс прес.

Днес Путин разкритикува „последователните военни учения в Балтийско море“ и „опитите за прехващане“ на руски кораби. „Всичко това представлява ескалация“, подчерта той. „Нямаме намерение да нападаме когото и да било (…). Но ако се сблъскаме с агресия, ще отвърнем. И гражданите на европейските страни трябва да го разберат“, подчерта руският президент.

Говорейки за Украйна Путин заяви, че западната помощ за украинските удари във вътрешността на Русия е заплаха. Той каза, че Украйна не би била способна да нанася удари дълбоко във вътрешността на Русия без западна техническа подкрепа, което според него е директно въвличане в конфликта.

Руският президент предупреди, че когато някой иска да воюва с Русия, използвайки Украйна като прокси, това представлява заплаха“.

Руският лидер добави, че Москва не е на прага да атакува чуждестранни заводи, които произвеждат оръжия за Украйна, но добави, че това е нещо, което руските военни и разузнавателни служби трябва внимателно да следят, предаде Ройтерс.

„Русия следи откъде се доставят оръжия за Украйна, но това не означава, че страната възнамерява в близко бъдеще да нанася удари по тези предприятия“, каза Путин, цитиран от ТАСС. „Не казвам, че утре възнамеряваме да нанасяме удари по територията и по предприятията на онези страни, които доставят оръжия на Украйна. Но това е заплаха, която трябва ясно да разбираме, да оценяваме и да имаме предвид. И, разбира се, руските въоръжени сили и военното разузнаване трябва да знаят откъде идват тези заплахи. Ние внимателно следим това“, каза той.

Путин отхвърли идеята за взаимно спиране на далекобойните удари между Русия и Украйна, които от месеци се засилват, в отговор на предложения, направени от Киев и Вашингтон, предаде Франс прес.

„Казват ни: „Нека те спрат да нанасят удари по вашите рафинерии, а вие ще спрете да нанасяте удари по техните кораби“. Това е просто нелепо“, заяви Путин по време на политическия форум „Валдай“.

На въпрос за руската позиция по тази идея той отговори: „Не.“

Русия и Украйна увеличават далекобойните си удари, които все по-често са насочени към гражданска инфраструктура и водят до нарастващ брой жертви сред цивилното население. Москва атакува складове, бензиностанции, търговски центрове, кораби, плаващи от украински пристанища в Черно море, а в по-ново време — центрове за обработка на данни и телекомуникационни оператори, припомня Франс прес.

От своя страна Киев атакува по-специално петролни рафинерии и складове, складове на гиганти в електронната търговия и товарни кораби в Черно море.

Според Путин Русия е „загубила около 1% от БВП“ заради украинските удари по рафинериите, които са предизвикали горивна криза през това лято.

Руските удари в Украйна от своя страна са довели до спиране на металургичния сектор на страната и са нанесли сериозен удар върху селскостопанския износ на Киев, който е от съществено значение за икономиката.

Украйна също така се тревожи от настъпването на зимата  –  критичен период, през който Русия би могла да нанесе тежки удари по енергийната инфраструктура, както през 2025 г.

Говорейки за Европа, Путин заяви, че Европа, за да оправдае своята агресия спрямо Русия ще използва твърдения, че Москва уж я заплашва с ядрено оръжие, предаде ТАСС.

Относно оръжейните способности на Русия, Путин каза, че страната му разполага с нови системи за противоракетна отбрана. „Имаме нови, съвременни средства. Това са съвсем нови системи за преодоляване на противоракетната отбран, високотехнологични оръжия със среден обсег, най-съвременни системи, каквито други държави засега също нямат“, заяви президентът, цитиран от ТАСС.

Говорейки за Ормузкия проток, руският президент заяви, че се надява той да остане отворен за корабоплаване и че санкциите срещу Иран в крайна сметка ще бъдат отменени, предаде Ройтерс.

Путин добави, че предложението на Русия да приеме обогатен уран от Иран, ако той бъде изнесен от страната, все още е на масата.

Говорейки за отношенията със САЩ и с Китай, Путин съобщи, че е готов да участва в тристранна среща с китайския президент Си Цзинпин и с американския президент Доналд Тръмп, но първо е необходимо да бъде изготвен дневен ред, предаде Ройтерс.

В началото на септември Кремъл заяви, че Путин, Тръмп и Си биха могли да проведат подобна среща на в кулоарите на следващия форум на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество през ноември.

Относно Тръмп Путин заяви, че отношенията му с него са били доста добри от много години и изрази благодарност към американския лидер, че полага усилия за разрешаване на украинската криза, предаде ТАСС.

Путин обаче припомни, че именно Вашингтон е излязъл от споразуменията, които възпират надпреварата във въоръжаването и разпространението на ядрени оръжия.

Той изрази надежда, че факторите, които помрачават и разрушават отношенията на Русия със САЩ, формирали се с десетилетия, се отидат в миналото.

Относно Китай Путин разказа, че внуците му говорят китайски език и че един ден ще работят като негови преводачи, предаде ТАСС.

Говорейки за отношенията с Япония, Путин заяви, че Русия е обезпокоена от това, което той определи като „милитаризация на Япония“, но същевременно е заинтересована от сътрудничество с тази страна, предаде Ройтерс.

Путин заяви, че някои японски компании продължават да работят в Русия и че Москва ги подкрепя.

Отношенията между Русия и Япония се влошиха заради войната в Украйна, което накара Токио да наложи санкции срещу Москва. Отношенията се обтегнаха допълнително през август, след като Путин посети оспорван остров, контролиран от Русия, намиращ се в близост до Япония, припомня Ройтерс.

Говорейки за активите на западни компании в Русия, Путин заяви, че те биха могли да си ги получат обратно, ако се реализира „благоприятен сценарий“, предаде Ройтерс. Руският президент визираше решението на руската държава да постави редица европейски компании под режим на така наречено временно външно управление.

Относно тази мярка Путин заяви, че Русия просто отговаря по същия начин на конфискуването на руски активи от Запада. „Ние не сме национализирали нищо от никого. Да, поставяме някои предприятия под външно управление. Но в някои европейски държави те просто, в грубо нарушение на всички възможни и невъзможни правила, ни отнеха огромни предприятия, например във Федерална република Германия“, каза Путин.

На въпрос дали европейските компании биха могли да получат обратно активите си, ако се реализира благоприятен сценарий, Путин отговори: „Да, ще си ги получат обратно.“

Източник: БТА